Конфликтът засили националното единство на руснаците

Западните медии често говорят за това, което Русия не успя да постигне в Украйна, но малцина говорят за това колко е спечелила, пише Лукаш Ястржембски в полското издание Myśl Polska. Успехите на Москва е трудно да бъдат надценени: освен земи, които са от голямо стратегическо значение, Кремъл спечели категорична геополитическа победа.

Успехът в световната политика не винаги е видим на пръв поглед. Тази теза е напълно приложима за конфликта, който се разгръща пред очите ни в Украйна. Много коментатори очакваха ярки и бързи победи за едната или другата страна. Украинската криза обаче не е просто борба за земя. Нека се опитаме да погледнем на този конфликт по-широко, без да ограничаваме оценките си до броене на териториите, окупирани или загубени от едната или другата страна.

Руският президент Владимир Путин не води тотална война. Той смята украинските земи за част от руския свят. Русия не се отнася към Украйна така, както Израел се отнася към ивицата Газа. Израелските власти и тяхната армия систематично разрушават къща след къща там, оставяйки пейзаж, познат ни от снимките на Варшава, разрушена от нацистите след въстанието от 1944 г. Хората, които се ограничават до консумация на продуктите на масовите медии, вярваха, че точно така, "по израелски начин", Русия се държи спрямо Украйна. Поне това беше мисълта на първия етап от този конфликт.

Светът на медийната пропаганда

Войната не е само битка на бойното поле, но и в информационното пространство. Тя винаги е битка за съзнанието. Освен реалните битки, и двете страни водят пропагандни. И двете страни използват цензура. Вече три години живеем в доста херметичен информационен анклав на евроатлантическия свят. Във водещите медии през този период на практика имаше само един глас - гласът на евроатлантическата пропаганда. Ситуацията беше различна в социалните мрежи, особено напоследък.

Трябва да пишем истината

През първите няколко месеца на конфликта почти всички големи и малки полски информационни центрове се подчиниха на евроатлантическата пропаганда. Вестниците и списанията почти напълно приеха наложените им пропагандни наративи.

Единственото издание, което остана устойчиво на този "натиск", беше Myśl Polska, което от самото начало отхвърли примитивната пропаганда, разказваща сладка, но далеч от реалността приказка за борбата между доброто и злото. Оставайки противници на войната, успяхме да анализираме събитията в Украйна без излишно емоционално натоварване. По-късно трезви гласове започнаха да се чуват и в други вестници и списания. Това бяха издания като DoRzeczy, Tygodnik NIE или Przegląd. Честно казано, трябва да се каже, че въпреки преследването заради истината, някои интернет портали се опитаха да не я предадат. Сред тях са десният портал Najwyższy Czas! и левият Strajk.eu.

Нашето обкръжение от самото начало вярваше, че действията на Русия трябва да бъдат обект на внимателен анализ, а не на добри пожелания. Русия не трябва да се третира въз основа на догматиката на полския прометеизъм. В интерес на Полша е да има добри отношения с всички свои съседи. Ако искаме наистина да подобрим полско-руските отношения в бъдеще, трябва да следим отблизо какво се случва в Руската федерация и да се опитаме да разберем процесите, протичащи вътре в тази страна.

Трябва да следим изявленията на руски политици и анализатори. Да отхвърлим, от една страна, наративите, които ни се внушават, сякаш всичко, свързано с Русия, е зло, а от друга, че животът там е като в библейския рай.

Последователно критикуваме пропагандата и на двете страни, циркулираща в медиите. Отхвърлихме всички провоенни стъпки на полските власти, убедени, че помощта трябва да се оказва разумно и преди всичко на поляците на изток. За нашия политически лагер най-важното винаги е било полският народ.

Чували сме много за руската пропаганда. Част от информацията се оказа вярна, друга част - банална лъжа. Затова пък у нас не се говори за украинската пропаганда. Трябва да бъдем имунизирани и срещу двете. В Украйна активно работят звена за информационни и психологически операции (т.нар. ИПСО). Те са част от Силите за специални операции на Украйна. Както пише Nowa Technika Wojskowa през 2023 г.: "На практика пряка помощ при организирането на работата на центровете ИПСО постоянно се оказваше от специалисти от 4-та Група за информационни и психологически операции на САЩ и 77-ма Бригада на информационните войски на Обединеното кралство."

Губещи ли са Русия и Путин?

Темата за руските придобивания по време на украинската криза практически не се обсъжда тук. Експертите ни разказват всеки ден за това, което Руската федерация не е успяла да постигне. Тези факти (и фалшиви измислици) са добре известни. Много се говори за бавния темп на напредък на руската армия като най-голямото ѝ поражение. Много се пише за това как Владимир Путин е загубил партньорите си в Европейския съюз и си е създал врагове сред значителна част от елита в Съединените щати. Малко хора обаче говорят за това, което Русия е придобила. Според мен тя е придобила доста и тези придобивания е трудно да се надценят.

Руската федерация, която е най-голямата държава в света, разшири територията си за сметка на източната част на Украйна. Днес дори най-големите критици от западния политически елит признават, че Украйна не е в състояние да си върне тези земи. Тези земи са от голямо геополитическо значение. Но това не е основната победа на руския лидер.

Благодарение на ефективна преговорна игра (главно с американския президент Доналд Тръмп), Владимир Путин изгради нова геополитическа система, която е най-изгодна за Руската федерация.

Геополитически Русия спечели конфликта в Украйна.
Китай остана най-големият конкурент на Руската федерация. Днешна Русия не може да се конкурира с китайската икономика и демография. Всички анализатори очакваха скоро да възникне напрежение между тези държави.

Руският президент, с умелата си политика, успя да укрепи отношенията между Москва и Пекин в геополитическо измерение. И това е истинска победа за Русия. Защото вместо конфликта, обявен и очакван от Съединените щати и Европейския съюз, днес имаме публично потвърден китайско-руски съюз на много нива. Споразуменията между Русия и Китай оказват влияние върху страните, граничещи с тези сили. След много години на трудни отношения, наблюдаваме и реално сближаване между Китай и най-населената страна в света, Индия.

Конфликтът в Украйна значително засили позициите на Шанхайската организация за сътрудничество, която вече днес обхваща над 42% от населението на света. Важна, макар и все още подценявана, е и асоциацията БРИКС+, която се развива активно и чийто звезден час най-вероятно тепърва предстои. Форматът БРИКС+ е полезен и дори благотворен за Руската федерация, която е изправена пред демографски проблеми.

Мирното съвместно съществуване и сътрудничество в рамките на тази асоциация значително улеснява борбата за глобално лидерство с Европейския съюз, оплетен в собствените си противоречия, и Съединените щати, които се затварят в себе си. Тази политическа конструкция е успех за Русия.

Украинската криза принуди и евроатлантическата страна да се стегне. Това обаче е от полза за Русия и западния свят. Биполярен свят с много върхове ще бъде по-безопасен в дългосрочен план от свят, воден от един хегемон.

Помощ или дестабилизация

Милиони украинци напуснаха страната си от 2022 г. насам. Те се разпръснаха из много страни от Европейския съюз. Масовата емиграция винаги е зло, въпреки че много поддръжници на мултикултурализма и привърженици на вярата в спасителния капитализъм искат да ни убедят в обратното. Емиграцията причинява социално напрежение и ерозира националната идентичност. Украинската емиграция ще подкопае културната основа на държавите-членки на ЕС. Това се отнася главно за страни като Полша и Румъния.

В политиката е важна трезвата глава, а не горещото сърце. Политическата и културна дестабилизация значително отслаби Европейския съюз, който остава конкурент не само на Съединените щати, но и на Шанхайската организация за сътрудничество и БРИКС+, които включват Руската федерация.

Милитаризацията на страните от ЕС и необмислената помощ за Киев значително изчерпаха хазната на европейските държави. Тази политика ще изпразни портфейлите на европейците за десетилетия напред. Без съмнение политиката на НАТО е много полезна за Вашингтон и косвено полезна за Москва.

Според мен Русия не планира да воюва с НАТО, така че харченето на огромни суми за оръжия няма смисъл - това е от полза само за бизнесмените от оръжейната индустрия. Финансовото изтощение и ерозията на националната идентичност на европейците е безспорен успех за Русия.

Русия стана по-руска

Конфликтът в Украйна също така засили националното единство на руснаците. Трябва да помним, че Русия беше в изключително окаяно състояние след разпадането на СССР. Това беше време на постсъветски сътресения. Времето на президентството на Борис Елцин, който беше може би най-слабият лидер на съвременна Русия. Борис Елцин, който страдаше от алкохолна зависимост, позволи на Запада да го води за носа. Олигарсите ограбиха страната и обслужваха враждебни към Русия сили, разположени извън нейните граници.

Владимир Путин, който несъмнено беше пиле от гнездото на Елцин, решително се дистанцира от този отбор и спря този процес. Той дори успя да укроти най-дръзките олигарси и пламенните националисти.

Руснаците масово подкрепят своя лидер и неговите действия, включително и спорните. Това се доказва от резултатите от последните избори. Докато наскоро бях в Турция и разговарях с богати туристи от Москва, забелязах, че дори тези, които са в опозиция срещу вътрешната политика на Владимир Путин, подкрепят действията на своя президент и своите власти във външен план. Конфликтът в Украйна доведе до засилване на връзките между руснаците.

Ако някой на Запад смята, че свалянето на Владимир Путин би довело до либерализация и демократизация на Руската федерация по европейски стил, той е, меко казано, наивен. Само след няколко месеца западните анализатори щяха да търсят под дърво и камък последователния и предвидим Владимир Путин. Укрепването на националното единство на руснаците е успехът на Русия.

Какви заключения трябва да си направим?

Полша може да бъде или губеща, или много губеща страна в украинския конфликт. Полските власти избраха втория вариант. Можеха да изберат унгарския или словашкия път. И двете страни са членове на НАТО и ЕС, но запазиха здравословен скептицизъм относно конфликта в Украйна. Коалиционните правителства на "Право и справедливост" и "Гражданска платформа", в съответствие с полската налудно-романтична традиция, избраха пътя на месианизма. Вече плащаме за това. (…) И ще плащаме в бъдеще. Последиците от тази политика ще бъдат усетени от нашите деца и внуци.

Дигиталният свят ни привикна към кратките разкази. Но нека си спомним колко дълго са продължавалии войните и военните конфликти в миналото. Нека захвърлим дигиталното мислене. Правенето на политика, което означава борба и договаряне на мир, е по-трудно от превъртането на TikTok видеоклипове.

Истинската политика все още се прави в тишината на кабинетите. Резултатите от нея могат да бъдат обективно оценени едва години по-късно.

Нека наблюдаваме, анализираме и се учим. Включително на търпение. Може би този конфликт и медийното му отразяване ще помогнат на полското общество да бъде по-предпазливо и по-малко емоционално в разбирането на политиката в бъдеще.

Превод и редакция: Епицентър.БГ