Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Инициативата („инициатива“ някакъв вид юридическо лице ли е?) „Правосъдие за всеки“ – онези активисти, които преди няколко години, както помните, коленичиха пред Румен Радев да ги спаси от мутрите, – пак организираха стрийт шоу, този път не пред президентството, а пред съдебната палата и старата (истинската) сграда на Парламента. Какво искат, освен правосъдие за всеки? Както става ясно от обявата в собствения им сайт, искат да не позволят „в престъпна симбиоза държавното дружество „Информационно обслужване“ АД и поръчковата Прокуратура да блокират работата на Конституционния съд и да се опитват да заобиколят Конституцията, за да запазят фалшивите изборни резултати, властта на ГЕРБ и влиянието на Пеевски“ (аз пък четох, че от нескопосаното отчитане на изборите най-ощетени са именно ГЕРБ и Пеевски), защото ако позволят, България ще стане „олигархично-прокурорска държава“.

Ще прощавате, ама това не са искания, не са цели, а само лозунги и клишета.

Всъщност това, което в тези среди винаги са искали, е да се проваля всяко правителство, различно от тяхното, да се ходи от избори на избори, държавата да не работи, да връща европейски пари, само и само да на угасне надеждата, че следващия път току-виж са се представили по-добре.

Това не е интересно, всички го знаят. По-интересно е на какво е заприличала българската демокрация. Уж мнението на всеки един гражданин е важно, тъй като той е не по-малко „суверен“ от всеки друг гражданин, обаче една така авторитетна институция като Конституционния съд решава, че 780 граждани не съществуват и че напразно са се разходили до урните, за да е пълна подигравката. Къде е волята на народа? Там, където се оказа и волята на румънския народ? Остана ли изобщо някой да вярва в мита за народовластието? И ако не е останал, как ще я караме оттук нататък?

Да, демокрацията се провали. Да се надяваме, че е инцидентно, че е временно, че е по изключение. И тя се провали не само в България. Но защо става така? Ами, защото демокрацията е противоестествена, както и всяка светска власт, особено ако не е в симфония с духовната. До определен момент народът се е управлявал от съдии, които са били пророци. Пророкът не е човек, който вижда в бъдещето. Предсказването на бъдещето е страничен ефект, следствие. Пророкът е този, който знае волята Божия и е призван да я съобщава на останалите. В един момент обаче, при пророк Самуил, народът пожелава да си има цар и Бог с известна горчивина се съгласява, като оставя хората да си трошат главите. Бедите не закъсняват и за да им се противодейства, се установява симфонията между светската и духовната власт, при която властта на монарха е санкционирана от Бог чрез Църквата и това донякъде нормализира политическото положение. Обаче се появяват масоните с техните възклицания за „свобода, равенство и братство“ и провеждат буржоазните революции, които отстраняват аристокрацията и духовенството от властта. Ражда се националната държава и човекът става „гражданин“. Заедно с това се ражда и идеята за съвременната демокрация, която не бива да забравяме, че няма нищо общо с античната.

На свой ред и демокрацията се опитва да възвърне нормалността в своите рамки и го постига с изобретяването на институциите и на разделението на властите. Изхожда се от убеждението, че човекът е по-скоро лош (а той е такъв заради греха, с който се ражда) и че е вероятно, оставен сам на собствената си воля, да върши по-скоро злини, отколкото добрини. Затова властта, въпреки че уж е на човека, се изважда от него с помощта на институциите. Институциите са онова средство, което гарантира спазването на някакви правила независимо от волята на индивидите и групите. Разделението на властите и функционирането на институциите правят демокрацията поносима. Правят я дори цивилизована.

Но това, което видяхме през последните дни  е очевиден провал на институциите. И не само на тях конкретно, но и да идеята за институционалност изобщо. А провалът на институциите означава и провал на демокрацията. По света пък е на път да се провали нейната разновидност „либерална демокрация“ и по-специално илюзията за т.нар. „социална държава“. Да се провали официално, защото фактически се е провалила отдавна.

Функционирала ли е изобщо някога демокрацията така, както твърдят, че би трябвало? Съмнявам се. Първо, не съм съвсем сигурен, че съществува нещо като „народна воля“. Волята е функция на субект, а народът не е субект. Но дори да съществува такова нещо и ако случайно някой намери начин то да бъде измерено и регистрирано точно, то резултатите със сигурност ще бъдат потресаващо различни от резултатите на това, което твърде фриволно наричаме „демократичен процес“ и което включва избори, разделени законодателна, изпълнителна и съдебна власт и функциониращи институции. Дори ако щете и заради това, че огромни маси избиратели не гласуват с икономически или идеологически мотиви, не гласуват в съзвучие с някакъв свой интерес, а по съвсем различни причини, често, както казва Библията, „за паница леща“.

Остава въпросът заради некадърност ли се разигра този фарс или от злонамереност. Но и при двете хипотези резултатът няма нищо общо с „волята на суверена“. И остава зловещият извод, че тази воля няма как да бъде измерена и отчетена. При това положение каква демокрация, какви пет лева! Тъй наречената „демокрация“ остава единствено средство за бягство от отговорност, а иначе властта се придобива по съвсем други правила. Но така е, когато искаме властта да идва оттам, откъдето не може да дойде, откъдето е незаконно.

Накрая само не разбрах дали постигна целите си онзи протест на „инициативата“, но то е, защото съм си малко прост. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

* * *  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.