Треньорът на ръгби клуб Варна Пламен Киров е една от най-големите звезди в ръгби спорта в България. Той е на 50 години. В продължение на 24 години Киров е носил фланелката на националния отбор и е бил негов капитан. Участвал е на 6 европейски първенства и в две световни квалификации. В момента е един от най-добрите български треньори по ръгби.

Пламен Киров говори пред Днес+ за представянето на варненските ръгбисти през настоящата година, младите състезатели на клуба и става ли спортът ръгби по-популярен сред децата и юношите.

Г-н Киров каква е Вашата оценка за представянето на отбора през тази година?

Като цяло съм страшно доволен от факта, че имаме мъжки отбор по ръгби. В момента не сме на ниво да спорим с най-добрите отбори по ръгби в България и няма какво да се заблуждаваме. Важното е, че имаме изграден отбор от млади момчета, които до две години ще имат претенции за влизане в зоната на медалите. Това е идеята, да имаме конкурентен отбор, който да стане шампион на България.

Другото радващо е, че много добри юноши излизат от нашата школа. На приключилото през лятото първенство за юноши станахме трети. Момчетата загубиха полуфинала от Перник с едно есе. Имахме реална възможност да играем финал, но така се случи, че загубихме. След това спечелихме мача за трето място. Тези момчета завършиха успешно техните юношески години и една доста голяма група от тях ще влезе в мъжкия отбор. Така ще можем да разчитаме на вече подготвени, минали през битките, състезатели за мъжкия отбор.

Много хубаво е, че влизат такива млади хора. Разчитаме изцяло на млади момчета, които нямат нужния опит за мъжкия отбор. Това са хората, около които ще градим бъдещето на мъжкия отбор в ръгби спорта на Варна. През новото първенство мъжкият отбор направи една доста голяма крачка към подобрение на играта си. Макар, че класирането едва ли ще го покаже. Сигурно е, че няма да можем да влезем в четворката, но играта, която показваме, е доста подобрена и различаваща се от миналото първенство.

Надявам се да успеем да запазим тези млади момчета, които сега правят първи стъпки в мъжкия отбор и около другите състезатели - набор 1993 и 1994 година да градим един силен отбор, който след време да постигне по-големи успехи. За мен като треньор, специалист и състезател от бивши поколения на ръгбито във Варна - всичко друго освен шампионската титла, не ме задоволява.

Варна е един от центровете на ръгбито в България. Дава ли състезатели за националния отбор?

От нашия отбор в националния бяха поканени трима състезатели - независимо, че сме млад отбор. Едното от момчетата имаше ангажименти към работата си и не отиде в националния. Ние сме аматьори и всеки работи. За мачовете на националния отбор се прави по-дълга подготовка. Момчетата се събират на лагер и той трябваше да отсъства дълго време от работа. Затова се отказа от участие в националния. Имаме други двама състезатели, които участваха в мачовете на националния отбор тази есен.

Това са капитанът на ръгби клуб Варна Радослав Дамянов и Мануел Поповски. Мануел е роден 1993 година и вече две-три години играе в националния. За мен това е радващо. Той е един млад състезател, започнал първите си стъпки в ръгбито във Варна. Радослав пък е водеща фигура и основател на нашия отбор. Около него се гради всичко. Той е капитан и като започнат мачовете около него се върти цялата тактическа и игрова схема на нашия отбор. В момента не сме толкова конкурентен отбор в България, но имаме кадри, които захранват националния.

Спортът ръгби става ли по-популярен сред децата и юношите?

Аз не мога да се оплача от липса на деца в нашия спорт. Преди време във Варна ни гостуваха едни англичани професионалисти - Солън Барбериънс, с които играхме контрола. След това гостуваха и в “Шоуто на Слави” и като ги видяха децата, имаше страхотен наплив да тренират в нашия клуб. Ние използвахме този случай. Доста деца влязоха и вече са в мъжките отбори. Работим и с учителите по физкултура във варненските училища и техникуми. Винаги преподаватели по физическо са ни помагали много и в което и училище да отида, събираме деца, които доста добре се вписват в нашия спорт. Аз като треньор отделям време, за да мина по училищата и да агитирам децата. И като дойдат веднъж на стадиона, харесват спорта и остават.

В тези тежки времена за спорта как се обезпечава финансово един клуб по ръгби?

Много трудно! Това е най-болната тема. Страшно трудно е в момента да се търсят средства, за да се обезпечи финансово един отбор. Ние сме единственият отбор, който през седмица пътува на далечни разстояния - София, Берковица, Перник. Всички други отбори са централизирани около София. Това изисква много средства и ни е трудно. Управителният съвет на клуба се занимава с тази част. Председателят на клуба Иван Иванов доста трудно, но все пак успява да намира средства за клуба.

Разполагате ли с необходимите условия за провеждане на тренировъчен процес и мачове?

С базата също е трудно. Тук вече трябва да помага и общината, и спортните хора във Варна. Ние ползваме едно от игрищата на Спортен комплекс “Локомотив”. Там също тренират футболистите и децата на Спартак (Варна). Треньорите на футбола са спортни хора и успяваме да се разберем с тях за ползване на базата. Страшно трудно става, когато футболният клуб и ръгбито имат мачове по едно и също време. Почваме да търсим игрище, да се молим на хората, тъй като нямаме обособено игрище само за ръгби клуба. Тогава за нас почват мъките, да обикаляме цяла Варна и да търсим игрище, но до момента не сме губили мач служебно. Повярвайте ми, като наближи мач във Варна настръхваме.

От няколко години традиционно във Варна се организира турнир по плажно ръгби, ще го има ли и догодина?

Това е модна практика в силните страни в Европа. Ние също решихме да провеждаме такива турнири, за да сме в крак с модата. Организираме ги с помощта на община Варна. Решихме да опитаме дали ще се получи и с времето този турнир заработи в наша полза. Още първата година се получи страшен бум. От тези турнири доста деца се запалиха по нашия спорт. И плажуващи се включиха. Улесняваме правилата, за да може всички да играят.

Хубавото е, че този турнир стана ежегоден благодарение на нашите усилия и на хората, които се занимават със спорт в общината. Вече 7 години го провеждаме. През тази беше международен за трети път. Доволни сме, защото идват много деца и поне 4-5 от тях започват да се занимават активно с нашия спорт. Смятам да продължаваме в същата насока и всяка година да има такива турнири. Провеждаме ги за деца, юноши, мъжки отбори, ветерани и се получава страхотен ръгби празник на плажа.

Петър Дойкински