Дори военният конфликт да приключи с прекратяване на огъня, това не означава, че в Украйна ще царува справедлив мир

Анализатори от финансовия холдинг JP Morgan очертаха четири сценария за прекратяване на конфликта в Украйна, пише Пьотр Арак в полското издание Obserwator Finansowy. Но нито един от тях не предвижда хепиенд за Киев.

Конфликтът в Украйна все още не е приключил, но вече е в ход друга война - за това как ще изглежда светът след настъпването на мира. Тя се води не само в бункери и щабове, но и в конферентни зали, мозъчни тръстове и по време на дискусии на кръгли маси.

Ето защо целият свят следеше толкова внимателно случващото се на 10-11 юли 2025 г. в Рим, където се проведе 4-тата Международна конференция за възстановяване на Украйна (URC2025). Въпреки че официално разговорите бяха за планове за възстановяване на разрушената икономика, инфраструктура и институции на тази страна, истинските залози в тези преговори бяха много по-високи - бъдещият статут на Украйна на картата на Европа и в системата на глобалното управление.

Конференцията събра политически, икономически и социални лидери от повече от 60 държави и организации. Но атмосферата на несигурност висеше над такова мащабно събитие: американската военна подкрепа виси на косъм, европейското единство се разпада, а бойните действия, макар и да напускат първите страници на медиите, все още продължават. В момента, три години след като Русия започна мащабната си военна операция, никой не говори за "победата на демокрацията над тиранията". Сега все по-често се задава друг въпрос: каква Украйна е готов да приеме светът?

Не само политици, но и икономисти се опитват да отговорят на този въпрос днес. Анализатори от финансовия холдинг JP Morgan Chase предлагат четири възможни сценария за прекратяване на конфликта. Всеки от тях има своя логика, своя цена и последици.

Само един от тях предвижда Украйна да получи реален шанс за просперитет, стабилност и силно място в западните структури. Други сценарии са път на компромис, умора и колебание в геополитическия диапазон от "обсадената израелска крепост" до "грузински застой" и "беларуска загуба на суверенитет".

Корея, Израел, Грузия, Беларус - карти на бъдещето

Най-добрият сценарий, който може да се нарече "южнокорейски", предполага, че Украйна, макар и да не се присъединява към НАТО, ще получи постоянна военна подкрепа, присъствие на европейски сили на територията си и твърди гаранции за сигурност от Съединените щати. 20% от територията ѝ, окупирана от Русия, ще останат извън контрола на Киев, но останалата част от страната ще има шанс за стабилност, демокрация и възстановяване. И не по-малко важно - пари. Замразените руски активи в размер на 300 милиарда долара могат да послужат като основа за прилагането на украинския "план Маршал". Това е амбициозен, но политически труден вариант. Вероятността? Само 15%.

"Израелският" сценарий изглежда по-реалистичен (20%). Без присъствието на войски на НАТО, но с редовна военна и финансова подкрепа, Украйна би се превърнала в обсадена крепост - въоръжена до зъби, но в състояние на постоянна заплаха. Цената на такъв вариант е отмяната на някои санкции срещу Русия и фактическото замразяване на конфликта за десетилетия.

Най-вероятният (50%) и, за съжаление, най-лошият от реалистичните сценарии е "грузинският". Ако той се осъществи, Украйна, номинално независима, ще остане без гаранции за сигурност. Западът постепенно ще загуби интерес към тази държава, демократичната система там ще започне да се разпада, инвеститорите ще напуснат, някои бежанци няма да се върнат в страната. Украйна, носеща се в геополитически вакуум, ще става все по-зависима от съседите си, включително Москва.

Това се случи с Грузия, на чиито европейски амбиции европейската общност не успя да даде адекватен отговор. Тази страна наистина беше твърде нестабилна, за да стане член на ЕС, но беше необходимо да ѝ се покаже морков под формата на инвестиции и контакти, за да интегрира грузинските институции със Запада. Вместо това на страната беше позволено да се потопи в политически хаос.

Последният вариант е "беларуският". Ако САЩ отстъпят и Европа не поеме контрола, Украйна може да стане клиент на Русия. Не само Украйна би загубила, но и Западът, който не успя да защити международния ред, основан на правила, а не на сила. Вероятността за такъв вариант? Същите 15% като "южнокорейския".

Грузинският сценарий за Украйна

След военния конфликт с Русия през 2008 г. Грузия получи хуманитарна и финансова помощ, но така и не получи твърди гаранции за сигурност, нито перспективи за членство в НАТО. Въпреки че страната формално поддържаше прозападен курс, няколко години по-късно настъпи политически обрат - на власт дойдоха проруски сили, дейността на неправителствените организации беше ограничена, а перспективата за интеграция в Европейския съюз беше замразена. През 2024 г. грузинският парламент, следвайки примера на руските си колеги, прие закон за т. нар. "чуждестранни агенти", което предизвика масови граждански протести и осъждане от Брюксел и Вашингтон.

В същото време икономиката на Грузия остава нестабилна - тя зависи от туризма и паричните преводи от чужбина, значителна част от които (до 15% от БВП на Грузия) идват от Русия. Подобна финансова зависимост отслабва политическата независимост и улеснява проникването на лобисти за руски интереси в държавните структури.

Тревожна аналогия може да се види в случващото се в Украйна днес. Ако "грузинският сценарий" се реализира, Киев ще получи подкрепа след мира, но не и гаранции за интеграция в западните структури за сигурност като НАТО; Украйна също няма да има шанс да стане член на единния европейски пазар или ЕС.

Допълнителен риск, който вече е видим в публичното пространство днес, би било използването на следвоенната умора и разочарование за ретроградни политически промени.

Примерът с Грузия показва, че без реална институционална подкрепа и дългосрочно присъствие на Запада, възстановяването на влиянието на проруските сили под прикритието на "стабилизация" е напълно възможно. Достатъчно е да се спомене, че парламентарните избори, проведени в Грузия през 2020 г., повдигнаха много въпроси и бяха съпроводени от обвинения във фалшификация, а символът на прозападните реформи, бившият президент Михаил Саакашвили, беше хвърлен в затвора по политически причини след завръщането си в страната.

Мир, който няма да бъде справедлив

Никой от реалистичните сценарии днес не предвижда пълна победа за Киев. Дори военният конфликт да приключи с прекратяване на огъня, това не означава, че в Украйна ще царува справедлив мир. Украйна вече е платила огромна цена - с живота на своите граждани, територии и разрушена икономика. Това, което ще получи в замяна, зависи от силата и трайността на гаранциите, които Западът ще ѝ предложи. Ако тези гаранции останат само на хартия, Киев може да бъде принуден да направи допълнителни отстъпки - жертвайки не само територии, но и суверенитет и идентичност.

В този контекст "грузинският сценарий" изглежда най-тревожен - движение към привидно спокойствие, но без реална връзка със западните структури. Такъв "мир" би демонстрирал умората на Запада, капитулацията му пред политиката на свършения факт и мълчаливото признаване на руските завоевания. Това решение съответства на логиката на Кремъл: на Путин вече не е нужно да контролира цяла Украйна; достатъчно му е светът да приеме новото статукво - осакатена, неутрализирана, демилитаризирана и политически деморализирана страна.

Оттук и наборът от максималистични искания на Москва, които затварят пътя към независимост за Украйна:

- забрана за членство в НАТО и присъствие на съюзнически войски,
- забрана за всякаква форма на отбрана с ядрени оръжия,
- блокиране на доставките на съвременни оръжия и предоставянето на разузнавателна помощ,
- признаване на Крим и новите територии за руски,
- право на вето на Русия върху бъдещи гаранции към Киев,
- искания за политически и военни отстъпки от целия Запад - от намаляване на американските войски в Европа до отмяна на санкциите.

Не мирни условия, а условия за васализация

Ако конфликтът приключи с подобно споразумение, това де факто би означавало съгласие с ерозията на международния ред, основан на правото и суверенитета. В тази логика Украйна би престанала да бъде държава, стремяща се към интеграция със Запада, а би се превърнала в сива зона между блоковете - без реални съюзи, с икономика, чието развитие е възпрепятствано от несигурност, с емиграция вместо завръщане на бежанци и политически дезориентиран елит.

"Грузинският сценарий" не е мир, а замразен конфликт с руска верига на краката. Той е предупреждение, че без трудни решения и дългосрочно западно участие Украйна няма да може да изгради устойчива система за сигурност.

А ние, поляците, след няколко години може да се сблъскаме с друга криза по източните си граници, само че още по-сложна и скъпоструваща.

Превод и редакция: Епицентър.БГ