Алиансът продължава да води безотговорна политика спрямо Украйна, давайки фалшиви надежди и правейки мира по-малко вероятен, а войната - по-опасна

На срещата на НАТО във Вашингтон, посветена на 75-ата годишнина на алианса, лидерите предложиха на Украйна нова порция измамна надежда във войната ѝ срещу Русия - което е по-лошо от това да не се прави нищо.

Дали чрез военен ангажимент или засилена подкрепа, претенцията, че НАТО в момента да осигури украинска победа или да го стори по-късно, кара лидерите на страната да отлагат справянето с тежките обстоятелства в страната. Нещо повече, това заплашва да застраши още повече членовете на НАТО без да им донесе сигурност.

Тази шарада не е нищо ново, но сега е особено неподходящ момент.

След неуспеха на контраофанзивата на Украйна през 2023 г. започна да става ясно, че нейните сили не могат да си върнат повече от територията си. Въпреки сериозния приток на западна помощ, Киев трудно може да задържи това, което има - обстоятелство, което предполага, че трябва да започне да проучва възможностите за преговори с Москва за прекратяване или дори замразяване на конфликта чрез примирие сега, преди ситуацията на бойното поле да се влоши и възможностите за преговори да намалеят.

Но вместо това Вашингтон и европейските столици, за съжаление, удвояват - поне на ниво реторика - твърденията си, че Украйна един ден ще се присъедини към НАТО. Всъщност, след като преди срещата на върха приказваха за някакъв мъгляв "мост" към евентуално членство на Украйна, по време на самата среща лидерите на НАТО заявиха, че пътят на Украйна към алианса е "необратим".

Снимка: БТА/АР

През последните седмици САЩ също така подписаха 10-годишен пакт за сигурност с Киев и одобриха използването на американски оръжия от украинските сили по цели на територията на Руската федерация. Междувременно, подкрепен от лидерите на Балтийските страни, френският президент Еманюел Макрон предложи в Украйна да бъдат изпратени сухопътни войски на НАТО, а председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ намекна, че разполагането на инструктори на НАТО в Украйна е неизбежно.

Но както вече сме заявявали и преди това, би било глупаво да приемем Украйна в НАТО - сега или някога.

Всеки възможен сценарий за присъединяване на Украйна представлява неразрешима дилема: страната не може да бъде приета, докато е във война с Русия - най-вече защото това незабавно би запратило НАТО и Русия в ядрена криза. Освен това всеки ангажимент за защита на Украйна в бъдеще не би бил надежден възпиращ фактор. Гарантът на алианса - САЩ, вече ясно показа, че няма да воюва и да рискува ядрена война от името на Украйна, дори когато оцеляването на последната е заложено на карта, тъй като САЩ нямат жизнен интерес от това - мнение, което бившият президент Барак Обама изрично заяви през 2016 г.

Казано по-просто, обещанията на Запада са празни приказки, а членството на Украйна в НАТО засега изглежда не е на дневен ред. Предложението на Макрон изглежда доста несериозно, а пактът със САЩ по същество е символичен. Въпреки това дори фалшивите обещания могат да донесат реална опасност, а тя може да се прояви под няколко форми:

Първо, всяка перспектива за членство на Украйна в НАТО, колкото и съмнителна да е тя, запазва основната причина за войната, като дава на Русия стимул да удължи конфликта, за да осуети присъединяването на Украйна. Както при проектите за договори, които Русия представи през декември 2021 г., така и при преговорите в Истанбул, проведени през март и април 2022 г., всяка резолюция неизбежно ще бъде обвързана с условието Украйна да не се присъедини към НАТО.

Снимка: БТА/АП

Второ, фалшивите обещания насърчават измамни надежди, което само ще мотивира Украйна да продължи да следва неуспешната си стратегия да си върне всички изгубени територии и да избягва преговорите с Москва.

Понастоящем най-добрият вариант за Украйна вероятно е да се окопае и да възприеме отбранителна стратегия, като едновременно с това започне преговори за мир или поне за примирие. Западната помощ може да помогне на Киев да удържи фронтовата линия и да обстрелва цели в Русия за известно време, но тя не може да замени крайната липса на жива сила в Украйна, а в същото време собствената индустриална база на Запада е под напрежение, за да осигури достатъчна огнева мощ, която да съответства на руската. Продължаването на войната обещава само по-нататъшно изтощаване на силите на Украйна и евентуална възможност или за сриване на фронтовата линия, или за политически колапс.

Разбира се, може да се окаже, че Русия не е готова да приеме дори примирие при настоящото териториалното статукво, а успешните преговори могат да отнемат години. Но това, което реториката на НАТО отлага, е дори не сигурния мир, а по-скоро първите крачки към него. А те изискват като минимум политическа изместване към приемане на факта, че войната няма да приключи с пълна справедливост за Украйна и връщане на всичко, което Русия е заграбила.

Украйна също не е монолит с твърда подкрепа за възвръщането на всички територии на всяка цена. Все повече украинци със сигурност биха искали да променят курса и да спрат да жертват живота си за все по-недостижими цели. Фалшивите западни обещания подкрепят по-малко практичната алтернатива.

Освен това, въпреки че цената на фалшивата надежда пада най-вече върху Украйна, тя увеличава риска и за американците и другите членове на НАТО. Колкото по-дълго се проточва войната, толкова повече нараства заплахата от ескалация. Това вече е видно от постепенния подход на САЩ, които изпращат все по-далекобойни оръжия в Украйна и разрешават използването им по цели в Русия.

През последните седмици Украйна вече използва собствените си местни възможности, за да нанесе удари по руски радарни станции, които са предназначени да осигурят ранно предупреждение в случай на американска ядрена атака. А миналия месец субмуниции от доставена от САЩ ракета, изстреляна от украинските сили, паднаха върху цивилни плажуващи в Севастопол, Крим, вероятно след като тя е била прехваната от руската противовъздушна отбрана.

Тези събития пораждат остра загриженост. Атакуването на системите за ранно предупреждение подкопава увереността на Русия в способността ѝ да реагира в случай на първи ядрен удар от страна на САЩ, поради което се увеличава рискът Русия да използва ядрено оръжие. По-вероятно е обаче Москва да отговори на нападенията на своята територия, при които се използват оръжия, предоставени от САЩ, като намери начини да атакува директно САЩ или помагащите им страни. Нападенията на Украйна в Русия повдигат и въпроса дали САЩ могат да спрат Киев да ги въвлече в пряк конфликт, тъй като ситуацията става все по-тежка.

Снимка: AP/БТА

Анализатори, които се възприемат като поддръжници на Украйна, често настояват, че Западът не трябва да отстъпва пред "ядрения шантаж", тъй като ескалация до ядрена война е малко вероятна. Но точното наименование на "ядрения шантаж" е "ядрено възпиране" и то не изисква увереност, че ще се стигне до катастрофа, а само страх, че това може да се случи. Тези коментатори изглежда вярват, че способността ни да възпираме Русия ни освобождава от бремето да бъдем възпирани от нея - като да си играем на кой пръв ще се уплаши, без да разбираме, че рискът от сблъсък е взаимен.

Тази логика е ненормална при всякакви обстоятелства, но особено в случая с Украйна, където балансът на решимостта между САЩ и Русия е преобладаващ в полза на последната. Рискът от ядрена война може и да е нисък, но апокалиптичните ѝ последици изискват да се трудим, за да го запазим такъв.

Снимка: БТА/АП

И все пак тази седмица НАТО продължи безотговорната си политика спрямо Украйна: предоставяйки фалшива надежда, правейки мира по-малко вероятен, а войната - по-опасна. Друга среща на върха, изпълнена с реализъм, би признала, че Украйна не може да спечели в смисъла, който тя е определила като победа, и че НАТО няма да я защити.

Това щеше да бъде мост към по-добри перспективи за разумен мир в Украйна, а да не говорим за подобрена сигурност за НАТО.

Кристофър Маккалиън е научен сътрудник, а Бенджамин Х. Фридман е директор по политиките в американския мозъчен тръст Defense Priorities.