През годините на прехода десните избиратели остават консолидирани около СДС и впоследствие в коалицията “Обединени демократични сили”, до отцепването на “Демократи за силна България” на Иван Костов

Играта на думи в политиката за привличане на избиратели не е от вчера. Дали като партийни слогани, или като предизборни обещания, партиите често се заиграват със словосъчетания, използвани от политическите им опоненти.

Не е така обаче, когато играта на думи се отнася за имената на формациите, с които те се регистрират за изборите. Често се случва по-малките да вкарват в наименованията думичка от името на голям играч с надеждата така да подлъжат избирателите. Така заради дублиране на абревиатурата НДСВ царят не взе пълно мнозинство през 2001 г.

Подобни игри с имената има и на изборите на 2 октомври. На тях участва партия “Коалиция за теб България”, чието име напомня за дългогодишната лява Коалиция за България. Преди години БСП смени името и сега участва като “БСП за България”.

“Нямаме общо с БСП, не търсете задкулисие, ние сме с дясноцентристка насоченост и симпатизантите ни са частни предприемачи и свободни професии”, обясни за “24 часа” лидерът на “Коалиция за теб България” Красимир Манов. Думата “коалиция” била включена в името, защото дава възможност на представители на инициативни комитети и НПО-та да участват като гражданска квота в листите ѝ.

Не за първи път БСП има главоболия с “Коалиция за България” - името, което използва от 1999 до 2013 г. През 2019 г. лидерът на АБВ Румен Петков запази името и направи коалиция с част от отхвърлените от “Позитано” 20 бивши партньори на левицата, с която участва на изборите заЕевропарламент.

Дублиране има и при “Възраждане” и “Русофили за възраждане на Отечеството” на Николай Малинов. Заради това при втората миналата есен името е коригирано. “Първоначално се казвахме “Възраждане на Отечеството”, но по-възрастните ни бъркаха с партията на Костадинов, затова добавихме думата русофили”, каза представителят на партията пред ЦИК Ивайло Иванов пред “24 часа”.

Отец Гелеменов от “Национално обединение за цар Симеон II” държи страница на “24 часа”, на която се чете “Защо са ни 96 измислени партии?”.

Едва ли тези дублирания в имената ще доведат до голяма промяна в резултатите на 2 октомври. Или поне няма да са толкова фатални, както бяха през 2001 г. за царя и неговото НДСВ.

Тогава, след като съдът отказа да регистрира партията му заради нарушения, Симеон II се яви на изборите с двете малки формации - Партията на българските жени и Движение за национално възраждане “Оборище”. Така под името “Национално движение Симеон Втори” и с 1 952 513 гласа на царя съвсем малко не му достига за абсолютно мнозинство и има 120 депутати. Симеон II търси парламентарна подкрепа за сформиране на правителство и влиза в коалиция с ДПС.

Причината според анализатори е, че в надпреварата участват 2 партии с почти идентични имена - на 6-о място финишира Коалиция “Симеон II”, която получава 3,44% и за малко не влиза в парламента

Във формацията са Партията на свободата и прогреса на Иван Георгиев и Българската демократконституционна партия на Иван Амбарев. А след нея се класира и “Национално обединение за цар Симеон Втори” - зад нея стоят отец Гелеменов и Славомир Цанков, лидери на Християнрадикалната партия и ЕРА-3. Тя обаче получава само 1,7%.

Всъщност монархическите настроения се радват на богата палитра от партии още преди завръщането на Симеон II. Първата и най-значима е Конфедерацията “Царство България”, чиято цел е възстановяването на Търновската конституция и легитимните права на цар Симеон II. През 1991 г. тя получава 100 856 гласа. 3 г. по-късно, на парламентарния вот през 1994 г., царските формации вече са три, а общо за тях са гласували 145 хил. души. Освен вече коалицията “Федерация Царство България” (ФЦБ), на изборите се явяват и Съюзът на монархическите сили “Царство България”, която печели 31 884 гласа, както и Национално движение за коронована демокрация “Царство България”, която получава подкрепата на 40 642 души.

През 1997 г. ФЦБ с председател Христо Куртев се явява в състава на Обединението за национално спасение, което влиза в парламента. На същия вот участва и формацията “Обединение за Царя”, която получава 46 765, или 1,10%.

Филип Димитров и Иван Костов на митинг на СДС. С изключение на парламентарния вот през 1991 г. през годините на прехода десните избиратели ще останат консолидирани около СДС и впоследствие в коалицията “Обединени демократични сили”, до отцепването на “Демократи за силна България”. СНИМКИ: “24 ЧАСА”

Дублирането на имената всъщност започва още от изборите на 13 октомри 1991 г. след разцеплението на СДС. На тях първи финишира коалицията СДС с 34,36%, или 1 903 569 гласа. Печелят 110 депутати. Отцепниците СДС-Либерали и СДС-център получават съответно 155 903 (2,81%) и 177 295 (3,20%). Това лишава коалицията на Филип Димитров от по-голяма подкрепа и той за кратко управлява с правителство на малцинството с подкрепа на ДПС.

По време на прехода земеделският вот се разпръсва в редица формации, които имат в името си БЗНС. До 1989 г. БЗНС, наричан “казионен”, е безгласният коалиционен партньор на БКП. След промените се възстановява и антикомунистическият БЗНС “Никола Петков”. През 1991 г. двете формации финишират на 4-о и 5-о място. Казионният БЗНС взема 3,9%, а николапетковистите - 3,4%, но не минават бариерата. Впоследствие изникнат БЗНС “Ал. Стамболийски”, преименуван на ЗНС “Ал. Стамболийски”, както и БЗНС - Народен съюз, основан през 1997 г. от Анастасия Мозер, впоследствие преименуван на Земеделски народен съюз.

През 2005 г. БЗНС участва в изборите в победилата коалиция ОДС, а “БЗНС – Народен съюз” - в коалиция БНС. Стамболийците влизат в лявата “Коалиция за България”.

Въпреки опитите за голямо разцепление през годините на БСП голяма част от левия вот продължава да е консолидиран около нея. След 1989 г. част се отцепиха от партията майка БКП, запазвайки термина “комунистически” след преименуването на столетницата в социалистическа. Така се появяват “БКП (марксисти)”, Партия на българските комунисти, “Българска работническа социалдемократическа партия” и т.н. Те обаче получават ниска подкрепа.

Всъщност най-много гласове от социалистите отнема създадената от Александър Томов и отцепници от БСП “Българска евролевица”, която на вота през 1997 г. влиза в НС с 5,5%, или 234 058 гласа. Формацията участва и на парламентарните избори през 2001 г. самостоятелно, а през 2005 г. - в “Коалиция на розата”. Междувременно си променя името на “Българска социалдемокрация”, но не успява да прескочи 4-процентовата бариера. В същата “Коалиция на розата” участва и партията “Национално движение за права и свободи” (НДПС), създадена от напусналия ДПС Гюнер Тахир. Години по-късно - на парламентарния вот през 2017 г., НДПС участва заедно с другия отцепник от партията на Ахмед Доган - ДОСТ на Лютви Местан, но вземат 2,86%.

Създадената от бившия президент и председател на БСП Георги Първанов “Алтернатива за българско възраждане” (АБВ) също отнема немалко гласове от столетницата - на изборите през 2014 г. тя влиза самостоятелно в НС с 4,15%./24 часа