От Фейсбук профила на Виктория Георгиева

Първите дни на новия парламент са плашещи. Обединените „победители“ от новото ОФ директно започнаха с обиди и заплахи от трибуната на Народното събрание. Припомняйки си и по-ранни техни действия - ковчезите и бесилките от протестите, болшевиките направо биха им завидели, а притеснението остава за всички нас, защото не се знае кога ще бъдем припознати като враг на народната власт.

Наблюдаваме невъзможността на редица избраници да влязат в ролята на депутати, с всички задължения и ограничения, произтичащи от това, след като допреди седмици са били простак-протестъри с ограничен речник и примитивно поведение.

Не по-малко фрапантни са крайностите в декларираните преди изборите действия, рязко противоречащи на следизборната действителност. „Мутри вън!“ рязко се превърна в „Мутри вътре“ с определянето на адвокатката на едни от знаковите мутренски групировки за заместник-председател на парламента, а пък от депутатското си кресло ще ни учи на морал защитник на мутри и мутреси.

Лустрацията също вече не е това, което беше, след като Атанасов - прокурорът на БКП в Разград от Възродителния процес, стана зам.-председател на парламента.

Едва минаха няколко дни и предизборните щения за мажоритарни избори от страна на една от партиите, също рязко бяха „забравени“. Истината явно също вече ще е разтегливо понятие, след като от трибуната на НС ще държи речи един от най-големите разпространители на фалшиви новини и собственик на такива сайтове.

Въпросът е само един - какъв е прагът на търпението на нормалния човек, разграничаващ се от първичността, арогантността и агресивността на новите „народни“ представители?

Какъв е прагът на търпението ни?