Принципът на парламентарната република, каквато уж е България, е че държавата се управлява от хора (депутати), които са представители на българския народ. Тоест, в парламента би трябвало да битуват хора, които са умален и синтезиран огледален образ на населението, което има право на глас и го упражнява. Това се нарича представителна демокрация. Логиката е, народът да си издигне и избере представителите, които да защитават интересите му. Интересите обаче са много и най-различни. Именно заради това има много и най-различни партии. Идеята е, че народът се е самоорганизирал по партии, според политическите си възгледи и интереси. И чрез тях излъчва свои представители в парламента.

Толкова. До тук с идеята и принципа на представителността. Пирамидата всъщност е обърната, тъй като влизащите в Народното събрание са всичко друго, но не и представители на народа. Тоест, идеята е подменена. И никой не се бунтува срещу това. Напротив – усилията са точно в обратната посока. Примерно протестите. Оснавният им политически лозунг бе... „Не на партиите“, „Партиите – вън“ и общо взето настроенията бяха – „Бой по партиите“.

Това е все едно да ти се развали телевизора и вместо да го дадеш на ремонта, да започнеш да го блъскаш с юмрук. Да, с руската техника навремето, това се получаваше. Сега обаче партиите и политиците предпочитат народа да „блъска телевизора“. Партийните лидери имат един любим рефрен – че се били отдалечили от хората и сега правели всичко възможно да се приближат към тях. Това е лъжа! Истината е, че хората са се отдалечили от партиите. Но това политиците няма да го кажат публично никога. Защото, ако хората се приближат и влеят в партиите, всеки според възгледите и интересите си, тогава политиците ще попаднат под контрола на тези хора. Те не искат това. Комфортно им е гражданите да са далеко от партиите. Така лидерите на политическите формации могат да правят каквото си искат. Безнаказано!

След това дълго въведение се връщаме отново на представителността. Тя е отражение на пропастта между народа и партиите. Така, вместо хората да излъчват свои представители във властта, тази им изконна демократична ценност е иззета от политическите лидери. Оставени безконтролно, те отдавна са приватизирали представителността. Така в партийните листи с кандидати за депутати биват подреждани хора... да точно така..., които са всичко друго, но не и представители на народа. Кандидатите са единствено представители на партийните си лидери или на корпоративни кръгове, които финансират тези лидери. Това включва подреждането в листите на роднини, приятели, бизнес-партньори, интимни партньори... въобще, бъркоч от икономически връзки и зависимости плюс шуробаджанащина.

Така става, когато на народа му е втълпено да ненавижда партиите. И когато всеки бизнесмен с дълбок джоб или негово подставено лице, може да си направи партия. Ярък пример за последното е Веселин Марешки. Човекът е вкарал в листата на партията си дори и майка си. На предните избори пък всички си мислеха, че Марешки е водач на листата си с кандидати за общински съветници във Варна. Оказа се обаче, че не бил той, а сина му – и трите им имена са абсолютно еднакви. Марешки-младши тогава и хабер си нямаше от предизборната кампания, тъй като заляга над уроците в престижно учебно заведение в Лондон.
Сега в листата на Марешки-старши, за кандидатки за депутатки са подредени Дилбер и Елис Вейсалови, които са майка и дъщеря. Толкова за представителността в тази партия.

При ДПС нещата не са много по-различни. Водач на варненската листа с мераклии за депутати е Йордан Цонев, по известен като Данчо Ментата. След него е областният партиен шеф Ерджан Себайтин. Едно място през него в листата пък е Уман Дубаз, която му е първа братовчедка.
В листата на ДПС прави впечатление, че кандидатите за депутати, които са християни, са намалели с 50 % в сравение с предните парламентарни избори през 2009 г. Това посипва с пепел така желаното и прокламирано години наред искане на Ахмед Доган, партията да се отвори към българите от всички етноси, а не да се капсулира в себе си. Сега обаче съотношението между мюсюлмани и християни в листата е на ниво от парламентарните избори през 2005 г. Тоест, когато Янко Станев беше лидер на ДПС във Варна, християните в листата се увеличиха с 50 на сто. След като го изгониха от партията, християните сред кандидатите за депутати намаляха с 50 %.

Колкото до варненската предизборна кампания на ДПС, то е ясно, че няма да има нито открита, нито медийна агитация. Данчо Ментата е известен с това, че не желае да се среща с народа. Пък и как да го направи, след като всеки от костюмите му струва повече пари, отколкото средният избирател изкарва за няколко години упорит труд. Заради това страни от „народната любов“ и ревностно пази лъскарската си и скъпарска визия само са избрани, които са му „на нивото“. Ментата предпочита предизборни срещи в по-тесен кръг и то с влиятелни фактори. Колкото до избирателите си – за тях той винаги има подготвен набор от лъжи.

Освен шуробаджанащина, на тези избори има и партийни листи, които предлагат на избирателите открити и пиперливи семейни войни. Такъв е случая с Волен Сидеров и Капка Сидерова. Те са водачи на варненските листи на партиите си. Семейната война между тях съперничеше на латино-сериал. Отзувкът от скандала дори надмина по любопиство сагата с певицата Софи Маринова, която заразя съпруга си и се ожени за сина му. При Волен и Капка нещата бяха много по-пиперливи, тъй като Сидеров изневери на жена си с бившата любовница на сина й Димитър Стоянов.

Друг вид уреждане с място в партийна листа и то под №1, на избирателите предложиха Борислав Димитров, известен в града като Боби Шрека и съпругата му Преслава. С плакат и мегафон в ръка Боби беше първа шпага на протестите във Варна. Той и още 20-на псевдо-протестиращи, продължиха да скандират и да искат оставки, дълго след като протестите бяха приключили. След регистрацията на партийните листи стана ясно, че Боби Шрека е уредил съпругата си за водач на листата на коалицията между партиите на Слави Бинев и Алексей Петров - „Горда България“.

При големите партии, като ГЕРБ и БСП, боричканията за подредба на кандидатите за депутати са малко на по-високо ниво. Там има интриги, ритници по кокълчетата или директно в стомаха, така че да ти изкарат въздуха..., но те са между различните партийни кланове. Така примерно, варненският шеф на БСП Борислав Гуцанов не успя да уреди близката си съпартийка Светла Такева с място в листата. Причината е, че сега в БСП е по-силен областният лидер на червените Краси Янков. Той пък е протеже на бившия икономически министър Петър Димитров, който в навечерието на изборите декларира, че се отказва от политиката. Гуцанов е на 3-то място в листата, но приближените му хора бяха елиминирани.

Гротескни примери за това какви хора и как са били подредени в листите с кандидати за депутати, вероятно има още много. Всички те ясно ни показват, че основният принцип на демокрацията – представителността, е тотално смачкан, сгазен и изхвърлен на боклука.