Геополитбюро Руслан Сафаров разговаря с Павел Щелин, 3 февруари 2026 г.

Това са сатанистки ритуали с човешки жертвоприношения и сексуално насилие върху непълнолетни. С участието на целия глобален елит - от висши политици и банкери до любимите ви поп, кино и рок звезди. Това е островът на Епстийн.

В „Геополитбюро“ Руслан Сафаров разговаря с Павел Щелин - политически философ и един от най-дълбоките анализатори на съвременните метафизични и геополитически процеси. Щелин е известен с умението си да разшифрова „кода“ на властта през призмата на историята, религията и етиката, далеч отвъд ежедневния политически шум.

Малко се говори и за оглушителното мълчание на Глобалния Юг пред лицето на този разкрит ад. От Москва и Пекин до Делхи и Абу Даби - държавните елити сякаш се боят да заемат радикална морална позиция. Това мълчание плаши повече от самите досиета, защото поставя фундаменталния въпрос: Възможно ли е изобщо да се преговаря за мир, за вяра или за „традиционни ценности“ с хора, които са приели етиката на острова? Ако Глобалният Юг не намери сили за отпор, той признава, че е просто по-бедната и страхлива версия на същото това „духовно казино“.

- „Геополитбюро“ продължава своята работа, с вас е политологът Руслан Сафаров. Здравейте, скъпи приятели. Отдавна чакахме това, но тази огромна мина, наречена „Делото Епстийн“, по-точно публикуването на файловете по делото „Епстийн“, започна да произвежда взривове. Това дори не е мина, а по-скоро термоядрена реакция на Слънцето, защото всеки ден от тези 3 милиона файла излизат разни видове съобщения, кореспонденции и прочее на този, меко казано, гаден човек, който се е занимавал с много гадни работи, като педофилия и прочее мерзости.

Но сега ни интересува не самият Епстийн, разбира се, а това, че там фигурират имена на практика от целия съвременен – преди всичко западен – политически и икономически елит. Как всичко това ще се отрази на световните процеси, какво ще стане в световната политика – това ще обсъждаме днес в нашето издание, което решихме да наречем „Голямата Лолитика“, с което се опитваме да обозначим този процес. Ще се ориентираме и ще се опитаме да разберем какво следва, как ще се отрази на всички процеси в света с вече постоянния – което за мен е много приятно – участник в нашето „Геополитбюро“, политическия философ Павел Щелин. Дълбокоуважаеми Павел Александрович, добре дошъл, здравейте!

- Привет, Руслан, привет и на уважаемите зрители.

- Павел Александрович, дори не знам с какво да започна. Нека почнем със следното. Там фигурират няколко бивши президенти на Съединените щати. А и около Тръмп остават въпроси; върху него имаше огромен натиск, защото той обеща по време на кампанията си, че ще публикува всичко, но ето че мина година и човекът удържа на думата си – поне половината е публикувана. Това ми се струва необичайно за американската традиция. Обикновено американските президенти, с изключение на Никсън, си отиваха и после ги канеха на откриване максимум на библиотека на тяхно име. Друг момент е, че сега го няма името на Байдън в тези истории. Да започнем с това – какво ще е отражението върху президентската институция на Съединените щати? Замесен е демократът Клинтън, има намеци и за републиканеца Тръмп. Дайте Вашия поглед върху тази ситуация.

- Добре, Руслан, нека наистина минем накратко през това, защото тук най-малко има за какво да се говори. На нас не ни носят папки, затова не знаем в резултат на каква точно игра или вътрешна машинация се е случило публикуването. Аз, честно казано, не съм напълно убеден, че това е дело на Тръмп и в строгия смисъл това е станало с негова санкция. По-скоро да, но не мога да бъда уверен. Затова не можем да говорим, без да знаем точно кой действа, защото има намеци за целта на тези действия. Нужен ни е субект за подобни оценки. Може с лека ръка да се каже, че това са действия на този митичен - не митичен, но непонятен, неопределим - „дийпстейт“, който може да иска да потопи цялата политическа система като такава. Защо? В този случай има отделни хипотези. Затова нека просто си призная, че не мога пълноценно да отговоря на въпроса Ви. Но въпросът за легитимността на властта заслужава по-дълбок отговор. Разбира се, от това, че тайната става явна, ние получаваме много. Но нима властта при подобен вид обществено устройство някога е била друга?! Това е важен момент.

Ако говорим за присъствието на гностическа, езическа и сатанистка символика в цялата популярна култура - като започнем от Холивуд и свършим с висшите американски колежи като например Йейл, където са известни организациите на принципа „Череп и кости“ - то в строг смисъл, дори публиката да не е знаела всичко това с ума си, тя винаги е била интуитивно съгласна с него. На Запад. Тук трябва да разберем, че само по себе си това няма задължително да разруши цялата система, по простата причина, че е необходимо тя да се разруши от самите ѝ основи, много по-дълбоко, отколкото е готов който и да е от играчите. Разбира се, това ще бъде използвано като елемент от медийната игра. Как ще стане това? Различните страни ще показват: „Ти си в списъка“, „Не, ти си в списъка“, „Ние не сме в списъка“. Но именно тоталното присъствие в този списък показва, според мен, невъзможност за каквато и да е обществена реакция - народът да въстане, да се ужаси... Да видим.

Ще се радвам да съм опроверган, но честно казано не го виждам. Институтът на президентството, между другото, е единственият институт, който е способен поне на някакво действие. Най-малкото на чисто практически коментари. Конгресът е парализиран и такъв ще си остане завинаги. През него никога никаква съществена реформа не може да бъде проведена. Остават институции с ограничен брой лица - президентството и съдебната система. С голяма вероятност всички те, така или иначе, присъстват в тези списъци. Това е като вица за таралежите, които се биели, боляло ги, но продължавали. Дори най-добрата част от американската публика показва взаимоотношения с всички тези институции. Затова бих искал да предложа да поговорим за нещо по-важно, или поне на мен ми се струва по-важно - за два неочевидни момента в този списък.

За мен тук са определящи два момента. Първо, това е реакцията на непрозападния свят. Изобщо главното в тази история не е западният елит, а останалите. Защо? Защото за тях настъпва моментът на избора и моментът на истината, а не за Америка и не за, условно казано, принц-андрювците, клинтъновците и прочее. Какво имам предвид?

Америка, с целия си външен разговор за демокрация, права на човека и съвестни еврейски бабички от разните там лъскави предградия, които ще съдят за несъответствие с високите им морални норми, винаги е имала тази сенчеста страна, която по един или друг начин подсъзнателно е интегрирана и отразена в културата. Аз донякъде грубо ще я произнеса, за да стане ясно: това е културата на „F… You, Pay Me“. Това е колониалната логика, според която силата ражда правото. Тя, както и преди, работи тук на пълни обороти. С други думи, в Америка присъства идеята, че силният по принцип има право, защото е силен и радикално е „юберменш“. Това е, ако щете, сенчестата страна на каубоя, на успешния предприемач; това е сенчестата страна на „селфмейд“ човека, на тези либертариански герои, които сами въртят целия свят около оста му и не му се поддават, не се огъват, прокарват волята си. Колкото и да е тривиално, островът на Епстийн е сенчестата страна на тази история. Затова казвам, че за американския вътрешен живот това ще бъде крайно сложно за преодоляване, според мен, но това е друга тема.

Но останалите елити сега стоят пред много неприятен за тях момент на истината. Защото мащабът на това, което излезе на повърхността, е такъв, че ако вие сте уважавани жители на Стария площад, или уважавани жители на арабска монархия, или на уважавания истанбулски султан, и искате в своите речи да говорите за някаква опора на вътрешната и външната си легитимност и за нещо повече от откровено и чисто насилие, то ще ви се наложи да заемете морална позиция спрямо този елит. Какво имам предвид? Вие смятате да се договаряте за съдбата на руската земя с хора от списъка на Епстийн? С хора от списъка на Епстийн ли смятате да водите преговори за съдбата на вашата свята земя Палестина? С хора от списъка на Епстийн ли имате намерение да подписвате яки сделки за трилиони? И така нататък по дневния ред. Това не е мой въпрос, той виси пред хората, които формално не са в този списък. Реално тяхното положение е много по-слабо. Защото те ще намерят 15 000 raison d’état, тоест аргументи за държавен интерес, как това не може да се направи с бели ръкавици и трябва да се продължи по този начин. Но тогава какво се случва с вътрешния ти аргумент, твоята легитимност от позиция на някакви традиционни ценности - тук мълча. Била тя от Бога или някаква защита на семейството, тя се чупи.

Ако трябва да се заеме ясно определена позиция, властта трябва да го направи, защото властта има силата да дава определения, нали така? Например Кремъл трябва да каже, че това е престъпна поквара, на такива хора не се подава ръка и не се разговаря с тях. От това трябва да произтече целият набор от държавнически последствия - от разблокиране на замразените сметки до проблемите с наратива за международното сътрудничество и нормализирането на отношенията. Ето това е кръстопътят, на който се оказаха всички, които формално не са включени в списъците. И по някакъв парадоксален начин - не зная дали нарочно или не - списъците на Епстийн се оказват такъв момент на истината. Западът може да каже след тези списъци: „Да, ние сме такива! А вие различни ли сте? Ако сте различни, покажете!“ И ако не покажат, значи тези списъци легитимизират целия този ад, който се случва там. Тогава ще излезе, че целият световен елит се дели на честни сатанисти и нечестни сатанисти. Мисля, че това е скритият мотив. И забележете оглушителното мълчание на така наречения Глобален Юг - от Индия до Китай и от Москва, за съжаление, до Абу Даби, защото реакцията на тези списъци е, меко казано, ограничена и в Русия. В Телеграм се обсъжда, ние с Вас правим предаване... Но на държавно ниво, дори в държавните медии, има оглушително мълчание. То плаши дори повече от самото публикуване на списъците.

- В името на справедливостта, днес по канал „Русия 1“ имаше обсъждане. И, както се казва, всичко беше представено по хумористичен начин - да, смешничко, разбира се.

- Но това изобщо не е смешно.

- Защото стореното не е смешно. Това не е някаква дребна кражба, както се казва, не е кокошкарска работа, тук все пак става дума за морала. Павел, напълно съм съгласен с тази постановка на въпроса. Нека тогава Ви попитам по друг начин: необходима ли е в тази ситуация някаква нова етика за самия Запад? Приемам казаното за Глобалния Юг, ще поговорим и за това. Докато четях всичко това, си спомних ерата на порнокрацията – мисля, че сте запознат с този период от историята на Римската църква, когато веднъж римският папа ражда, както си седи. Как ще се излезе тук от тази ситуация, защото това не е просто компромат? Това не е като ситуацията с нашия главен прокурор преди 25 години, който беше поръчан от някого. Тук всички се оказват в кюпа.

- На нас, като хора от руската култура, с различна вяра, съвсем интуитивно ни се иска да зададем въпроса така, както Вие го зададохте. Струва ми се, ще повторя, че има елемент на самоуспокоение. Във Вашия въпрос се съдържа очевидният факт, че това не е нормално - за нас, в нашата етика, според вярата, която имаме. Но ако погледнем това от далечна, от историческа перспектива, картината става доста по-сложна. Маркиз дьо Сад, ако не дай Боже го прочетете, описва неща, които са сравними и дори надхвърлят ставалото на острова на Епстийн. Той пише това в края на 18-и век, по време на Великата френска революция. Споменахте порнокрацията - да кажем, че това са Средните векове, когато това все още е ограничено, но изведнъж в цялата епоха на Просвещението (която според философските тезиси се възприема като нещо положително) възникват съвсем органично подобни експерименти. Защото Просвещението стои на неща като светлина и тъмнина и като цяло отсъствие на обективна етика. Ако четете трактат на Русо, той твърди, че всичко е детерминирано от социалните обстоятелства и има само някои избрани, които могат да въплътят в себе си глобалната истина, недостъпна за простосмъртните и обикновените хора. Това е същата версия като при гностицизма, но изразена с идеалите на френското Просвещение. Същото е и ако четете трудовете на унитаристите - това направление в християнството, което по своята същност е криптоюдаизъм; в Русия е съществувало по времето на ерестта на жидовстващите, а на Запад, след Реформацията, то изцяло се превръща в унитаризъм. Тази фраза, която се употребява от различни коментатори и която се надявам да не забранят в YouTube - „синагога на сатаната“ - тя е много по-смислена, отколкото може да ни се стори. Защото има ключови елементи: определено месианство, много строго деление на „избрани“ и неизбрани, при което статутът на избраните в голяма степен се определя именно от твоята способност да преодоляваш нормите. Ако покажеш, че можеш да преодолееш нормите на битието, без да има последствия от това - браво на теб! (Тук думата „синагога“ се употребява според първоначалното си значение от гръцки - събрание, събор. б.пр.)

Всичко това не стана внезапно и на фона на тези събития аз препрочетох „Посещението на старата дама“ на Дюренмат. Има и прекрасен късносъветски филм.

- С Клара Цаханасян.

- Да, точно така, с Клара Цаханасян. Тя казва много силна реплика на тази тема: „Хуманизмът, господа, е работа за милионерите, които с моите средства създават световния ред. Аз съм източник на правото.“ Това казва тя. Сюжетът всъщност надхвърля острова на Епстийн, ако внимателно четем произведението. Но там се поставят много крайни въпроси. Какво имам предвид? Етиката, според която „юберменш“ установява правото, изхождайки от самия себе си, е органична за Запада. Попитаха Тръмп преди месец и той каза, че сам си е източник на правото, дословно: „Какво ви ограничава? Аз сам се ограничавам.“ Какво е ограничавало тези хора на острова? Те сами са си били ограничението. Можем да посветим много време на дълга философска реконструкция - да направим добър цикъл как това произтича от различните секти, после от протестантската Реформация, после преминава във философията на Просвещението, после вече във философията на материализма, после криптоматериализма, позитивизма, нацизма - но те всички се основават на едно и също: „Ние създаваме световния ред“. И това е много важен момент - самият факт, че ние го създаваме, потвърждава правото ни да го създаваме. „Никой не ни спря. Извинете, но ние провеждаме от десетилетия сатанистки ритуали с непълнолетни и всички искат да дойдат при нас на този остров. Независимо от това, което говорят публично.“ Разбирате ли, това е етика. Какво е етиката от функционална гледна точка? Това са отговорите на въпросите какво може, какво трябва и какво не трябва. Тази етика отговаря, че може всичко, което можеш; не трябва това, което не можеш. Тоест няма обективно „не трябва“, освен това, което не си могъл да направиш. Трябва да правиш всичко, което можеш да правиш. Това е етическият отговор. И той, ще повторя, е пределно органичен за западните елити. Затова има много по-сложен въпрос: колко трябва да се ужасят? Те ще се ужасят, аз по човешки се надявам те да се ужасят. За нас сега започват подготвителните недели на поста. Тази неделя ще се чете притчата за блудния син - тази символика е много показателна. Но това е от моята позиция, а от гледна точка на елитните кръгове реалната истина е тази, която не искаме да виждаме: „Да, ние сме такива, и какво от това?!“

- Освен това ще добавя, че в голяма степен поканата за този остров е била нещо като инициация.

- Точно така, разбира се. Всяко сектантско устройство работи така. Получавате инициация, преминавате през ритуали, но най-вече престъпвате граници, откъсвате се от хоризонталата. Това е, така или иначе, откъсване от хоризонталата. И ако успееш да го направиш, получаваш напълно измерими предимства, сила, власт, пари. Тези хора получават всичко. Всички са искали да са там - от бившия прессекретар на движението „Наши“ до лидера на опозицията, агента-терорист Пономарьов. Забележете, че изведнъж тази етика обединява хора, реално обединява тази елитна класа, въпреки всичките им различия „за“ и „против“ държавата, „за“ и „против“ правителството - всичко това е разводняване, реалната битка е етическа. Наистина е етическа, в това е значението на тези файлове. Проблемът е, че това огледало, в което тези списъци ни карат да се вгледаме, боя се, за нас е много по-лошо, отколкото за хората, които са били вътре.

- Колко дълго ще работи тази мина? Донякъде това напомня, разбира се в по-тежък вариант, така наречените навремето „Уикилийкс“. Защото, когато Джулиан Асанж публикува тази информация, имаше много информация и много въпроси. Но, доколкото си спомням, никой за нищо и по никакъв начин не пострада. Всички са си много спокойни, пострада само Асанж в крайна сметка. Стоя в еквадорското посолство и така нататък... Колко дълго ще работи тази история, или сега всичко ще бъде замазано тихичко: „Вижте, не сте ни разбрали правилно, ама той няма отношение, а тя няма нищо общо...“

- И въобще, ние сега ще бомбардираме Иран!

- За Иран ще говорим отделно. Имаше чудесно изявление на Вучич, този въпрос е предвиден. Кажете сега за файловете.

- Мисля, че отговорът зависи от друг въпрос. А въпросът бе засегнат косвено: ще има ли кой да поиска отговори, ще има ли друга власт, ще има ли друг суверен и ще има ли друго определение? Ако няма да има такова нещо, то ще стане точно както с „Уикилийкс“. Защо тази история ме плаши? Защото, ако погледнем сатанистката символика (каквато за съжаление има - не обичам да говоря публично на тази тема, но тук се налага), вътре в нея има много важен принцип, а именно всичко да се прави открито. Хората все търсят тайни теории и заговори, а всъщност по-голямата част от тези неща е явна.

Международната банка в Базел работи открито. В миналото нацистките ръководители на Европа са били съвсем явни. Сътрудничеството е било явно. Всички най-страшни неща, които ни смущават – Банка Ротшилд на територията на Червения площад действаше открито. Никой не е крил тези неща. Защо това е важно? Защото в тяхната етика има такъв принцип: ако върша това открито и никой не ми възразява, значи са съгласни. Това е съгласие и признание на тяхната власт. Това ме плаши най-много в тази история. Защото, ще го кажа направо, много съм скептичен относно това, че някъде по света ще се намери субект, който ще каже директно и без всякакви уговорки каква е неговата присъда и какви са последствията от тази присъда. Включително и война. За съжаление, ако за това трябва да се плати с война, значи ще се наложи да се плати с война. По-скоро реакцията ще бъде такава, че да позволява интерпретации от рода на: „Вие също сте такива, просто силиците не ви позволяват да го правите открито, затова сте наши роби. Ето, вие не сте способни да дадете директен отговор, което ви прави наши роби.“ В това е, според мен, главната опасност. Ако стане така, каквато е най-вероятната прогноза, всичко ще се повтори като с „Уикилийкс“. Ако пък има реакция, ако да кажем ни осени Духът свише, може да бъде преразгледано всичко: да придобием радикален символичен капитал, да придобием субектност, когнитивна власт, управление. Всичко, за което сме говорили в други ефири, може да се опише с различни признаци и на различни езици и структури. Но при въпроса за списъците на Епстийн, реакцията или липсата на реакция е наистина въпрос за световната власт. И трябва да отбележим, че това се отнася не само до държавните структури, това се отнася и до духовните структури - фетви, канонически определения, були и прочее. Това е събитие от такъв мащаб, че отсъствието на реакция само по себе си е реакция. В това е неговата същност. Ако за зрителите е интересно, могат и сами да прочетат повече, защото не искам излишно да популяризирам, но ще кажа най-краткото определение - това са сатанистки ритуали с човешки жертвоприношения и сексуално насилие, извършвани от пълнолетни над непълнолетни. За яснота, защото ние, простете, не дадохме определение за това, което се е случвало. С участието на целия световен, глобален елит и всички ваши любими поп, кино и рок звезди, висши политици, банкери и прочее.

- Струва ми се, че в историята не е имало нищо подобно.

- В епохата на медийната история не се е случвало.

- Единственото, което ми идва наум, е късният Рим. Рим към края на своето господство, когато всички съвсем спокойно живеят в оргии, някъде преди Константин.

- Ако говорите за оргии - да. Мислех, че говорите за самото публикуване, защото тук е важен самият акт на публичност. Оргии е имало постоянно. За огромно съжаление, има хора, които мислят, че островът на Епстийн се е появил преди 20 или 30 години, но всъщност с различни прехвърляния той съществува от 400 години. Тук, отново ще повторя, има важна разлика между видимото и невидимото. Ако погледнем разните нацистки вечеринки или други сборища, едва ли там е ставало нещо различно. Съмнявам се, че през „Roaring Twenties“ (1920-те години) на някой остров не са ставали същите неща. За маркиз дьо Сад вече припомних и така нататък. Но ако говорим за толкова открити и крайни оргии – да, римските оргии е добре да се припомнят, но това отново е западноцентричната култура. Струва ми се, че преди явлението се е срещало и в други култури. Не съм голям познавач на китайския дворец, но кой знае какво е ставало там.

- Защо питам за Рим - вероятно сега ще кажа нещо много глупаво, но имам право на това като водещ. Струва ми се, че всяка държава трябва да има в една или друга степен някаква морална ос. Ако няма, тогава това е, извинете, някаква хунска орда. Посочвам Рим, защото от този момент започва неговият залез и приключването му. Ако вземем Запада в периода на Студената война, тогава той имаше свой императив: „Ние защитаваме свободата. Съветският съюз издига стена в Берлин, ние не издигаме стени, ние сме отворени и т.н.“

- Да, Съветският съюз преследва вярващите, ние не ги преследваме...

- Да, и имаше морален императив. Рейгън с неговата „Империя на злото“ беше вече финалът. Сега няма ли вече да настъпи вътрешно разрушаване?

- Ще се повторя - тук виждаме манихейство, гностически дуализъм, синове на светлината и синове на мрака. Това е контекстът; във всички тези секти има нива на посвещение. В много секти син на светлината е ангелът на светлината, който е сияел, който е бил Денница и който после е паднал. Можете да си представяте каквото си искате – това, че сте тъпи, си е ваш проблем. Има книги, отваряйте и четете. Има контраст спрямо Рим и той е в това, че днес няма варвари. Има бедни хора, наистина. Има нищи. А има ли достойни, има ли някакви велики воини или нещо друго? Глобализацията направи интересно нещо. Главният въпрос е има ли днес място, където няма остров на Епстийн? Защото ако няма такова място, ако цялата разлика между нас е, че сме членове на различни острови, тогава никакъв Аларих няма да приближи към портите на Рим. (Аларих е вестготски крал, превзел Рим в 410 г. Б.пр.).

Вие сте абсолютно прав, исторически такова нещо трябва да води последствия. И ще има последствия, разбира се; историософията тук работи необратимо. Въпросът е за кого ще са последствията, на какво ниво и в какъв мащаб. Всичко ще се разруши, но сега имаме императив. Най-опасно за нас е просто да сложим отметка: „Ние, слава Богу, не сме такива“. Тази история има живот вече от три дни и аз давам първия си публичен коментар пред Вас, защото през това време, честно казано, много мислих как да не кажа някакви баналности. Основният въпрос е: наистина ли ние не сме такива? От този въпрос зависят всички останали анализи, прогнози, аналогии - исторически и неисторически. Защото ако отговорът е „Не, наистина не сме такива“ - тогава този остров не е катастрофа, за каквато сега го приемаме, а триумф. Това е особено престъпване на чертата, пределно в есхатологичен смисъл: „Мога да правя това открито и никой няма да посмее да ми направи нищо, защото няма да му стигне духът“. Историософски - добре, ще обявим война, План Б... ясно е, че обществото, което е построено на принципа на Епстийн, няма да умре. Но нека тогава колективно да го коригираме.

- Нека сега се преместим в другия свят. Сега се поставям на мястото на кой да е лидер от Глобалния Юг. Да допуснем, че специалните служби ми съобщават, че е получена такава информация. Това е момент - простете, драги зрители, политиците са особени хора - това е момент на вътрешно ликуване. Имам някакъв документ, шантажирам ви. Както знаете, заплахата винаги е по-страшна от действията. А сега всичко е разкрито и какво мога да направя в тази ситуация? Излизам и осъждам.

- Тук има принципен момент. Първо, това е вътрешно действие, което те заставя да погледнеш честно вътре в себе си. Да провериш своята общност сред клиентите на тези списъци. Дори близките си хора, дори най-уважаваните хора. Дори и темата за синагогата сега няма да може да бъде игнорирана; темата за гои срещу негои звучи много ясно в тези файлове. Трябва да се провери лоялността, да се притиснат хора до стената и да бъдат питани: „Ти с кого си?“. Това е първата стъпка, която сега трябва да се направи. И това трябва да стане публично. Ако се надяваш, че твоите хора няма да те предадат, когато срещу тях полетят тези снаряди и полетят вертолети, че няма да те продадат за пари. До този момент елитите на Глобалния Юг изхождат от идеята, че ще решават всичко с парите си. Ще си купят лоялност с пари. Ще си купят собствена армия. Докато списъците на Епстийн показват по-силна карта: „Или ще ти служат по съвест, или ние ще ги купим. В тази игра нашата карта винаги ще бие твоята. Ние държим не просто пари, ние държим казино. Духовно казино. Ти или ще излезеш от това казино, с всички произтичащи рискове, или се отдай на самозаблуда, докато не те докопаме в ръцете си.“ Във външната политика това има доста приложими действия. Става много ясно с кого да се водят преговори и с кого не. С кого можеш да разговаряш и с кого работи само езикът на силата.

В аврамическите религии, но и във всяка друга етическа система, има понятието „запрещение“, тоест табу. Има неща, които са табуирани. Ако твърдиш, че твоята система от отговори на въпросите какво е добро, какво не трябва, какво може, е различна от тази, за съжаление за теб е табу да влизаш в отношения от интимен характер с тях - от интимен геополитически характер. Това е фундаментално предизвикателство, защото това е основен императив. Иска ни се да правим проект в Арктика, не ни се иска да воюваме - нормално. Хората не искат да воюват, не са някакви фанатици на войната, за каквито ги представят. Но този списък изправя елитите на Юга пред прост въпрос: „Ако наистина ще воюваш с нас, нека проверим какво струват твоите реални думи“. Тук всички сме за традиционните ценности, у нас всички сме духовни, етични, всички сме за семейството. Готов си, добре? Готов ли си да отстояваш това? Сделка ли ще правиш, или ще правиш друго общество? Общество, в което ставащото на този остров е реално табу, а не само на думи. Това е огромно предизвикателство, разбирам го. Но в Кавказката война и у гръцките въстаници е имало такова знаме: „Православие или смърт“. Какъв е смисълът? Или геополитическа смърт, или условно скок с вярата, че каквито и последствия да има, ти някак ще успееш да ги посрещнеш. Но списъците на Епстийн, в съчетание с етиката на Тръмп, който не е ограничен от нищо, реално убиват възможността за всякакъв компромис, струва ми се. Защото с такива хора логически не е възможно да направиш компромис. За да има компромис, е необходима обща етика. Тяхната етика е тази – в нейните рамки ли ще сключваш компромис? Ако да, тогава си носи последствията и не се учудвай какво ще стане в твоята страна. Ще има пореден Майдан, поредна цветна революция, пореден държавен преврат и това ще бъде напълно последователно в духа на тази етика. Защото форма без същност не може да бъде удържана. Това е тревожно.

- Сега от тази висота ще сляза малко по-ниско. Вие намекнахте, че с изтичането на файловете всъщност се опитват да прикрият удар по Иран. На мен ми се струва обратното. Имаше прекрасен филм „Да разлаем кучетата“. Например, какво знаем за Албания? Нищо. Трябва ли сега да очакваме избухване на конфликти – може би Иран, струва ми се, че и Куба е алтернатива, дори според мен Куба е номер 1 в списъка. Да очакваме ли някакъв медиен взрив от такива събития, който да промени дневния ред?

- Според моята хипотеза няма нужда да се прекъсва този дневен ред. В това е и трагедията. В случая те чудесно се съчетават. Ако се нанесе удар по Иран, това ще е потвърждаване на тази етика. Етиката на колективния остров е колективна етика на сатанизма, която се свежда до две-три ключови тези. Първата от тях е „Няма да изпълнявам“, а втората - „My will be done“, тоест „Да бъде моята воля“. Това са демонстративни удари по безпредела, просто „My will be done“. И не виждам тук противоречие. Честно казано, не зная, не съм голям експерт по този регион. Но от рационална гледна точка да разкарваш тези армади насам-натам наистина не е много приятно, скъпо е. Хем се налага, хем боли. Но нека внесем нотка оптимизъм. Тази система - Вие неслучайно споменахте Рим - е крайно чуплива. Тя се страхува от всякаква съпротива. Целият ѝ капитал са подлост, предателство и страх. Проблемът е дали е останало нещо друго освен тези три съставки. Ако в Иран има останало такова нещо и той може да го демонстрира, значи ще се мине без катастрофални последици, защото системата е страхлива. Освен това тя не иска потопени самолетоносачи. Не иска свалени самолети, вертолети и загинали войници. Не иска това. Това я плаши, но трябва да се даде отпор. Не зная какви могат да бъдат последствията, за Иран стои този въпрос. Ясно е, че темата за Иран се върти през целия изминал месец. Неслучайно там правиха тези протести. Не знаем дали са били реални - страната е затворена. Но е ясно, че е бил планиран държавен преврат, което е отново демонстрация и тотално тържество на същата тази сила. Да видим дали Иран ще се отбранява, или няма да се отбранява - зависи от него. Единственото предимство е в това - за Русия се отнася същото - че системата е много слаба.

Колкото повече Русия ескалира на този фронт, толкова повече ще побеждава, защото системата е страхлива. Бои се. Всякакъв език на компромиса тя възприема като слабост. Ако на заплахата танкерът ти да бъде изпарен отговориш просто с безпокойство, тогава чакай вертолет и затвор за своя ръководител. Но ако ѝ противопоставиш военноморски конвой, тя няма да поиска да влиза в действия с теб. Това е предизвикателството - трябва нова етика, трябват съвсем нови хора. Целият глобален елит в продължение на 50 години е отглеждан по определен начин. На Запад той е бил такъв в продължение на 400 години, а в Русия смятайте около 150 години активен период на отглеждане. Във втората половина на 19-и век вече виждаме всички тези кръгове, всякакви тайни общества, които се занимават с всякакви гнусни гностически дела. А светът на глобализацията с неговите лозунги за благосъстояние и мир? В Писанието има много ясен цитат: „Кога рекат мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел“ (1 Сол. 5:3). 30 години говориха за мир и безопасност, създадоха ООН под лозунга за мир и безопасност. Е, цената на мира и безопасността е островът на Епстийн. В това е трагизмът на нашия сегашен момент.

- Знаете ли за какво се замислих, докато Ви слушах? Днес ми е ден на древния Рим. Ако вземем пак същия период от време, има още един процес, който се случва – освен че елитът се предава на разложение и на финализиране, появяват се варварите и прочее, но има още един много важен процес, който ще бъде започнат при император Константин. Говоря за процеса на лавинообразна християнизация на населението. Възможно ли е в съвременните САЩ и Европа да се появи някакъв подобен, дори не контраелит, а някакво контраобщество – страхувам се да го назовавам сега.

- Краткият отговор е: разбира се, че е възможно. Но да се оцени такава вероятност е доста сложно. Има възможност, но не мога да оценя каква е вероятността. Има един мит, който искам да разбия - християнството не е било религия на низините в Рим, то не е привличало само бедняци и роби. Ако погледнем житията на светиите, ще видим, че половината са синове и дъщери на елита - от философи до пълководци, градоначалници и прочее. В „Писма до Диогнет“ има поразително описание на живота в Рим през този период. И там пише какви странни, безумни хора са християните, които, представяте ли си, не хвърлят децата си на улицата, ако са се родили ненавременно, ами си ги задържат. Това е момент на етически избор – нормално ли е това за теб, или е ненормално. И ще има разделение, но в каква мяра, в какви пропорции, какъв ще е делът, ще доведе ли до политическо действие, кога и с каква скорост – никой не може да каже. Това е чиста историософия, която има тайнствен период. Няма да пропуснем неговите знаци и символи, ще видим всичко това ясно. Но засега не може да се говори конкретно и да се посочи дата. Не знаем и къде ще се появи такова нещо. Надяваме се... ето, Русия държи в ръцете си всички нужни карти. Но не може да не се появи някъде. Ако не се появи никъде, значи сме в последните времена, както е според Откровението.

- От една страна, би ни се искало, от друга страна - рано или късно, това няма да ни се размине. Има още един въпрос – как това ще се отрази на ситуацията с Израел. Невъзможно е да не повдигнем тази тема. Самият аз съм яростен противник на всякаква форма на антисемитизъм, но това е отвъд границите. Тук, за съжаление, видяхме обратната страна и това беше много неприятно. Имаше и много приказки, че самият Джефри Епстийн е взаимодействал с Мосад и прочее. Каква ще бъде позицията сега на евангелистите, които често работят съвместно с израелските и юдейски лобита - ще има ли някаква промяна или и те тихичко ще обработят медиите и ще идат да си почиват, както се казва?

- Позицията на Израел и преди тези списъци беше започнала да се срива - вече никой не се връзва. Младите републиканци, както и младите демократи вече не се връзват на темата „Израел“. Израел засилено ще губи публичната си поддръжка в Америка. Но какво от това?! Нима хората, които ходят на този остров, се интересуват от общественото мнение?! Ако трябва да се организират 15 войни в Близкия Изток, ще се организират. Нека за целите на дискусията радикализираме докрай тезите си. Да вземем например Съвета за мир, в който презглава се втурна изведнъж станалият правилен Александър Григориевич Лукашенко. Русия е съгласна да плати членството си там за сметка на замразените активи. Можем колкото си искаме да говорим, че това е многостранен хитър ход, само че след публикуването на списъците не остана време за многостранни хитри ходове. Вече не вървят. Какво ще обсъжда този съвет за Газа? Ще обсъжда повече или по-малко депортирането на всички тези хора и изпращането им в Сомалия. Буквално. А на прочистената строителна площадка ще вдигнат разкошни хотели. Вие наистина ли сте се събрали да обсъждате това?! Тогава, извинете, но недейте да чакате някаква лоялност към вас. И когато дойдат да ви приберат с вертолета, защото сте поискали твърде висок процент, да си знаете, че страшно сте се разглезили. „Ама как така разглезили? Ами, така мислим ние, не ни харесваш вече, имаме лична антипатия към теб.“ Не чакайте някой да ви защити. Ето къде е днес Израел. Газа е отражение на острова на Епстийн, но в глобалната геополитика. Двете неща се връзват много добре. Забележете кой масово се стече в Съвета за мир – така нареченият „втори свят“. Целият арабски изток се записа, надпреварваха се. Няма толкова европейци дори.

- От Европа засега само Орбан се споменава, сякаш?

- Също голям борец за семейните ценности!

- Интересно е и друго - колко голяма част от постсъветското пространство се събра там. Изведнъж. Павел Александрович, ето и последният ми въпрос по повод цялата тази история. Ще направя малък анализ на всичко казано, за което Ви благодаря. С Вас някак напълно спокойно обсъждаме тази история, а тя, ако трябва да сме честни, е чудовищна. Аз също съм човек грешен, но, разбирате ли, има някакви граници! Винаги е имало някакви граници, но сега имаме нов етап по пътя надолу. Ние просто неангажирано си обсъждаме Мъск бил ли е там, не е ли бил там...

- Помните ли карнавалния костюм на Мъск преди три години? Яви се в цялото си великолепие с нещо подобно на рицарски костюм, а на гърдите му беше изобразена главата на Бафомет. Шегаджия.

- Да, те просто се шегуват. Но ми е интересно колко дълго още можем да слизаме по тази стълба надолу.

- Няма да е дълго. Няма да може да е много дълго. Посочихте Рим - общество, в което това се е превърнало в норма, трябва да убие само себе си. Възможно ли е глобалното общество и целият свят сега да са един голям остров на Епстийн? Това е главният въпрос за нас. Дълго вървяхме в тази посока, новият момент е в публичността. Ценен е моментът на публикуването. Мнозинството от обикновените хора възприемат публикуването на списъците като момент на слабост. Боя се, че това определено е момент на сила за тази група. И това е много по-страшно. Ще напомня отново, че ние живеем в епохата след Освиенцим, след Хатин, след Аушвиц и всичко това. И какво стана масово с тези хора? Вече говорих за Старата дама – авторът пише за нея във връзка с реакцията на германците на постнацисткия синдром. Краткият отговор там е, че срещу един милиард може да се направят отстъпки, ако на персонажите беше предоставен етически избор. Тоест етиката струва условно един милиард. Ето това е „хуманизъм“. Но всички тези неща бяха тайна, бяха скривани; трябваше да минат 70 години, преди децата на нацистите да заемат всички длъжности в ръководството на ЕС и Германия или да спрат да се срамуват от дядовците си. Все пак отне известно време. Във Франция – баржите в Нант, Вандея... В нашата родина също е имало събития – баржи, с които са давили жителите от градовете на Приволжието по средата на Волга. Чудовищна епоха – влезли сме в нея доста отдавна, но все пак с известно чувство на срам и прикрито. Все пак марких дьо Сад не е правил тези неща пред камери, а в замъка си. Сега настъпва моментът на откриване и това е моментът на истината за нас. Оптимистично погледнато, този момент няма да продължи дълго, защото тук логиката на избора между живота и смъртта работи много строго. Това е общество на смъртта. То ще завърши със смърт. Въпросът е от кое общество съм аз. Това не е фарисейски въпрос; би било фарисейство, ако се опитаме да се самоуспокоим. Тук става дума да се погледнем честно в огледалото и да си отговорим: на този остров ли сме, или не сме. Защото отговорът е доста по-неприятен, отколкото ни се струва. Не става дума дали сме на този остров по мащаб, а по същество. Такива са времената.

- Кой може в действителност да каже нещо днес? Кой е в състояние днес да съди? Това е много голям въпрос към религиозните центрове – ще направите ли изобщо някакви изявления?

- Тук не може да се мине с изявления. Тук трябва отделяне. Всички религиозни организации са грешни, защото се състоят от хора. Заради нашите грехове имаме и такава йерархия. Те всички искат да бъдат добрички. Но времето на добричките свърши след острова на Епстийн. Сега е нужен гласът на добрите. Между добрите и добричките има онтологична разлика. Разликата е в това, че зад словата на едните стоят и дела, и това е ясна етическа чистота. Сложно е да се критикува обществото от острова на Епстийн, когато твоята йерархия и обществото ти изобилстват от зле прикрити елитни сборища – това се отнася и за Католическия престол, и за Православните църкви, и за мюсюлманските организации. Няма как да осъдиш острова, ако имаш у дома си същото нещо. Ще можем да бъдем просто добрички, за всичко добро, против всичко лошо – това е лесно. Ако вземем нашата православна работа: нашите служби от Външното разузнаване излязоха с по-богословски аргументирано изявление по повод трагедиите в Украйна, отколкото Висшият църковен съвет. Това не се случва случайно – всичко е свързано с различни острови, лобита, синагоги, със „сборището на сатаната“, както е описано във файловете. Но ще се наложи да четете, ако искате да разберете всички скандали с деца, ефедрини... Проблемът не е нов – още император Юстиниан е бил принуден да се справя с радикални методи, но това не го прави по-малко проблем. Този остров оголи всички ни пред всички. Ако няма реакция – горко на победените. Всички ще бъдем победени и всички ще сме участници в това сборище.

- Да, но както казват: „Какво ще ни направите?! У когото е силата, той решава.“ Нали светът чрез сила е техен. Павел Александрович, благодаря Ви за отделеното време, както винаги беше много интересно да следим хода на Вашите мисли.

- На репликата за владеенето на „света чрез сила“ традиционната руска етика отговаря: „Бог не е в силата, а в правдата“. Тези файлове ни принуждават да си припомним това.

- Приема се. Огромни благодарности и до нови срещи!

- До нови срещи!

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова