За половин година депутатите размислиха и се отказаха от собствения си ентусиазъм да разбият политическото статукво.

Депутатите вече не желаят да променят начина, по който ги избират. След като през юли 2003 г. 160 народни представители одобриха на първо четене Избирателния кодекс, половин година по-късно ентусиазмът им се е изпарил и отстъпил място на фрази от типа: "нужно е време", "да се направят консултации", "нека не пришпорваме". Самият председател Огнян Герджиков даде заден и препоръча още да се мисли.
От какво се стреснаха основните политически сили? Най-очевидната причина е, че колкото повече наближават следващите парламентарни избори, толкова по-малко им се ще да вкарват мажоритарен елемент в тях. Така биха намалели собствените си шансове да влязат отново в събранието. Навярно гражданството ще си обясни резкия завой с нежеланието на политическия елит да мръдне от Олимп.
Политиците - противници на кодекса имат друго оправдание - при мажоритарни избори лесно се купуват депутати и не бива да се допуснат хора със съмнителен бизнес да завземат парламента, само защото имат дебели портфейли.
Избирателният кодекс е емблематичен за този парламент проект. Той бе внесен на 25 септември 2002 г., т.е. престоява в канцелариите на НС вече повече от 16 месеца. Уникално е и възникването му. Макар и иниициран от Емил Кошлуков, всъщност проектът е писан от цяла група експерти, толкова шарени по убеждения, че е съмнително да защитават конюнктурна политическа цел.
Още през лятото на 2002 г. е готов Избирателният кодекс с автори все изборджии: Илия Божинов (ГИСДИ), Михаил Константинов (ЦИК), Димитър Димитров (ЦИК), Севинч Солакова (ЦИК), Юлий Павлов (ССД), Ивелина Алексиева (юрист), Веселин Цанков (БАН) и Антон Хиджов (БСЧИГП). Те твърдят, че имат благословията на политическите сили. Според Божинов правят проекта без пари, просто си вършат работата.
Авторите казват, че това е най-модерният избирателен модел, измислен от германците след Втората световна война. Той съчетава в себе си мажоритарната система (която дава възможност на избирателите да посочват лицата, които искат да ги представляват) и пропорционалната система (която е по-справедлива в парламентарното изображение на партийното представителство за страната).
Кодексът е важен и поради още една причина. Вносителите му - все нововремци - го представят като символ на пакета им от законодателни инициативи. Той върви в комплект с проектите на законите за партиите, за референдумите, за лобизма и етичния кодекс на депутатите. Целта на това законодателство според Новото време е да въведе строги правила за контрол във връзката между избиращи и избрани.

Те смятат, че текстовете са революционни и че именно те ще сложат край на точещия се преход в България. Вносителите твърдят така: ние искаме да сложим мост над пропастта между властта и гражданите, но старото време се страхува, че ще остане в дупката.
Изглежда думите им се оправдаха, защото повечето от основните партии, след като подкрепиха кодекса на първо четене, се сетиха, че той не е съвършен.
СДС е в най-разкрачена позиция, понеже именно той формално вкара проекта в пленарна зала и то със санкцията на висшия си партиен орган. Днес обаче сините са разделени по въпроса и искат отлагане на решението му. Освен това коалиционният партньор Народен съюз е против този вариант. Сините са срещу идеята в парламента да попадат партии, които не са минали 4-процентната бариера, както е възможно да стане според новото законодателство. Именно в СДС има хора, които са с нисък обществен рейтинг и те няма да спечелят каквито да е да е мажоритарни избори. Същите тези хора могат и да влязат в парламента, но като част от партийната листа и няма как да се тупат в гърдите, че народът ги е поискал.
Подобен е и основният мотив на ДПС - опасността представители на малки партии да напълнят парламента. Така балансиращата роля на Доган ще се размие от присъствието на повече партии и дори отделни депутати.
Единствената партия, която официално обяви, че е против приемането на кодеска в този му вид, е БСП. Нейно е авторството и на най-силния аргумент срещу окончателното приемане на закона. В момента партията се опитва да разубеди и останалите. Социалистите се опасяват, че в този вид кодексът може да обслужва тесни икономически интереси. "Той може да отвори много широко вратите за икономическо лобиране за представяне на интересите на финансови групи в местен и в национален мащаб", обяви Сергей Станишев.
Левите смятат, че по този начин различни икономически групировки ще могат да си купуват депутати и те да си създадат в парламента дори собствена парламентарна група. Според социалистите на много места вотът се решава не от политически сили, а от това кой колко пари има.
В БСП се притесняват, че ако те са следващите управляващи, в парламента ще се нароят всякакви хора (подобно на някои от сегашните общински партийни съвети) и няма как управлението да е стабилно. При предложения вариант освен това се губи политическата отговорност и сред пъстротата от личности и идеологии може да се окаже невъзможно съставянето на стабилно правителство. А и кабинетът може да се окаже зависим именно от икономическите лобита в бъдещия парламент.
Социалистите имат съмнения и за националните листи, тъй като те създавали предпоставка тези, които са в листите, да си седят и чакат резултата за себе си само от дейността на местните структури и от националната кампания на партията, без да е необходимо да поемат ангажименти към избирателите.

---

Продължава тук…