Както мнозина, и аз смятах, че решението на бившия президент на САЩ Джордж У. Буш да нахлуе в Ирак през 2003 г. е най-голямата стратегическа грешка, която Америка е правила, поне след войната във Виетнам. Тоест, досега. Това пише за "Политико" Иво Даалдер - бивш посланик на САЩ в НАТО и старши сътрудник в Центъра "Белфер" към Харвардския университет.

"Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да се присъедини към Израел във война срещу Иран е много по-голяма стратегическа грешка и с много по-големи стратегически последици. Причините за това са много - от непосредственото въздействие върху региона и световната икономика до дългосрочните резултати за Русия и Китай, както и последиците за съюзите на САЩ и глобалното положение на Америка.

Това вече е ясно - а са изминали само три седмици.

Нека започнем с приликите: Подобно на войната в Ирак, войната срещу Иран започна въз основа на презумпцията, че управляващият режим бързо ще падне и че нов, по-умерен и по-малко антагонистичен ще заеме мястото му. И в двата случая идеята беше да се премахне най-голямата дестабилизираща заплаха в Близкия изток - режимът на Саддам Хюсеин в първия случай, теократичната диктатура в Техеран във втория - чрез бързо и решително използване на военна сила.

Но, докато Буш разбираше, че победата над режима изисква сухопътни сили, изглежда, че Тръмп просто се надяваше, че само въздушната мощ ще бъде достатъчна. В резултат на това режимът на Хюсеин падна бързо - въпреки че Буш силно подцени какво би било необходимо за възстановяването на стабилен, камо ли демократичен, Ирак на негово място. Иранското правителство обаче - както самите служители на американското разузнаване свидетелстваха - "изглежда е непокътнато", въпреки че Израел уби много от ключовите му политически и военни лидери чрез целенасочени удари.

Фокусирайки се върху региона като цяло, погрешната преценка на Буш в крайна сметка допринесе за мащабен бунт, който засили влиянието на Иран в Ирак и Близкия изток в по-широк смисъл. За разлика от това, погрешната преценка на Тръмп доведе до режим, който, освен че осигурява собственото си оцеляване, вече е съсредоточен единствено върху нанасянето на възможно най-големи щети на САЩ и техните съюзници.

Ирански дронове и ракети вече атакуваха Израел и държавите от Персийския залив, прицелиха се към критични съоръжения за производство на енергия и ефективно затвориха Ормузкия проток, през който се осъществява 1/5 от световния транзитен износ на петрол и газ.

По-малко от месец по-късно светът е свидетел на най-голямото прекъсване на доставките на петрол и газ в историята. И тъй като боевете ескалират, като вече обхващат и инфраструктурата за производство на газ и петрол, глобалните икономически последици ще се усещат от всяка отделна страна в продължение на месеци, ако не и години, дори ако конфликтът приключи скоро.

Щетите, които вече са нанесени на световната икономика, са много по-големи от икономическите последици от войната в Ирак като цяло.

Но това не е всичко. Геополитически, войната между САЩ и Израел с Иран ще има далеч по-големи последици от войната в Ирак.

Първо, администрацията на Буш отдели много време и усилия в опит да привлече съюзници, които да участват и подкрепят войната. Не успя напълно в това, тъй като ключови съюзници, като Германия и Франция, продължиха да се противопоставят на конфликта. Но поне опита.

Тръмп, за разлика от него, дори не се опита да привлече най-важните съюзници на Америка. Не само това, той дори не ги информира за решението си. И въпреки това, когато Иран реагира предвидимо, като затвори Ормузкия проток, президентът на САЩ поиска съюзниците да изпратят своите военноморски сили за ескортиране на танкери - въпреки че самите ВМС на САЩ досега отказват да го направят.

И макар да е вярно, че Ирак нанесе на много съюзници на САЩ - дори тези, които се присъединиха към войната, като Великобритания - тежки белези, Иран убеди съюзниците на САЩ, че вече не могат да разчитат на Вашингтон, който сега е реална заплаха за тяхната икономическа сигурност.

Това също ще има трайно въздействие, далеч надхвърлящо всичко, което направи войната в Ирак.

И накрая, факт е, че когато Буш реши да нахлуе в Ирак, Русия и Китай все още бяха второстепенни световни сили. Руският президент Владимир Путин едва започваше усилията си за стабилизиране на икономиката и възстановяване на военната мощ на Русия, а Китай току-що се беше присъединил към Световната търговска организация и все още беше на десетилетие или повече разстояние от това да се превърне в икономическа суперсила. С други думи, гафът на Америка в Ирак се случи във време, когато стратегическите последици за глобалния баланс на силите все още бяха управляеми.

Провалът на Тръмп с Иран обаче се случва във време, когато Китай ефективно се съревновава със САЩ за глобална сила и влияние, а Русия е въвлечена в най-големите военни действия в Европа от края на Втората световна война.

И двете страни ще се възползват значително.

Русия е краткосрочният победител тук. Цените на петрола се покачват, генерирайки над 150 милиона долара на ден допълнителни приходи за Москва, за да захранва военната си машина. САЩ облекчават санкциите си срещу Русия в напразен опит да спрат покачването на цените на бензиностанциите. През цялото време Украйна е оставена да се бори с атаките с дронове и ракети на Русия без модерните оръжия за отбрана, които сега се използват за защита на Израел и Персийския залив.

Междувременно Китай наблюдава как САЩ пренасочват военните си сили от Индо-Тихоокеанския регион към Близкия изток, където вероятно ще останат месеци, ако не и години. Тези сили включват ударна група от самолетоносачи, противоракетна система за отбрана на терминали на голяма надморска височина от Корея и експедиционни сили на морската пехота от Япония. И макар прекъсването на доставките на петрол и газ да е краткосрочен проблем и за Пекин, бързият преход на Китай към възобновяеми енергийни източници и тясното сътрудничество с богатата на енергия Русия ще го поставят в добра позиция уверено да се изправи срещу бъдещето.

Буш и Тръмп дойдоха на власт, решени да избегнат погрешните войни на своите предшественици. Въпреки това и двамата се впуснаха във военни авантюри, подхранвани от високомерна увереност в американската сила.

Но докато САЩ бяха достатъчно силни - а противниците им все още достатъчно слаби - за да възстановят голяма част от щетите, нанесени от войната на Буш, войната, която се разгръща в Иран днес, ще остави след себе си една Америка, която ще е загубила голяма част от глобалната си мощ, положение и влияние, и ще е принудена да се изправи сама срещу изгряващите си противници"