Истината е, че от месеци отричаме предизвестеното поражение на Украйна, защото това поражение е станало и наше. И продължаваме да се заблуждаваме, поддържайки илюзията, че ще спечелим тази война или че ако не я спечелим, ще трябва да се бием срещу Русия в Естония или Полша след пет години! Украйна обаче няма да спечели и ние ще загубим заедно с нея, без дори да сме в позицията на посредник с Русия. Ще трябва обаче да живеем с тази страна, след като войната приключи, защото Русия няма да изчезне. Европа и по-специално Франция ще трябва да възобнови диалога и да помисли за общата сигурност на континента. Това е залогът, върху който трябва да работим днес, вместо да преживяваме отново 1938 г.. Ние не сме в такава ситуация, пише Пиер Льолуш, бивш държавен секретар на Франция по европейските въпроси и бивш председател на Парламентарната асамблея на НАТО, в интервю за "Фигаро".

“Мюнхен”, това е призмата, възприета от повечето западни медии през 2022 г., особено във Франция: Путин е новият Хитлер, а Зеленски е Чърчил, той се бори сам за нас. Той е “първата защитна линия” на свободна Европа. Байдън пък говореше във Варшава за “война на доброто срещу злото”. Днес уверяват, че ако Украйна падне, ние ще бъдем следващите в списъка. Само че този прочит е погрешен. Той пренебрегва сложността на 900 години история между тези два славянски народа и преплитането на техните отношения. Това е война за отделяне на Украйна от Русия и същевременно гражданска война и непряка, прокси война между НАТО и Русия. Нещо повече, дори и да мечтае сега за нов Виенски конгрес, който ще роди постзападен свят с неговия китайски съюзник, Путин, въпреки всичките си недостатъци, няма нищо общо с Хитлер и неговата расова идеология.

В крайна сметка, това, от което се страхувам, са две неща: или споразумение, наложено от Тръмп, което ще бъде по-лошо от това, което украинците биха могли да получат при преговорите през 2022 г., или продължаване на конфликта, което би могло във всеки един момент да въвлече Европа в спиралата на неконтролируема ескалация. Така че това не е 1938 или 1939 г., а 1914 г. А именно група държави, които не искат световна война, но се оказват въвлечени, поради грешна преценка на една от тях и механиката на съюзите, в спирала, водеща до война. Повтарям: колкото по-дълго трае тази война, толкова по-голям е рискът от ескалация. След провала на украинската контраофанзива през юни 2023 г., украинците не могат с военни средства да си върнат изгубените територии. Ужасно много им липсват оръжия и най-вече хора.

Броят на дезертьорите вече надхвърля броя на новобранците, а украинското население се е стопило от 52 милиона при обявяването на независимостта през 1991 г. на по-малко от 38 милиона днес, една четвърт от населението на Русия. Истината е, че от месеци отричаме предизвестеното поражение на Украйна, защото това поражение е станало и наше. И продължаваме да се заблуждаваме, поддържайки илюзията, че ще спечелим тази война или че ако не я спечелим, ще трябва да се бием срещу Русия в Естония или Полша след пет години! Украйна обаче няма да спечели и ние ще загубим заедно с нея, без дори да сме в позицията на посредник с Русия. Ще трябва обаче да живеем с тази страна, след като войната приключи, защото Русия няма да изчезне. Европа и по-специално Франция ще трябва да възобнови диалога и да помисли за общата сигурност на континента. Това е залогът, върху който трябва да работим днес, вместо да преживяваме отново 1938 г.. Ние не сме в такава ситуация.

Тръмп. Той напълно е загубил интерес към Украйна. Единственият път, когато се замеси, по време на предишния си мандат, беше за долна вътрешнополитическа афера, свързана със сина на Джо Байдън, който беше служител в украинска газова компания. Тръмп беше предложил на Зеленски, който току-що беше избран, да размени обвинението срещу Хънтър Байдън от прокурора на Киев за доставката на противотанкови ракети “Джавелин”. Аферата изтече, което доведе до много неприятна процедура по импийчмънт… Това показва колко много Тръмп не харесва нито Украйна, нито Зеленски, и показва явно предпочитание на Путин. Европа също не го интересува, освен за да продава своите оръжия и газ на мястото на руския газ. От февруари насам Тръмп промени позицията си много пъти. Но това, към което се стреми преди всичко, е сделка.

Той се опита да убеди Путин да спре, приемайки по време на срещата на върха в Анкоридж на 15 август по-голямата част от руските искания. Но Зеленски, подкрепен от европейците, тогава отказа и изглеждаше, че се задава пета година на война, този път изцяло финансирана от европейците. Новият елемент днес е, че освен влошаването на военната ситуация на фронта тази есен, Зеленски е обкръжен от огромна корупционна афера, включваща най-приближените му. Говори се за отклоняване на 100 млн. евро, тоалетни чинии от масивно злато, бягство в Израел на съдружника на Зеленски… Тъй като американските служби вероятно са прехванали всички разговори, Зеленски вече наистина не е в позиция да блокира това, което беше изобличено, включително в Париж, като “капитулация”. Оттук и осемдневният ултиматум, до “Деня на благодарността”, наложен от Вашингтон зад гърба на европейците.

На този етап е трудно да видим как европейците биха могли да се противопоставят на американско-руския план, след като не могат да изградят надеждна алтернатива, а не само заклинания и речи. Продължаването на войната, както някои желаят, изисква оръжия, които европейците сами не могат да произведат, но и много пари. Най-малко 70 милиарда евро годишно. Европа няма средства за това, с изключение може би на Германия. С други думи, дори ако украинците се съгласят да плащат сметката с кръвта си, съмнително е, че ние ще бъдем способни да финансираме и въоръжим Украйна без американците. Вече похарчихме приблизително 175 милиарда евро от началото на войната и ще трябва да прибавим най-малко 60 милиарда тази година. След като Америка си отиде, ни остава сметката на конфликта, върху който нямаме абсолютно никакъв контрол, но чийто изход ще бъде изключително негативен за нас. Това е политическата цена, от която се опасявам от първия ден: цената на ангажимент без стратегическо мислене, при който изходът се определя от външни играчи като Тръмп и Путин; заседнали сме по средата и ще трябва да платим последствията.

Поучили се от историята, днес украинците очакват истински гаранции за сигурност. Но рискуват отново да бъдат разочаровани. Американският проект за споразумение изключва членство в НАТО, но предвижда формулировка, близка до прочутия член 5 на Алианса. Предстои да разберем това ще бъде достатъчно, още повече, че проектът за споразумение предвижда ограничаване на числеността на украинската армия. Трябва да се мисли по-скоро за план за възстановяване, подобен на предвидения за Газа, с временна система, в която външни сили ще бъдат разположение като “сини каски”, за да гарантират стабилността по фронтовата линия. Това ще бъде трудна задача, тъй като иредентистите ще останат.

Източник: "Фигаро"

Превод от френски: Галя Дачкова