Говорителят на СДС Николай Младенов го играеше искрено възмутен на пресконференцията, на която сините заявиха, че Царя, видите ли, им бил откраднал програмата. От цялата работа излиза, че фамозната програма е нещо свръх оригинално и заслужава примерно патент. На фона на тези смешни обвинения няма как човек да не си зададе въпроса защо консерватори със световна слава и доказани заслуги като баронеса Маргарет Тачър и покойният американски президент Роналд Райгън бяха значително по-скромни?

Общо взето, за никого не е тайна, че в началото бе... Адам Смит.
И Рейгън, и Тачър, и икономистите от така наречената Чикагска школа, винаги са признавали основополагащия принос на знаменития шотландец. И нещо повече - никога не са подлагали на съмнение първенството му.
Кое тогава е оригиналното на програмата на СДС?

Може би, Николай Младенов като един нов Адам Смит, извисява снага над жалките политически джуджета, управлявали Англосаксонския свят в продължение на години.
Говорителят на СДС, разбира се, отлично знае, че Царят няма да падне до неговото ниво. Защото логичния завършек на тази постна балканска трагикомедия беше премиерът да изпрати на НС на СДС... "Исследование о природе и причинах богатства народов”.
На руски!
И защото титаните на мисълта от “Раковска” 134 предимно този език знаят.

Съмнително е дали посткомунистическите им кратуни могат да асимилират написаното от Адам Смит, но идеята макар и хипотетична си заслужава. Както вече споменахме, Царят едва ли ще падне до нивото на Николай Младенов.

Другите колоси на консервативната мисъл в България пък са костовистите. Когато основаха партийката си, те припознаха Едмънд Бърк за идеен баща. И понеже наближават избори някой явно е счел, че моментът е подходящ за търсене на изгубената точно от Иван Костов собствена идентичност на цялото дясно политическо пространство.
Поради което се налага да припомним един малко по друг прочит на Бърк, предложен от колегата Руслан Коларов в информационната агенция “ДНЕС+” още на 3 юни 2004 година.

В опита си да се опрат на нещо, Костов и новата му партия се опитват да внушат, че са консерватори. Един от членовете на партийното ръководство на Костовата партия даже беше превел Едмънд Бърк. Костов&Co избраха не просто консерватизма, а класическият английски консерватизъм. И Костов, и Екатерина Михайлова се опитват да създадат впечатление, че стават и лягат с "Размисли за Революцията във Франция". Нещо повече, те създават впечатление, че ни сън ги лови, ни глад ги мори, само и само да прочетат поне страничка от "Размислите".....

....Но, нека видим някои от "размислите" на Едмънд Бърк:
"So far is it from being true, that we acquired a right by the Revolution to elect our kings, that if we had possessed it before, the English nation did at that time most solemnly renounce and abdicate it, for themselves, and for all their posterity for ever."

Толкова далече от истината е, че сме придобили правото да избираме кралете си чрез Революцията, че дори и ако сме го притежавали преди, по онова време, английската нация е направила най-тържествен отказ и го е отхвърлила за себе си и потомците си завинаги....

...We preserve the whole of our feelings still native and entire, unsophisticated by pedantry and infidelity. We have real hearts of flesh and blood beating in our bosoms. We fear God; we look up with awe to kings, with affection to parliaments, with duty to magistrates, with reverence to priests, and with respect to nobility. Why? Because when such ideas are brought before our minds, it is natural to be so affected; because all other feelings are false and spurious and tend to corrupt our minds, to vitiate our primary morals, to render us unfit for rational liberty, and, by teaching us a servile, licentious, and abandoned insolence, to be our low sport for a few holidays, to make us perfectly fit for, and justly deserving of, slavery through the whole course of our lives.
Ние все още пазим целостта на чувствата си чиста и непокътната, неподправена от педантизъм и измяна. Ние имаме истински сърца от плът и кръв, биещи в нашите гърди. Ние вярваме в Бог; гледаме с благоговение на кралете; с обич на парламента; с дълг на магистратите; с почит на свещениците и с уважение на аристокрацията. Защо? Защото, когато подобни идеи са донесени преди нашите спомени, е естетсвено да си толкова повлиян; защото всички останали чувства са неверни и фалшиви и се стремят да покварят нашите умове, да опорочат нашите първоначални нрави, да ни направят негодни за рационалната свобода и, като ни приучават - робски, безнравствено и безпътно безочливи - да бъдат наше низше развлечение за няколко празника, да ни направят идеално подготвени и справедливо заслужили робство през целия ход на нашите животи.

Очевидно е, че класическият английски консерватизъм на Едмънд Бърк няма нищо общо с Иван Костов и костовистите. Съмнително е дали цялата тази клиентелистка клика около скнадално известния експремиер е в състояние да възприеме моралните категории на Бърк. Че те една проста божа заповед “НЕ КРАДИ!” не успяха да асимилират като хората - за философия тръгнали да говорят!

В крайна сметка, малко повечко скромност в редиците на така наречените лидери в българското дясно, няма да е излишна.
Кой от тези странни балкански субекти може да се равнява с баронеса Тачър, например?

Програмите им са като на всички останали десни парти, във всички държави, останали по стечение на историческите обстоятелства извън Англосаксонския свят.
За автентичност на идеите могат да претендират преди всичко британските консерватори и донякъде републиканците в САЩ. Останалите просто преписват.
Преписват, защото към днешна дата светът не е измислил нищо по-добро.
В края на краищата всички преписват.

България не е някакъв изолиран остров. И социалистите вече гледат не само на изток, изучавайки опита на Тони Блеър, например. Същото се отнася и за либералите - може ли някой да говори за либерализъм, без поне да е прочел Макс Вебер?
Истината обаче е, че нито БСП, нито Либералния алианс около Царя, има някакви претенции за уникалност.
Тази сдържаност на левицата и центъра, прави самообявилите се за десни още по-смешни.
Маниакалната им вяра в месианската роля на този или онзи е просто жалка. И обратното - омразата им към Царя заприличва на психическо отклонение.

Погледнато отстрани, на човек му става неудобно от провинциалните комплекси, демонстрирани в случая от Николай Младенов и Иван Костов.
И ако за Костов като за руски възпитаник и пряк наследник на покойния Андрей Карлович всичко това е понятно, Младенов все пак минава за юпи и идва от света, родил идеите на консерватизма.

Антон Луков