От профила във Фейсбук на Александър Христов, управляващ директор на PR агенция на Параграф 42

Понеже вчера станаха точно 25 години, откакто имам книжка, понеже четох, че по празниците 161 души са останали без такава, а и понеже смятам себе си за активен шофьор, нека тук да споделя някои прозрения за поведение на пътя.

1. Нелогичното шофиране е най-опасно. Почти колкото бързото. Във всеки един момент всеки един от нас трябва да бъде предвидим за останалите участници. И тук не става въпрос само за мигачи. А за мислене какво недоумение ще предизвикаш, ако например спреш в най-лява лента.

2. Пускай джигита, не знаеш защо бърза. Може да лети от лента в лента с тунинговано BMW, но да отива при болен човек. Може и просто да е кисел гъзар. Но останалите на пътя не знаят. Затова - прави път, не засичай, хем ще намалиш възможността за инцидент, хем ще си спестиш нерви. Аз например съм летял за балетно представление на Калина. Важно ли е? Да. Много ли? Не.

3. Ако си с предимство, използвай си го. Да спираш на зелено или на кръстовище, за да „пуснеш“ някого, често придружено с благородни жестове с ръце или фарове, създава също толкова бъркотия, колкото ако отнемеш предимство.

4. Клаксон не използвам от 2015-та. Добре де, почти не използвам. Нищо не постига, само стряска нелогичните шофьори - виж т. 1

5. Ако имаш и капчица съмнение, откажи се от маневрата. Важи при изпреварване, престрояване, влизане в забранена улица и други - за последното се шегувам, де

Не са в правилника, но са проверени. Да, знам, че джитигът дразни, но наистина не знаем защо бърза. И по-добре да не разбираме.