- Г-н Минчев, руският президент Владимир Путин ще посети за втори път България откакто е на власт. Според вас това означава ли, че Русия има специално отношение към нашата страна и към нейното място на Балканите?
- Русия има специално отношение дотолкова, доколкото България и Балканите са един важен регион за експанзията на руското влияние в света за десетте и дори повече години на срив на руското могъщество. На практика Русия е страна, която желае да възстанови своя статут на велика държава, но й е много трудно да направи това в направления като Азия, където има силен и бързо развиващ се Китай и където има изключително радикален и непредвидим ислямски юг. Русия може да постигне малко в тези направления, тя самата е много уязвима от демографска и редица други гледни точки.

Единствената посока, в която Русия може да реализира както новопридобитите финансови средства по линия на високите цени на енергоносителите, така и новата си държавна организационна мощ, е по отношение на Европа и то не по отношение на цяла Европа, а по отношение на Централна и Източна Европа с множеството малки посткомунистически държави. Те изпитват сериозни политически и стопански кризи и проблеми, те са нови членки на ЕС и НАТО, които трябва да решават въпроси, свързани с тяхната адаптация в развития свят. Русия на практика реализира една пълномащабна стратегия за възстановяване на своето влияние в целия този регион посредством стремежа си да монополизира енергийните източници, които този регион ползва.

Балканите заемат още по-специфично място и играят още по-важна роля за руската стратегия. Балканите все пак са регион, в който Русия има традиционно историческо влияние, свързано със защитата на балканските християнски народи от Отоманската империя през втората половина на ХVІІІ и през ХІХ век. Това е свързано и със системна подкрепа към Сърбия през Първата и Втората Световна война, роля свързана с много силната доминация в икономиката и в политическия елит на страна като България.

Същевременно трябва да се каже, че България за Русия е важен фактор на Балканите, не само защото страната вече е член на ЕС и на НАТО. По силата на своето териториално разположение, по силата на традиционното русофилство на част от българския народ и по силата на много тясната икономическа и корупционна обвързаност на българския политически и стопански елит с руската икономика и политика, Русия на практика може да постигне много лесни победи в областта на енергетиката и енергийните проекти и в областта на политиката на България.

- Какво конкретно може да се очаква за България от визитата на Путин в икономически и политически план?
- Визитата е замислена от руска страна като една неособено изгодна за България размяна. От страна на Русия ще дойдат емоции, ще дойдат уверения и хвалби за това, че двете страни са много близки, че двете страни са свързани от обща история, от общо бъдеще и ще бъде напомнена безусловната историческа истина за освобождението на България от Русия, ще бъде открита година на Русия в областта на културата. Русия ще засвидетелства на България всичко това, което не струва пари. В отплата България ще трябва да даде на Русия безплатно всички това, което струва много пари – Бургас – Александруполис, “Южен поток”, огромните цени на газа, огромните цени на изграждането на ненужната никому АЕЦ “Белене”. Това ще бъде структурата на посещението на Путин през призмата на руския интерес.

Един подобен дебалансиран бартер на отношенията е възможен само между Русия и България. Русия се опита да извие ръцете на Сърбия и да купи на безценица нейната национална енергийна компания, но Сърбия, въпреки че разчита на Русия за подкрепа по косовския проблем, категорично отказа. Очевидно е, че сръбският народ и сръбският политически елит имат силно чувство за достойнство, за разлика от индивидите и групите, които поради липса на български политически елит, се самоназовават като такива.

В България на този етап е възможно всичко. Очевидно е, че президентът Путин е осведомен за това състояние на нещата и е решен на прага на своята нова роля в руския и международния политически живот след изтичането на мандата му, да реализира максимални преимущества за Русия в региона на Балканите чрез посещението си в България.

- Защо България се оказа единствената страна в Източна Европа, която все още не може да се отърси от идеологизирането на отношенията си с Москва?
- Не съм убеден, че тук става дума за идеологизиране. Идеологическият компонент на тези отношения в най-добрия случай е един носталгичен спомен. Тук става дума дума за корумпирана политика. Самия проект “Белене” и начинът, по който е изграден, както и новият договор с “Газпром”, показват, че ентусиазмът на българските официални лица, които са подписали тези договори, е напълно изкуствен, ако тези договори нямат двойно дъно.

- Вие смятате, че български политици са получавали подкупи от Русия, за да бъдат подписани тези договори?
- Имам всички основания да го подозирам, но не мога да го докажа. В отношенията между България и Русия играе роля и последователният комплекс за малоценност, който имат българските политици, особено от русофилското направление в БСП. Този комплекс се поддържа целенасочено десетилетия и на практика отреди на България унизителна, нищожна роля като губерния на съветската империя, по-зависима и по-безгласна, от колкото която и да е европейска страна.

Днес на практика същият този комплекс за малоценност, психологическата непълноценност на българския политически елит спрямо Русия, отново дава възможности в ръцете на руското правителство да преследва целенасочено руския национален интерес в България. За това аз не бих винил руската страна. Вижте какво стана с Бургас – Александруполис, където ние пихме една студена война. В подобна посока се развиват и останалите проекти между двете страни. Няма кой да защити българският национален интерес категорично и основателно.

- Според вас възможно ли е отношенията между Русия и България да не се развиват през призмата на малката и голямата страна?
- Русия и България винаги ще бъдат различни като голяма и малка държава. Това обаче не означава, че тази разлика в мащаба трябва да води до взаимоотношения, базирани на комплекс за малоценност и на комплекс за превъзходство. Ние не можем да очакваме руския комплекс за превъзходство да изчезне сам по себе си, при положение, че се съхранява българският комплекс за малоценност. Този психологически дисбаланс в отношенията е в ущърб на България и България е тази, която трябва да вземе мерки за преодоляването му. Не виждам настоящите управници, а и в перспектива не виждам управници, които да се противопоставят на това.

Още веднъж искам да кажа, че проблемът не е идеологически. Социалистическият премиер Жан Виденов, когото мнозина с право обвиняваха, че е неокомунистически премиер в средата на 90-те години, каза категорично “не” на опитите на “Газпром” да придобие българската газова инфраструктура и по този начин да обезмисли България като транзитен коридор на руския газ. Това беше и една от най-сериозните причини той да бъде отстранен от власт. Правителството на Иван Костов също отказа да продаде инфраструктурата, въпреки че договорът, който беше сключен от вицепремиера Евгений Бакърджиев се проблематизира и до ден днешен от някои среди. Възможно е да се отстоява национален интерес във взаимоотношенията с Русия, както и с Германия, Франция и САЩ.

- Смятате ли, че по време на визитата си в София Владимир Путин ще повдигне въпроса за американските бази у нас и за разполагането на Противоракетната отбрана на САЩ в Европа?
- Ако Путин повдигне тези въпроси, то няма да бъде, защото смята, че би могъл да постигне някаква промяна или някакво разрешение на неудобствата, които тези бази или ракетният чадър създават на Русия. Путин знае, че по тези въпроси решенията не се взимат в София. Путин би ги повдигнал с цел да засили чувството за вина у имитацията на български политически елит, която ще го посрещне на летище София.

- Западът като цяло приветства избора на Путин Дмитрий Медведев да бъде негов наследник на президентския пост. Това добра новина ли е и за България? Другата алтернатива беше да бъде избран човек, свързан със спецслужбите или армията.
- Изборът на Медведев от страна на Путин е избор, който трябваше да даде ясен знак на Запада, че Русия, независимо от това какви оценки получава от страна на западните държави е страна, която се стреми да бъде част от международната общност в западно направление.

Посланието, което Путин дава с избора на Медведев е следното: Да, ние имаме определени институционални ограничения, може би ограничения на права и на свободи, тъй като нашата демокрация се намира в един първоначален стадий на развитие. Но като цяло ние имаме модерна, западна визия за бъдещето на нашата страна.

Друг е въпросът, че за страна като България непосредствени последствия от този избор не би могло да има, поради простата причина, че все пак тя заема скромно място в дневния ден на Русия и на Европа, независимо от това, че като една от основните страни на Балканите, тя се намира във фокуса на руския интерес.

Огнян Минчев е директор на Института за регионални и международни изследвания и е шеф на неправителствената организация за борба с корупцията “Прозрачност без граници”. Роден е през 1958 г. Завършил е социология в СУ “Св. Климент Охридски”.

Интервю на Марина Чертова
Vsekiden.com