Какво се случва след прословутата дата, натрапчиво пропагандирана като “светла, славна, историческа “и пр., докато всъщност е само кървава и трагична за България, е известно на всички. Тя е сигнал за разправа и начало на кървава вакханалия на територията на цялата страна - десетки хиляди пъти се мултиплицират актовете на произвол, мъст и омраза срещу заможните класи и срещу държавните структури на довоенна България. Жертви на нечовешка ярост и жестоки насилия са не само политици, стопански дейци и юристи, държавни служители, полицейски чинове и офицери. Самопровъзгласилите се “народни отмъстители”се нахвърлят със същата стръв и върху българската интелигенция - в големите градове и малките селища погиват без съд и присъда, учители , свещеници, журналисти, писатели, редактори, художници, професори, преподаватели и всякакви хора на перото, на културата и духа. Редно е да си зададем въпроса - защо културният елит на страната е обявен и преследван като най-опасен “народен враг”? В обвинителния акт на VІ състав на т. н. народен съд към него са прикачени следните квалификации - “откъсната от народа кариеристична интелигенция”“обществено зло, което трябва да се изреже, за да не заразява обществения организъм”, “продажници на перото и словото”, “подстрекатели и помагачи” на виновниците за националната катастрофа и пр. Изобщо не се взема предвид фактът, че всички “обвиняеми”произхождат от народните низини, родени са в български селца и малки градчета, получили са образование с труд и лишения и са дали много на България, преди да стигнат до върха на обществото. Че във времето между двете световни катастрофи те са олицетворявали съзидателния духовен гений на народа ни и са му помогнали да преодолее моралните травми и отчаянието след погрома от войните и след Ньойския диктат. Отговорът е всеизвестен - безродната лумпенска прослойка, опряна на окупаторските шмайзери, знае какво прави - следва примера на болшевишката революция от 1917-21 г. Без да подбира средства е решена да лиши нацията от гласа на свободното слово и “да изреже”, както сама обявява, от “обществения организъм “демократичните ценности и заличи от публичното пространство представите за “демокрация”,“свобода “и “родина”, чийто носител е патриотичната интелигенция. Мислещите хора са вечното препятствие пред безконтролната власт, затова всяка олигархия има за първостепенна задача -поголовния терор и геноцид спрямо интелигентското съсловие.
В първата вълна на червения терор без съд и присъда погиват видни имена на българската култура - Данаил Крапчев, публицист и редактор на в. Зора, Йордан Бадев, лит. критик, Ненчо Илиев - Сириус, писател, Константин Гиндев, талантлив млад поет, Борис Руменов - фейлетонист, проф. Любомир Владикин, Райко Алексиев, хуморист, карикатурист и издател на в. Щурец, пребит до смърт в ареста. Писателят Димитър Бабев изчезва безследно една година по-късно. Гаврата на “отмъстителите”с бълг. творци не приключва с подлото им убийство. Месеци след това се разиграва абсурден сценарий - т. н. “Втори народен съд”, създаден специално за съдене на журналисти и интелектуалци обявява, че същите са “в неизвестност “, “отсъстващи” или “починали” и ги съди постфактум, за да легитимира разбойническата конфискация на цялото им недвижимо имущество и да наложи на близките им огромни глоби. Същата трагична участ постига писателя Димитър Шишманов, министър на външните работи, проф. Борис Йоцов - виден славист и филолог, министър на народното просвещение.Огромният творчески капацитет, книгите и заслугите им за науката и културата на България не се зачитат като аргумент в тяхна полза, а тъкмо обратно - като повод за ожесточението на самозваните съдници. Напразно защитата на проф. Борис Йоцов представя 30 заповеди и документи, свидетелстващи за това, че просветният министър е закрилял уволнените учители -комунисти и ги възстановявал на работа в училищата, откъдето са били изгонени.. Не са пренебрегнати обаче банковите сметки на осъдените на смърт - издирени са моментално до последната стотинка, както и всичките им недвижими имущества.Дори шевролета на Райко Алексиев е обект на съдебните апетити.
Втора голяма група писатели, учени, творци и интелектуалци са хвърлени в Софийския централен затвор и осъдени на различни срокове строг тъмничен затвор, конфискации и глоби- сред тях са писателите Змей Горянин, Фани Попова, Йордан Стубел, Димитър Симидов, Георги Каназирски, Борис Маковски, карикатуристите Константин Каменов, Александър Божинов и Александър Добринов, журналистите Христо Бръзицов, Кръстьо Велянов, Атанас Дамянов и Стефан Дамянов, Стефан Танев, Матей Бончев - Бръшлян, д-р Петър Джидров, Димитър Гаврийски, сътрудници на водещите ежедневници в България - Зора, Утро, Дневник, Слово и др., както и десетки други културни дейци като пловдивския режисьор Иван Иванов и директорът на Народната библиотека Райчо Райчев. В тази група са и професорите Стефан Консулов, Георги П. Генов, литературният историк проф. Михаил Арнаудов, министър на просвещението в правителството на Багрянов в продължение на два месеца. Битието им на затворници е описано образно-колоритно в оцелелите по чудо записки на Змей Горянин “Скици и ескизи”. Дори когато са в най- тежка житейска беда тези международно известни учени съхраняват достолепното си поведение и самодисциплина и продължават да живеят със своята наука и идеи.

---

Продължава тук...