Милиардерът разработва ИИ технология, която да доведе до създаването на дистопично „Голямо правителство“, за да победи политическите си опоненти во веки веков

Когато стада от техно-братята, облечени с пухенки на марката „Patagonia“ се подредиха на опашка срещу насъбрали се нео-езичници, сатанисти и вещици пред Клуб „Commonwealth“ в Сан Франциско миналата есен, това не беше просто пореден ден на конгреси в Града на Залива. Поводът беше четвъртата и последна част от поредицата лекции на основателя на Pay Pal Питър Тийл на тема „Антихристът“. Това не беше обръщение към тълпите с качулки, билетите за лекциите бяха по 200 долара парчето. След като Тийл натъпка залата със социалисти от Силициевата долина, десетки демонстранти протестираха с плакати „ПРЕГЪРНЕТЕ МРАКА, ХАЙЛ ТИЙЛ!“ Една от протестиращите, която нарече себе си дъщеричка на Сатаната и носеше обърнат кръст като част от готическото си ансамбълче, каза на репортерите: „Според нас Питър Тийл е Антихристът, когото чакаме“.

Иронията очевидно убегна на самия Тийл. В серия от четири лекции, изнесени в Оксфорд, Харвард, Остин – анти-уокисткият университет на Бари Вайс (главен редактор на CBS News, известна със своите anti-cancel и anti-woke позиции – б.пр.), който тя финансира частично, и накрая през септември в Сан Франциско, милиардерът технолог и реакционистки супер-донор се позиционира като пророк, вещаещ апокалиптичните опасности, създавани от: климатичните активисти и призивите им за правителствени действия; радетелите за безопаснот и настояванията им за регулации за ИИ: както и от призрака на „едно световно правителство“. Но издирвайки Анрихриста, скрит сред студентските протести и международните институции, Тийл никога не погледна към огледалото. Реалната заплаха за неговата есхатологична визия може би го гледа от там.
Катехонът („Оня, който задържа тайната“ според 2 Сол. 2:6-7 – б.пр.) и Антихристът

Лекциите на Тийл разкриват светоглед, който е недвусмислено християнски, американски и техно-месианистки. Тийл е самосъздал се „либертарианец, или класически либерал“, който вярва в държавата с ограничена роля. Това е и причината той „да се безпокои за Антихриста“, когото определя като „лош цар или тиран или анти-месия, който ще дойде в последните времена“. За Тийл тази фигура е взаимнозаменима със зараждащото се „едно световно правителство“, потенциално представлявано от ООН, Международния наказателен съд, или „Брюкселската бюрокрация“, които заплашват научните иновации. „Един свят, или не“, твърди той, „в някакъв смисъл е същото като въпроса: Антихрист или Армагедон?“

Знаците за края на времената са навсякъде в панорамата на настоящите събития, според Тийл. Цитира книгата с пророчества на прор. Даниил – „А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава“ (Дан.12:4), откъдето вади паралел с глобализацията и технологичния прогрес. ИИ скептикът Елиезер Юдковски, философът Ник Бостром и климатичната активистка Грета Тунберг присъстват в лекциите му като „легионери на Антихриста“, чиято основна идея е използването на правителството или наднационалните органи като оръжие за „възпиране на науката“ и най-вече на изследванията в областта на изкуствения интелект.

Срещу тази заплаха Тийл призовава идеята за „катехон“ – от гръцките думи, които означават „задържам“, „ограничавам“. В книгите на Новия Завет, Послание до солуняните, неназована "катехонична“ сила удържа „скритата сила на беззаконието“, която ще доведе Антихриста. Тази крехка бариера между реда и апокалипсиса е пленявала умовете на мислители като нацисткия юрист Карл Шмит, когото Тийл цитира обстоятелствено (и преференциално), както и на съвременните техно-десни месианисти. Според тях днешният катехон, който удържа силите на Антихриста на разстояние, е Америка, така както за древните християни е бил Рим. Затова тя трябва да бъде защитавана със зъби и нокти.

Тийл каталогизира катехоничните функции на Америка: антикомунизмът от Студената война, „режимът на петродолара“ и статутът ѝ на християнски „град на хълма“. Но той признава тревожен парадокс: „Ако дадена сила не е достатъчно мощна, за да може да се превърне в Антихрист, вероятно тя не е достатъчно добра и за катехон.“ Последствията са сериозни: „Америка е, на този етап, естественият кандидат и за Катехон, и за Антихрист, тя е основата на едно световно правителство, и основата на съпротивата срещу него.“

Това противоречие е обсебило проекта на Тийл. Ако Антихристът може да използва американското правителство, за да създаде своето „едно световно правителство“, как да тълкуваме факта, че самият Тийл в продължение на десетилетия оборудваше същото това правителство с най-съвременните технологии за наблюдение и анализ на данни?
Старата история в нова премяна

Апокалиптичният характер, който Тийл приписва на технологичния прогрес не е нещо ново. Както забелязва историкът на технологичното развитие Дейвид Нобъл, „идеята за технологичен прогрес на Запад винаги е била „пропита от религиозно убеждение“. От средновековния часовникар до атомния физик, западните технолози неизменно определят работата си с месианистки термини – или като спасение, или като проклятие за човечеството.

Днешната тех-култура е изобилна на религиозни тропи. Определящото есе на Ерик Реймънд от края на 1990-те години на тема опън сорс софтуера носеше заглавието „Катедралата и базара“. Гуруто на Силициевата долина Къртис Ярвин използва „катедрала“, за да опише констелацията на силите, за които твърди, че ограничават визионерите основатели в опита им да претворят света. Отвъд експлицитната религиозна иконография, тех-културата е развила собствен речник на духовния опит: ИИ чатботовете имат откровения, ускорителите на стартъпи са модерни манастири, а „Grindset“ е духовна дисциплина в услуга на добиването на венчър капитали.

Тази религиозна рамка прониква буквално във всички коментари относно изкуствения интелект. От десетилетия технолозите описват появата на „общия изкуствен интелект“ като месианистично събитие – веднъж Второто пришествие, друг път идването на Антихриста. „Сингулярността“, както често е наричан този момент, дори вдъхнови появата на религиозни организации. Успешните основатели стават харизматични апостоли, проповядващи евангелието на прекъсването и етиката на хакерството.

Лекциите на Тийл просто показаха явно онова, което беше отдавна залегнало в самоусещането на Силициевата долина. Той позиционира самият технологичен прогрес като свещенодействие, а всеки опит за забавянето или регулирането му – като ерес. Тук има резонанс с групата, която авторът на The UnPopulist Шика Далмия описва като „анархистко братство, дрогирано с червеното хапче“, които вярват в технологичните промени като „закон на историята“, отбелязва бившият технологичен СЕО Майк Брок.

Тийл е важен идеологически деятел за братството, но той създава по-широка политическа коалиция, която можем да наречем „Техно Дясно“. И докато Тийл използва език, който предизвиква идеята за технологично обусловеното творческо разрушение да бъде схващана като важен политико-икономически закон на историята, неговият религиозен жаргон полага върху въпроса различна политура. Темите за пророчески смисъл, божествено знание, еретично изповядване стават инструменти на неговата реторика – дори и когато са зле дефинирани или се употребяват противоречиво – и съставляват основа на космологичен закон на историята. Позоваването на народното религиозно въображение внася профетическа есхатология в нашето мислене за технологията: ние или се приближаваме към момент на дълбоко благословение, дарено ни от изкуствения интелект, или нарушаваме момента и ускоряваме мрачното поглъщане.

Партията на дявола

Напрежението между заявените от Тийл тревоги и реалните му действия е приблизително огледално със следния пример. Да вземем „Palantir“, компанията за анализ на данни, чийто съосновател е той, която провежда наблюдения и е анализаторски инструмент на правителствата по света. Ако Антихристът е в състояние да похити американското правителство като носител за създаването на „едно световно правителство“, Тийл не е ли съучастник във въоръжаването на този бъдещ тиран с безпрецедентна технологична мощ?

В четвъртата си лекция Тийл разказва, че работата му в Pay Pal е „партизански либертариански опит“, с който да възпре появата на Антихриста „в контекста на световната финансова архитектура“. Pay Pal обаче се превърна именно в такава централизирана финансова инфраструктура, която отговаря на собствената му дефиниция за потенциална територия на Антихриста – глобална система, чрез която протичат транзакции и идентичности под пълен мониторинг и контрол.
Самият Тийл може би е, както се шегуваше Уилям Блейк за Джон Милтън „от партията на дявола, без да го знае“. Неговият структуриран стил на импровизация – колкото и забавен да е, черпейки вдъхновение от Франсис Бейкън, манга героите и „Властелинът на пръстените“ – едва ли се подлага на дълбока авторефлексия. Това разминаване в разсъжденията му отразява всеобхватната слепота в културата на техно-месианистки пророчества на Силициевата долина.

Богословът Ерик Фьогелин отправи известно предупреждение срещу утопичните политики с думите: „Не иманентизирайте есхатона“. Имаше предвид, че не трябва да се опитваме да предизвикваме края на времената. Светът препуска към финалната си кулминация, но ние не трябва да ускоряваме настъпването ѝ. Суровата техно-есхатология на Тийл обаче прави точно това. Ако приемем неговата постановка за чиста монета, агресивното развитие на Изкуствения интелект е надпревара за предизвикване на есхатон, защото крайните цели на един божествен план могат да бъдат постигнати с Общия изкуствен интелект, или друга променяща света технология. Ако тази технология попадне в нечисти ръце обаче – може би тези на световната технократична държава – пришествието на Общия изкуствен интелект би било предотвратено от светските сили, които се стремят да укрепят позициите си и иманентизацията би била прекъсната. Тийл не е напълно ясен по този въпрос, но изглежда подсказва, че ускоряването на края на времената ще бъде единствения начин да се попречи на това политическо бъдеще.

По-вероятно е обаче апокалиптичната рамка да служи на личните интереси на Тийл, а именно: печалбите и властта, които ще придобие в една спокойна регулативна среда. Като определя застъпниците на ИИ и климатичните активисти за слуги на Антихриста, той делегитимизира всякакъв демократичен опит за формиране развитието на трансформативните идеологии. Царството Божие става синоним на царството на неограничената иновация, а Тийл е неговият висш свещенослужител.
В тази септемврийска вечер пред клуб „Commonwealth“ протестиращите с плакатите „ХАЙЛ, ТИЙЛ“ разбраха нещо, което техно братята, подредени на опашка срещу тях, пропуснаха. Когато в продължение на години предупреждаваш за Антихриста, докато изграждаш самата система за централизиран технологичен контрол, от който твърдиш, че се страхуваш; когато финансираш политически движения за завземане на държавната власт, докато осъждаш „едно световно правителство“; когато изискваш свобода от регулации, докато твоите компании наблюдават милиони хора – може би все пак си намерил своя Антихрист.

Лекциите на Тийл разкриват по-малко за опасностите от регулиране на ИИ, отколкото за особената слепота на кастата на пророците от Силициевата долина. Те могат да видят апокалипсис навсякъде, освен в собствените си творения, а враговете са във всички посоки, освен в собствените им отражения. Последните времена, ако дойдат, може да настъпят не чрез машинациите на климатичните активисти или международните бюрократи, а през неконтролираните амбиции на милиардери, които погрешно вземат собствената си власт за божествено провидение.

Антихристът може би е Том Рипли, героят на Патриша Хайсмит, който сменя дрехите и идентичностите си навсякъде, където отиде. И може би през 2020-те години носи „Patagonia“.

Джейкъб Бругеман, theunpopulist.net

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова