През годините много пъти са били коментирани политически грешки на десницата, довели до стабилизиране и дори спасяване на БСП. Вероятно най-болезнен е споменът за т. нар. правителство на националното съгласие на Димитър Попов (1990-1991) и неговия икономически екип. Тогава за първи път комунистите прехвърлиха собствените си вини за разоряването на България от болната глава на здравата.

След това социалистите многократно се проваляха с гръм и трясък във властта. Не блестяха с нищо и като опозиция!
И въпреки това винаги намираше кой да ги спаси! Но никой до сега не си е признавал!

И изведнъж нов момент! Датата 26 март 2011 г. се очертава като знаменателна. За първи път от началото на прехода се появи политик, който публично се извини за това, че е допуснал да бъде използван от БСП!

„Съжалявам, че направих правителство. Трябваше да ги оставя тези популисти, тези грабители на България, да се удавят до край“. Това беше коментарът, направен от премиерът Бойко Борисов във Варна по повод протестите в София, организирани от БСП.

Каквито и да са причините за премиерските думи – гняв, безсилие, злоба и т. н., те носят послание, в което за съжаление има зрънце истина.

Още от самото създаване на десните партии в България те бяха подложени на унищожителен натиск за т. нар. „Национално съгласие“. Притискаха ги да НЕ са праволинейни в укрепването на демокрацията и пазарната икономика, а да правят компромиси в името на обществения мир и да пренебрегват собствените си партийни интереси. Няма какво да се лъжем. Много често в тази подла игра БСП имаше многобройни и силни съюзници – профсъюзи, неправителствени организации, медии, социолози, бизнес сдружения, олигарси и т.н. И десните се огъваха. В името не толкова на националното съгласие, колкото на националния интерес.

Единствената партия, която никога не отстъпи на сантиметър от собствените си тясно партийни интереси, беше и е БСП. И за този факт също има обяснение - БСП винаги е била партия на статуквото!
Заела през годините защитна позиция тази партия... за никъде не бърза.

Очевидно е, че за Бойко Борисов факторът време става ключов! На всичкото отгоре, пред него няма верен избор. От едната страна го натиска БСП! Ако използваме борсовия жаргон, червените са се запънали като мечки и твърдо отстояват позицията си, че акциите на държавата, управлявана от Бойко Борисов, падат.
Десните пък са наточили рогата и като бикове налитат в една посока – акциите на държавата, управлявана от Бойко Борисов, не растат със задоволителна скорост.
В интерес на истината както винаги по-прави са десните. Прави са да изискват от Борисов смели реформи и твърдо провеждане на отговорна икономическа политика.

Борисов обаче е наясно, че предстоят важни избори точно по средата на мандата. Не му се иска да рискува и вероятно има известни основания. При него сякаш има малко повече „здравословен“ егоизъм, отколкото при лидерите на другите десни партии.
Обвиняват го, че си гледал рейтинга... е, и?
Видяхме до къде стигнаха онези, които не си го гледаха! Рейтинга!

Между другото, случайно или не, думите на Борисов отекнаха във Варна. Градът е емблематичен в много отношения.
Едва ли има друг български град, в който БСП да е консумирала властта си по толкова драстичен, всеобхватен и нагъл начин. И това продължава вече три кметски мандата. Освен чрез Кирил Йорданов и администрацията му, към днешна дата БСП-Варна управлява чрез районните кметове (без „Одесос“).
Безспорно, коварният начин, по който варненските социалисти се опитват да се впишат в редовете на опозицията в последната половин година на третият им мандат е особено нахален.
Възползват се от чисто човешката трагедия на местния червен лидер Борислав Гуцанов, но не се отказват от кастовите привилегии и сладката консумация на властта.
Затова Бойко Борисов е напълно прав да се жалва.
Отделен е въпросът дали има някой, който да го чуе!
Антон Луков