Ако Тръмп изпълни заканата си да поеме контрол над огромния арктически остров, военната база Camp Century може да му създаде главоболия, пише изданието

Дълбоко в замръзналата пустиня на Гренландия радиоактивна тайна спи под леда. Това може да донесе главоболие на Доналд Тръмп, ако новоизбраният президент на САЩ изпълни заканата си да поеме контрол над огромния арктически остров, пише в своя статия европейската редакция на Politico.

Името му е Camp Century, американска военна база, построена през 1959 г. по време на Студената война в опит да се разработят ядрени изстрелвания, които биха могли да оцелеят при руски удар.

Проектът е включвал прорязване на мрежа от тунели през ледената покривка на Гренландия и захранване от малък ядрен реактор. Той обаче е счетен за неосъществим поради постоянното движение на леда и е изоставен през 1967 г.

Въпреки че американците са демонтирали реактора и са взели камерата му за ядрена реакция със себе си, когато са напуснали през 60-те години на миналия век, след себе си те са оставили хиляди тонове отпадъци и отломки - включително радиоактивни остатъци, за да бъдат погребани завинаги под ледената шапка.

Заради изменението на климата обаче "завинаги" може да дойде по-рано от планираното.

Със затоплянето на света Camp Century, който се намира в едно от най-отдалечените места на Земята, на около 1500 километра северно от Нуук, столицата на Гренландия, е във фокуса на подновен интерес и безпокойство за това колко дълго ще остане погребан.

Мащабно проучване, публикувано през 2016 г., казва, че останките от изоставената база могат да бъдат открити от топенето на лед и сняг към края на 21-ви век. "Нашето проучване подчертава, че Camp Century сега притежава неочаквано политическо значение в светлината на антропогенното изменение на климата", заявяват тогава изследователите.

По-късно - през 2021 г., обаче преразглеждат констатациите си, за да изключат повторното излизане на базата от леда поне до 2100 г.

Въпреки това разкритието предизвика политическа буря в Гренландия - датска територия, която се самоуправлява от 1979 г. Министърът на външните работи Витус Куяукицок поиска Дания да поеме отговорността за почистването на отломките от изоставените американски военни съоръжения в Гренландия, от които има 20 до 30 основно неизползвани обекта.

Гренландия, бивша колония на Дания, никога не се съгласи да ги приеме.

Нуук и Копенхаген подписаха сделка през 2017 г., определяща около 30 милиона долара за почистване на отломките и отпадъците, но Camp Century не беше включен в споразумението.

Гренландците са "загрижени, че Camp Century ще причини замърсяване, докато ледът се топи", каза Пипалук Линге, депутат от най-голямата партия в Гренландия и председател на парламентарната комисия по външна политика.

Но не е само Camp Century, добавя Линге, имайки предвид други изоставени бази: "Има много места, където са оставили тонове бунища САЩ разполагат с военни отпадъци из цяла Арктика."

Досега не е имало "никакви опити" за почистване на радиоактивните и токсични отпадъци от Camp Century, каза Уилям Колган, професор по глациология и климат в Геоложката служба на Дания, който ръководи проучването през 2016 г. на леда около Camp Century.

Въпреки че Колган веднъж проби дълбоко в обекта, за да тества неговата радиоактивност по искане на датското министерство на здравеопазването, "всъщност има съзнателно усилие да не се пробива в полето за отломки. Ние всъщност не знаем пълната природа на това, което е там долу", заяви той. 

Camp Century е описан като подземен град с параклис, бръснарница и общежития, които някога са приютявали стотици хора. За да се построи, оборудването и доставките са били транспортирани през леда на шейни и ремаркета с трактори от близката космическа база "Питуфик" - най-северната американска военна инсталация в света, която е активна и днес.

Снимка: EarthObservatory NASA

В репортаж от 1961 г. на американската CBS телевизионният журналист Уолтър Кронкайт посещава военната база. Програмата му заснема масивните ледени тунели на Camp Century и показва как инженери от американската армия релаксират в своите подземни казарми, задвижвани с ядрена енергия, четат и слушат записи.

Всичко това сега е погребано под дебели слоеве лед. Датският професор Колган казва, че той и неговият екип от изследователи не са успели да намерят части от Camp Century, като например депото му за гориво. 

Има различни начини военната база да замърси околната среда. Според учения единият е, ако топящият се лед и сняг пренасят токсични отпадъци в океана, като например 200 000 литра дизелово гориво. Друг начин е, ако ледът, в който се е основата, се отчупи и образува айсберг. Нито едно от двете обаче е вероятно през този век. Последното вероятно ще отнеме хиляди години.

Но графикът в зависимост от това колко ще се затопли светът през следващите десетилетия. Въпреки че има различни прогнози, доклад на ООН, публикуван миналия октомври, установи, че планетата ще се нагрее с 2,6 до 3,1 градуса по Целзий през този век, без шанс да се ограничи повишаването на температурата до целта от 1,5 C, договорена в Париж през 2015 г.

"Това е игра само на няколко градуса. 2 или 3 градуса по Целзий разделя Camp Century от това да остане под леда или той да се разтопи", казва датският глациолог. 

Самият Camp Century беше ключов за разбирането на учените за изменението на климата. През 60-те години на миналия век те извадиха от там ледено ядро - проба от замръзнала почва, която до днес се изучава, за да се разберат климатичните модели отпреди стотици хиляди години.

Базата си остава научен "суперсайт", каза Колган, който я посещава ежегодно заедно с много други изследователи на климата.

Снимка: EarthObservatory NASA

"Camp Century е микрокосмос на изменението на климата. Хората днес са оставени да се опитват да разберат въздействието върху климата на решенията, взети преди 50-60 години", казва още Колган.

И тъй като САЩ в момента са вторият по големина източник на затоплящи планетата емисии в света, Camp Century и неговата "променяща се съдба" не са просто завладяващ отрязък от любопитни факти от Студената война, а история за действията и отговорността за климата днес. 

"Решенията, които ще бъдат взети през следващите десетилетия, ще ни насочат към тези траектории, които имат многовековни последици", предупреждава ученият.