Петър Йорданов навърши 80 години. Кореняк варненец, съдия, председател на Българо-германското дружество.

- Как се чувства Петър Йорданов на 80 години ?
- Петър Йорданов се чувства на 80 години сравнително добре, животът ми е бил безконфликтен - както в дома ми, така и в службата ми. Така съм вървял по стълбицата в службата нагоре и съм достигнал до върховен съдия, работих няколко години във Върховния съд.

- Каква е най-важната поука от живота ви, какво можете да кажете от позицията на годините си?
- Човек трябва да бъде внимателен, да бъде коректен с хората, да не влиза в излишни конфликти - това е най-важното. И непрекъснато, още от дете съм съветвал сина си, и сега продължавам да го съветвам - с никого в конфликт !

- Смятате ли да напишете книга със спомени за всичко, което сте преживял?
- Ние с теб сме разговаряли няколко пъти по този въпрос, аз досега да съм ги издал тези спомени. Редица обективни причини обаче не ми позволяват да ги издам...

- Но ще им дойде времето?
- Много късно е вече за мен /смее се/- не знам дали ще ги дочакам...

- Сигурна съм!
- Във всяка къща в тази община - по “Мария Луиза”, по площада, по “Княз Борис” - до университета /икономическия/, познавам всички хора, децата им, израснал съм с тях.

- Каква беше Варна тогава, Варна от вашето време?
- Варна беше чуден град и ненапразно се наричаше “царицата на Черно море”. Ако прочетеш старите вестници, ще видиш какво пише за Варна - не морската столица, а царицата на Черно море”.

- Имаше ли специфична атмосфера, какви бяха жените?
- Все така хубави, както са сега бяха жените, но не така смело облечени.

- И имаше файтони вместо автомобили?
- Всичко беше с файтони, варна беше пълна с тях, тя е и проектирана за тях. Виждаш, че улиците на Варна са направени за файтони, не за 200 000 автомобили…

- А какъв беше този клуб “Лондон” в централната част?
- Това не беше клуб, беше буржоазно, много скъпо кафене. Аз ти казах, че едно кафе струваше там 12 лева, кой можеше да си позволи такава цена, след като можеше да пие кафе за 50 стотинки?

- И сега има подобни места!
- Сега точно за 12 лева кафе не съм чувал! Там, където ходя аз, кафето е 2 лева, в другите места струва 60 стотинки - едно е 2, друго е 12 лева!

- Имаше ли там изискани господа?
- Само изискани господа се събираха - определен кръг от хора, от 100-150 семейства във Варна..

- Каква беше механа “Грозд”?
- Това беше бирария, ресторант. А ресторант “България”, както комунистите го нарекоха, беше ресторант “Кристал” преди девети септември. Той беше постлан с червено кадифе, а по прозорците имаше кадифени завеси, беше страхотен...

- Лукс?
- Суперлукс, там пак всеки не можеше да влезе, само определен кръг от хора имаше достъп до “Кристал”. А третият ресторант, който нарекоха “Севастопол”, кой знае защо, беше “Морско око”.

- Там, където сега е “Макдоналдс”?
- Да, точно там, старите варненци наричаме тези ресторанти със старите им имена.

- А каква беше Морската градина?
- Може би по-красива, пълна беше с палми. Кирил, слушайки съветите на баща си и ровейки из старите книги за първи път от 60-70 години достави палми…

- Ние мислим, че това е нова идея, а наистина е имало палми там?
- Да, така е, когато мога му давам идеи, защото съм живял във време, когато Варна е имала друг облик.

- А Морското казино?
- Морското казино беше страхотно, особено през лятото. Общината го даваше под наем на чужденци, те играеха там комар, това беше най-красивото място на Варна.

- Май много обичате Варна?
- На мен нищо не ми е пречило да остана да живея в София - на “Витошка”, на “Царя”, където поискам, но не можах да се разделя с Варна. А щях да съм 30 години съдия във Върховния съд...

- Атмосферата и града обаче са по-важни от кариерата, нали?
- За мен - да.

Даниела Стойнова,
кореспондент на БНР
Интервюто е излъчено по Радио Варна