Никола не понася дипломатическите конфликти между България и Македония. "Една история, една страна, но твърде много тъпанари от двете страни на тази глупава граница," казва той, докато обсъждаме последното засилване на напрежението.

72-годишният мъж мълчи, докато наблюдава зелените корони на дърветата под балкона си в центъра на София. Пенсионерът е роден в село в Пирин, Македония, в Благоевградски окръг в България, където е живял през по-голямата част от живота си. Но Никола казва, че е от Битоля, тъй като неговите предци са дошли от града, който днес се намира в независима Македония. Той признава, че никога не е бил в Битоля, която е на около 200 км от границата между двете страни. Но твърди, че е македонец, както и български патриот. За Никола Македония е просто едно нещастно разделяне на земя между четири страни. "Никой никога няма да остави тази земя, нали така?" пита Никола без да иска отговор. "Великите сили, Балканските страни, Европейският съюз и, кой знае кой още, винаги ще се меси."

Дипломатически проблем

Последното нарастване на напрежението беше предизвикано от българския външен министър Ивайло Калфин, който на 25 юли каза, че България подкрепя членството на Македония в ЕС, "но не безусловно", като поиска от съседа на югозапад да се въздържа от това, което той нарече "агресията" на македонските власти към българската нация и история. Македонските представители възприеха думите му като изнудване и македонският посланик в България Абдурахман Алити поиска среща във Външно министерство, която по-късно отмени, защото не беше доволен от ранга на служителя, с когото трябваше да се срещне. Няколко дни по-късно Калфин заяви, че заместник-директорът на Македонския културен център в София Стефан Влахов Мицов е член на партията ОМО Илинден, което е "недопустимо за член на дипломатическа мисия". /ОМО Илинден представлява македонското малцинство в България./ Последва друга нота от Македонското външно министерство, отричаща твърдението на Калфин. До момента българските власти не дават подробно обяснение, какво ги е накарало да искат от Скопие да се въздържа от агресия или, защо София го направи публично. За известно време изглеждаше, че двете правителства си общуват главно чрез медиите, като си разменят обвинения, контраобвинения и ултиматуми. Македонският седмичник "Форум" обвини българския президент Георги Първанов и лидера на умерена националистическа партия в България Красимир Каракачанов, че в продължение на години оспорват всичко, свързано с идеята за македонска нация. Междувременно, софийският печат писа за хиляди македонци, които са кандидати за българско гражданство, като обясняват, че това се дължи на желанието им да се завърнат към българските си корени или на стремежа им да пътуват свободно, тъй като България се очаква да стане член на ЕС през 2007. Сред македонците получили българско гражданство е и бившият премиер на Македония Любчо Георгиевски, чиято молба е била одобрена на 23 февруари. Някои македонски медии разглеждат въпроса за гражданството като заговор, който да позволи на България да предяви териториални претенции към Македония като заяви, че там живеят много български граждани. Президентът Първанов, който е историк по професия, взе участие в съботно предаване на Българската национална ТВ на 29 юли, в което съобщи, че се облекчават правилата за получаване на българско гражданство. Той свърза желанието на много македонци да станат български граждани с техния импулс да бъдат верни към историята и към българския произход на прадедите си. В отговор македонският президент Бранко Цървенковски декларира, че македонците уважават българската история и нямат претенции към нея, но в същото време уважават още повече това, което им принадлежи. За българското обществено мнение изглежда нормално, че България реагира на недоброжелателството, което идва от Македония, на липсата на добра воля, предизвикана от загрижеността на Скопие за етническите албанци, просръбските настроения в страната и влиянието на местните българофоби. Според тази гледна точка, българският президент и външният министър просто са отговорили на все по-силните атаки на Скопие. Но сигналите, че българското правителство трябва да се страхува от собственото си македонско малцинство, което наброява 1000-1500 човека, са малко. Тяхната основна партия ОМО Илинден беше забранена като неконституционна през 2000, но беше основана отново тази година. Не повече от 50 души участваха в церемонията. "Дойдох, защото мислех, че всички македонци ще се обединят и след това ще има банкет," каза пред български вестник един от участниците. "Вместо това двамата началници се скараха, как да си разделят парите от Македонското посолство."

Патриотични предизборни игри

Ако Скопие не е пряка заплаха за София, какво се крие в действителност зад тази лятна разправия? Един фактор, който може да разпалва риториката на София е предизборната кампания на Първанов. Той е член на управляващата Българска социалистическа партия и ще се състезава за втори мандат през октомври. Припомнянето на славното минало на България винаги се е смятало за печеливш предизборен ход. След неочаквания успех на Атака, новата твърдолинейна националистическа партия, в общите избори през юни 2005, Първанов се опитва да циментира своя авторитет на патриот. Другите му пригласят: премиерът Сергей Станишев, който ръководи управляващата БСП, описва Първанов като човек, който "защитава българското историческо наследство" поради "силните си патриотични чувства и висок национален дух". Подкрепата на Първанов за малко неясното изказване на външния министър Калфин, че София няма да толерира посегателствата на Македония към българската история имат политически смисъл в този контекст.

Фокусът върху "проблема" Македония много добре подкрепя предизборната кампания на Първанов. Това го прави не само защитник на българските традиции, но благодарение на каузата той успява да се отърси донякъде от полепналата кал, когато призна, че българските комунистически тайни служби са имали досие за него, което обикновено означава, че дадената личност е сътрудничила на агентите.

Официалната версия е, че дейността на Първанов за службите е била безвредна, дори патриотична - да помага на български емигрант да подготви книга с мемоари за Македония от края на 19 в. По-късно стана ясно, че Първанов е написал доклад за политическата обстановка в Македония, макар, че не е подписан, което показва, че неговата дейност е била по-значителна.

Трудна махала

Но това, което за българските медии изглежда като разтуха в скучните летни месеци, може да изглежда по-сериозно в Брюксел, като неразрешен спор между две страни - кандидатки за членство в ЕС. От Брюксел нещата могат да изглеждат така, всякаш България се опитва да употреби статута си на бъдещ член, за да получи предимство пред съседа си. За Първанов и кръга около него това изглежда оправдан риск, за да се засили авторитета му на патриот и да се увеличат шансовете му в предстоящите президентски избори. Вместо да използва обстановката в своя по-малък, по-неуверен и с повече проблеми съсед, България би трябвало да се опита да разбере сложната ситуация, в която Македония се опитва да се стане стабилна държава. Гърция оспорва името на Македония, като твърди, че то внушава претенции към гръцкия регион със същото име. Като член на ЕС Гърция успя да убеди Брюксел /и много други страни/, че Македония трябва да бъде призната под странното име Бивша югославска република Македония или FYROM. Сръбската православна църква оспорва съществуването на Македонската православна църква. България отказва да признае македонците като отделна етническа група и ги смята за българи, а езикът им за български диалект. На 2 август Македония отпразнува своя национален празник Илинден, който отбелязва въстанието отпреди 103 години в района на Битоля срещу Отоманското владичество като един от първите опити за македонска държавност. Цървенковски нарече въстанието "синоним на съпротива и поставяне на основите на съвременната Македонска държава". В същия ден България отбеляза същото събитие, но с друг оттенък. Илинденското въстание, каза един депутат, беше "най-голямото българско въстание, което показа на света, че българите в Македония и Одринска Тракия заслужават да живеят заедно с братята си в старите граници в свободно отечество." По-рано тази година македонското правителство отхвърли под натиска на историци и политици българското предложение двете страни да отбележат големия ден заедно.

Междувременно, Никола стана на 72 години на 2 август. "Слушах това, което каза нашият президент и, какво каза македонският на моя рожден ден," казва той. "Общо взето - едно и също. Така, че не мога да разбера и дори не помня, за какво е спорът между тях. А това беше неотдавна, нали така?" / TOL, Czech Republic-БГНЕС