Атанас Пеканов, бивш служебен вицепремиер във Фейсбук:

Така наречената търговска сделка е унизителна и срамна за Европейската комисия и Урсула фон дер Лайен.

С нея Европейската комисия приема, че една страна има право едностранно да нарушава и разрушава международното право. С това се потъпкват десетилетия установени норми и правила на международната търговия, донесла огромно благосъстояние на развитите страни (макар не винаги честно разпределени). Съгласява се, че върху нашите европейски продукти могат едностранно да бъдат налагани 15% мита (които ще бъдат плащани от американските граждани в крайна сметка през по-високи цени), докато ние не получаваме в замяна абсолютно нищо.

Това се случва след като в опит за сделка бяха направени сериозни отстъпки към САЩ. G7 например преди седмици прие отстъпки по реформа, която договаряхме десетилетие на световно ниво – американските компании ще бъдат изключени от голямата реформа на ОИСР за минимален данък от 15% за международни корпорации. ЕК също така не предложи в пакета си за новия Бюджет на ЕС данък върху дигиталните концерни (на които ние създаваме печалби като им създаваме съдържанието, което четете в момента) за да отстъпи на американската администрация. Той можеше да създаде сериозен приход и се дискутира от години (вместо това сега се предлага нов данък за европейски компании).

В замяна на това, Европа сега приема не най-голямата, а най-лошата възможна сделка. Отгоре на това казва „Благодаря“ и приема да купува огромни обеми енергийни доставки и оръжия (обявените суми са толкова големи, че никога няма да се реализират в този размер и най-вероятно дори не са официално договорени, както се оказа в случая с Япония; в момента внасяме енергийни доставки от САЩ за 70-80 млрд. годишно, а Тръмп обещава за няколко години те да станат 750 млрд).

Икономически действително сделката не променя кой знае какво – колкото и фейсбук МАГА ботове да ви обяснявят колко е гениална - всичко, което ще се случи, е че американските потребители ще плащат около 15% повече за европейски стоки. Това няма да е краят на света нито за тях, нито за европейските компании, които ще трябва да търсят и други пазари. Но сделката разгражда и принизява досегашния ред на международна търговия до бутафорни преговори, които могат да се повтарят до безкрай в бъдеще.

В такива времена, на човек направо му се приисква да има легитимни суверенистки политически сили в Европа. За съжаление водещата партия, която се кичи с това звание в България - Възраждане, се лута постоянно в това дали предпочита да станем сателит на Русия или да се подмаже по някакъв начин на Републиканската партия в САЩ.

Европа трябваше да покаже, че е силен, международен играч, а не да сключва неадекватни и болезнени сделки насила. Има редица инструменти, които можем да ползваме, от вече съществуващите мерки за защита при неправомерни търговски практики до по-сериозни стъпки по отношение на дигиталните концерни. Когато играят законите на джунглата, трябва да се подготвиш и да си силен. Иначе се налага просто да приемеш съдбата си както сега. Сделката е вредна и защото уврежда легитимността на европейските институции да твърдят, че винаги се борят за европейските граждани.