При аутистите напрежението понякога е голямо, затова търсят механизми за бягство. Те често минават през по-интензивни движения на тялото, казва Десислава Консулова - психолог и ресурсен учител

- Госпожо Консулова, какво е най-важното, което трябва да знаем за децата с аутизъм?

- Основното е, че всяко дете е изключително специфично. За да може да диагностицираме децата с аутизъм или да определим, че поведението им наподобява аутистичното, има общи характеристики. Но трябва всяко дете да се разглежда отделно, не може да ги поставяме под общ знаменател.

Различни са възприятието им за околните и нещата, които ги дразнят. Например моят глас за някои деца е много силен, а за други е много тих и неприятен.

- Казвате, че децата са много различни, но все пак може ли да обобщим особеностите в поведението им?

- За да определим едно дете като аутистично, трябва да са засегнати няколко сфери на развитие. Основните са взаимоотношенията и комуникацията с другите. Често те имат и стереотипни движения, които ги отличават. Понякога се оприличават като пърхания с ръце или въртеливи движения на ръцете. По този начин те обработват информацията от средата, която за тях може да е напрягаща и неприятна. Те правят движенията, защото на този етап детето не е изработило друг механизъм да успокои нервната си система. Наподобяват нервните движения на възрастните, като например навиването на кичур коса или потропването с крак. При аутистите явно напрежението понякога е в голяма степен и затова търсят механизми за бягство, които най-често минават през по-интензивни движения на тялото.

Родителите най-често се свързват с нас, когато липсва речта. Това обаче невинаги е аутизъм. Специалистът трябва да изследва дали липсата на реч не е просто забавено развитие и дали се наблюдават стереотипните движения на децата с аутизъм. Може да има и стереотипна игра - когато обича да играе само с колички, но не проявява интерес към други играчки, както и липсата на желание да общува с другите.

Аутистите се чувстват добре да играят сами, нямат потребност да са с връстници, каквато нормално функциониращо дете има.

Децата в норма по принцип имат естествен интерес да играят с другите, който се появява по-късно. Децата аутисти се отделят да играят сами, до 4-ата - 5-ата година в детската градина много ясно може да се отличат, без това да е винаги притеснително за родителите. За да поставим диагнозата за едно дете, трябва да има набор от характеристики.

- Кога е най-добре родителят да потърси помощ?

- Специалистите, които работим с деца с аутизъм или с обучителни трудности, рано забелязваме характеристиките на даден проблем. Ние може да забележим, че детето има проблем, и до първата му година. Липсата на очен контакт например подсказва за това, но невинаги е аутизъм. При аутистичния спектър някои деца осъществяват очен контакт, могат да говорят, да играят с връстници, но нещо в поведението им много наподобява аутистичното.

Смятам, че топката е в ръцете на специалистите. Когато родителят има едно дете, невинаги може да си даде сметка, че то има проблем. Доста често той започва да се обвинява, че не е потърсил помощ по-рано. А не бива, тъй като родителите не са научени какво да търсят и гледат. Случвало се е те да са спокойни, че детето говори, но речта му да не е функционална. Ако аз му кажа: “Здравей, аз съм Деси” и то отвърне със “Здравей, аз съм Деси”, това не е функционална реч.

Много е важно освен с децата да се работи активно и с родителите

У нас много малко родители се свързват с психолози, а в същото време изпитват ужасно страдание, когато се прибират вкъщи и детето им не говори с тях, не си играе с играчките, които са му подарили. Важно е майките и бащите да бъдат подкрепяни, да знаят, че не е тяхна вината и че тези деца се раждат така. Много родители изпитват вина, че са повредили децата си, затова трябва да се отвори пространство за нуждата от терапевтична работа с тях. Освен това родителите трябва да знаят как да подхождат с децата си, затова е добре да посещават терапиите заедно с тях - да гледат как специалистът играе с малчуганите, да получат насоки.

- Интегрират ли се хората с аутизъм у нас?

- От една страна, зависи от специалистите, които работят с тях, но, от друга страна, зависи от обществото. Основната трудност и предизвикателство на тази интеграция или приобщаване е да подготвим децата от малки, че има различни дечица. Все още на различното се гледа с друго око, но смятам, че вървим с бавен напредък към приемането му. За съжаление, не всички родители и учители са подготвени. В детската градина или в училище е много трудно да имаш нестандартно дете.

- Какво трябва да направим като общество?

- Със сигурност трябва да има повече кампании, които да ни показват да не се плашим от тези деца, да приемаме различното и да живеем с него. Често се случва в детската градина да се забележи проблемно поведение на детето и родителите на останалите да се активизират срещу него. Учителят, който работи с това дете, не може да го пази навсякъде, както и родителите му. За съжаление, голяма част от учителите не са достатъчно добре подготвени да работят с ученик с някакъв проблем. Стараят се, но е голямо предизвикателство, а децата с особености не са никак малко.

Радвам се, че изчезването на Сашко от Перник получи такъв голям отзвук. Хората чуха за аутизма и поне няколко човека ще са прочели какво представлява. Има няколко филма и сериали за аутизма, при които главните герои са гении, но те пък пораждат друг проблем - родителите се объркват, че всяко дете е такова. Започват да си мислят, че детето им, страдащо от аутизъм, ще е невероятен гений в математиката или виртуоз в музиката например. Реалността обаче е друга. Има деца, за които голям напредък е умението да си обуват дънките или да комуникират. Добре е обществото да е запознато, но не да е с погрешното очакване, че от всяко едно ще се извлече гениалност. Дори да я има тази гениалност, понякога сме възпрепятствани да я открием.

Класически пример е, когато родителят е прочел, че Айнщайн е проговорил на 4, да вярва, че щом детето му не е проговорило толкова дълго, ще е като Айнщайн. Има ги и тези деца, но вярвайки в идеята, че след 5-годишна възраст нещо гениално ще се отключи в детето, се губят активни години, през които то може да бъде подпомогнато.

- Казвате, че заради изчезналия Сашко сме чули за аутизма, кои неверни неща в същото време чухме?

- Не смея да говоря за него, тъй като не го познавам, но имаше много идеи как да го търсим. Трябваше обаче да се вслушаме единствено в думите на специалистите, които са работили със Сашко.

Първите хора, към които трябваше да се обърнем, са те. Разбира се, и към родителите. Специалистите, които работят с него, се предполага, че го познават най-добре. В медийното пространство се дадоха идеи за намирането му, но всички аутисти се поставиха под общ знаменател, като например “аутистите обичат водата, търсете го до водоеми”. Той обаче може да не реагира на това./24 часа

CV 

Бакалавър е по психология в Софийския университет, а след това завършва магистратура по детско-юношеска и училищна психология (диагностика и консултиране)

 Започва да работи в дневен център за деца от аутистичния спектър, както и в психо-логопедичен център в Бургас

 Работи като ресурсен учител в Регионален център по подкрепа на процеса на приобщаващото образование - София-град, към Министерството на образованието и науката

 Работи и в центъра за психологическо консултиране “Атитюд”