Опростеното тълкувание на теорията на хаоса задължително цитира популярното твърдение, че " Когато в дъждовните гори на Амазония една пеперуда размаха крилца - тя предизвиква ураган в Мексико". За съжаление в живота нещата винаги са много по-сложни. Дефиницията на същата тази теория на хаоса в уикипедия гласи “Теория на хаоса — математически апарат, опериращ на базата на поведението на някои нелинейни динамични системи и описващ явление, известно като хаос — още известно като термина „чувствителност към началните условия. Примери за подобни системи са атмосферата, турбулентните потоци, биологичните популации и икономическите системи… Откриването на възможността за определяне на параметрите на хаоса, да се определи поведението на нелинейните системи се счита за третото голямо откритие на 20-ти век, наред с теорията на относителността и квантовата механика...”

Ако проследим считаните за общо приети дадености на българския преход ще видим, че политическата действителност в България винаги се стреми към състояние на стабилност и… в крайна сметка понякога го постига. Въпреки хаоса! И Въпреки теорията!
В началото обаче, наистина е… пеперудата!
Тя замахва с крилца някъде в дъното на обществения казан, в който клокочат политическите страсти и в повечето случай само най-прозорливите забелязват наченките на урагана.

В момента всички гледат към местните избори. 99 процента от участниците в тези избори даже не си дават сметка за истинският залог в това състезание. Едни гледат към листите с общински съветници, други са се амбицирали да кметуват, трети точат остриета за след изборите, четвърти калкулират лобита в местната власт и т.н. Разбира се, има и такива, които са наясно, че в обозримо бъдеще местните избори са единствената нормална стъпка към възможна реабилитация на десницата в България. В ляво пък са наясно, че загубят ли едновременно в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе вероятността от предсрочни парламентарни избори ще се превърне в съвсем реално и постижимо очакване на цялото общество. За мислещата част от елитите на двата полюса именно тези последици от местните избори би трябвало да са много по-важни, отколкото усвояването на самите властови ресурси по места.

В случая имаме пет пеперуди - София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.
Тези пет пеперуди ще определят нещо много по–важно от това кой ще се нареди на общинската софра.
Ще определят ТЕНДЕНЦИЯТА!

Ако махалото на политическия късмет се наклони само в една посока и в петте града тенденцията ще е ярко изразена.
За по-вероятен обаче се счита другият вариант.
Една и съща политическа сила едва ли ще победи едновременно и в петте ключови града на страната, като в повечето анализи преобладават прогнозите за мажоритарен вот и силно влияние на местните особености.

Колкото и странно да изглежда, най-мътна е картината при ГЕРБ. Съответно от там могат да се очакват и най-невероятните варианти за последици. Ако в БСП и класическата десница са горе - долу на ясно за какво се борят, то за никого не е тайна, че за Бойко Борисов кметуването в София е само етап към премиерския пост. Борисов би трябвало да се досеща, че след 10 ноември 1989 г., в българската политическа действителност средната продължителност на лидерската актуалност е максимум две петилетки (по мерните единици на бай-Тодор). В повечето случай “износването” свършва своето пъклено дело за максимум няколко години. Тоест крайният срок в който Бойко Борисов може да постигане истинската си цел (премиерския пост) изтича малко след местните избори. Даже и да спечели кметската битка в София, това вероятно ще е неговият последен рейтингов пик.

На този фон съвсем разумно звучи прогнозата, че Бойко Борисов разполага най-много с година, година и половина (от датата на местните избори), за да предизвика предсрочни парламентарни избори. Не спази ли този срок… птичето отлита. Днес никой не си спомня как преди 12 месеца Бойко Борисов обещаваше, че до една година София ще има завод за преработка на отпадъци. И на никой не му прави впечатление, че към днешна дата даденото (пред един куп медии) обещание за такъв завод не е изпълнено. После… когато му дойде времето… всички ще си спомнят. И на финала лепкавото общинско блато ще засмуче генерала на народа безмилостно и безвъзвратно.

Излиза, че на Бойко Борисов спешно му трябва радикална обществена криза, която да събори правителството на Тройната коалиция. Другият вариант - Тройната коалиция да се разпадне от само себе си също е възможен, но се счита за малко вероятен.
Опитът от инициирането на кризисни събития подсказва, че най-подходящия период за подготовка и провеждане на такова мероприятие е края на зимата (февруари,март). Тогава, когато хората са най-притеснени и най-податливи на популистки внушения.
Може ли от крилцата на петте пеперуди да се роди такъв ураган?

Всъщност, не се знае колко точно ще са пеперудите и дали изобщо ще ги има. Поне на теория, както съществува вариант ГЕРБ да победи във всичките пет стратегически градове на България, така съществува и вариант да не победи в нито един. По принцип въпреки че София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе се водят за най-богатите градове в страната всеки един от тях е уязвим. Проблемът с боклука във Варна е още по-остър, отколкото в София. Сметището в село Въглен е с изчерпан капацитет. Независимо от опитите за административни лупинги крайният срок за затварянето му е 2008г. Ако до тогава не заработи предприятие за преработка на отпадъци, кризата ще е неминуема. Очевидно е, че тези, които имат полза от това напрежение, ще дават мило и драго за осъществяване на техния сценарии.

Може да звучи парадоксално, но специално по въпроса за столичния боклук интересът на Бойко Борисов е диаметрално противоположен на медийните му изяви. Той има сметка кризата с боклука в София да не се решава и да тлее за да избухне точно в определения момент (по възможност синхронизирано с Варна и другите ключови градове). Случайно или не факт е, че и във Варна, и в София, няма завод за преработка на битови отпадъци. Няма и перспективни (поне в средно срочен план) сметища. В Русе например пак “случайно” може да не издържат дигите. В Пловдив за разнообразие си имат размирна циганска махала. Бургас от десетилетия живее на ръба на екологичната катастрофа покрай Нефтохим. Прибавяме към цялата тази каша възможен проблем с енергийната осигуреност на страната. Никога не бива да се подценява и революционизиращото въздействие на инфлационния натиск.

Добрата новина в описаната картина на организиран хаос е, че вероятно няма да се случи. Или поне не би трябвало да се случи. Най-малкото, защото в България живеят… българи.

На нас почти всичко ни е малко – като започнеш от заплатите, минеш през трудовата етика и свършиш с лоялността към дадена кауза или лидер. Последният път когато германците направиха завера (от един бирен пуч в Мюнхен) избухна цяла световна война. Как да не се възмутиш пред подобна ефективност.

Не ни трябва на нас такава работа. В милата ни родина най-вероятно ще се случи нещо по средата. Пеперудите може да хванат мускулна треска от размахване на крила - в най-добрия случай ни очаква буря в чаша вода.
То и развалянето на една работа е като всяко друго нещо на този свят – изисква се интелект, труд и постоянство. А в България генералите са като всички останали – дават им пагони не за спечелени битки, а за прослужено време. Просто не е задължително нито да си умен, нито да си работлив, за да цъфнат на раменете ти генералски лампази. И това изчерпва темата.

Лошата новина е, че по тези географски ширини всичко е възможно.
Ама наистина всичко!
Единственото условие за успеха на една завера е да няма българи в трудовия колектив.
Тогава нещата стават някак от само себе си.
Току виж урагана ни се стоварил и… без пеперуди.
Просто така! Заради перверзния кеф на онзи горе.
Антон Луков