Изкуственият спор между Македония и България имаше за цел да прекъсне сътрудничеството ни. Подписването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество не само положително регулира отношенията между двете страни и предоставя отлични перспективи за тях, но и промени цялата регионална политика на Балканите.

Споразумението от Преспа стана възможно, в отговор на българското споразумение. И двата договора са еднакво важни за отварянето на евроатлантическата перспектива на Македония и бих казал, че в решаващият момент я извади от възможните негативни сценарии и последици за нейната държавност от преговорите между Белград и Прищина. Силно съм убеден, че Република България също има голяма полза от интеграцията ни в НАТО и в ЕС.

Двете държави категорично се съгласиха с Договора за нашето общо минало. Много е важно да защитим историческата истина от политизацията. Структурите в двете страни, които не желаят доброто на нашето общо европейско бъдеще, се опитват да политизират историята, като предизвикват нови недоразумения между нас. И в двете страни те са съгласни с „вредата“ от споразумението и се стремят към неговото преразглеждане. Те предлагат някои анекси към договора, а мотивът за това се крие извън националните интереси на двете страни и пряко в личните интереси на „заинтересовани лица“.

Настоящото съвместно отбелязване на големия национален празник Илинден е голяма чест за нас в Македония и се надявам нещата да се подобрят в бъдеще. Просто сме обречени да сме заедно в рамките на Обединена Европа и границите между нас най-накрая да изчезнат.

Надявам се в бъдеще да имаме общи национални тържества, а не само политически събития. /БГНЕС

————

Петър Богоески, лидер на реформаторското крило във ВМРО-ДПМНЕ и противник на режима на Никола Груевски. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.