Плачем за грозен паметник в сърцето на София, но нямаме родова памет за историята си

Избрано 13.12.2023 12:14 Снимка: ДНЕС+

Плачем за грозен паметник в сърцето на София, но нямаме родова памет за историята си

Какви хора сме българите. Ако бях краен щях да напиша безродни, лизачи, прилепала. Но, не съм. И ще напиша, че сме странен народ. Плачем за някакъв отвратителен паметник в сърцето на София с автомат в ръка, прокламиращ една пропагандна лъжа, че сме освободени от нещо и от някой. Но, за 30 години единственият паметник на наш герой или заслужил българин, който сме поставили е на Самуил със светещите очи. Малко в ляво и навътре. Ако може да не се види от дърветата. Ама иначе сме готови да вдигнем до небето паметник на всеки нов наш вечнодружбен брат. Затова и всички ни се смеят ни се подиграват отвъд границата ни. Защото сме странен народ. А, идва и бодра млада смяна с костенурки, розови коне и златни арки. Но без памет. Затова тези, които сме български родове, създатели на тази държава от цялата страна. Дошли от възрожденските огнища на малките градове и села, да запалим огъня и светлината. Родове на 200, 300 и повече години не трябва да се оставяме на тази тенденция. Трябва да участваме и да бъдем групата за натиск за бъдещето на България. Бъдещето на нашите деца.