Решението на Конституционния съд (КС) най-после е факт. Чакането и на политиците, и на гражданите продължи дълго, но след като вече приключи, то оттук нататък всеки може да направи съответните изводи за себе си. Някои неща вероятно можеше да бъдат изпълнени по-внимателно, за други пък вероятно ще трябва да бъде поета отговорност. Соченият за основен двигател на конституционните промени - Христо Иванов обаче вече пое отговорност, подавайки оставка като председател на "Да, България", макар и причината за нея да бяха изборните резултати, а не решението на Конституционния съд. Христо Иванов се оттегли и като народен представител.

Най-общо казано съдебната реформа, предвидена в конституционните промени, е де факто отменена. Разделянето на Висшия съдебен съвет на съдебен и прокурорски няма да се случи. Текстовете, свързани с промени в правомощията на главния прокурор, неговия мандат и възможността той да бъде разследван също са възприети от състава на КС като противоконституционни. Най-вероятно решението относно съдебната система означава, че предишната ситуация остава актуална задълго оттук нататък. Просто в близките години едва ли ще е възможна появата на необходимото мнозинство в парламента, което да повдигне отново темата за съдебната реформа, да може да я разгледа по същество и да постигне резултати, подобряващи функционирането на съдебните институции в България.

Особеността, на която задължително следва да се обърне внимание, тук е, че конституционните промени в сферата на съдебната система получиха одобрението на Европейската комисия и на Венецианската комисия, но не и на Конституционния съд у нас. Това обстоятелство най-вероятно означава, че конституционните съдии са се съобразили повече с процедурата и по-малко със съдържанието на замислените промени. Има решение на КС от 2003 г., което тълкува доста разширено разбирането за формата да държавно управление и по-точно разбирането за промените, които могат да бъдат възприемани като промени, свързани с разделението на властите и баланса между тях.

Съдебната власт трябва да е балансирана с останалите две власти (законодателна и изпълнителна), но тя следва да е с гарантирани баланси и вътре в самата нея. Не е невъзможно някои конституционни съдии да се преценили, че евентуална промяна на балансите вътре в съдебната власт може да доведе до промяна и на баланса между нея и останалите власти. А това би означавало, че подобни промени могат да се направят от Велико народно събрание.

Оттук нататък политическите формации, които ще продължат да се борят за конституционни промени по отношение на съдебната система, ще трябва да обърнат много сериозно внимание на процедурата. Що се отнася до съдържанието можем да приемем, че то е добро, след като две наднационални институции са изразили положително отношение към него.

Другият важен въпрос, по който Конституционният трябваше да се произнесе, беше свързан с новия модел за излъчване на служебно правителство. 49-то НС промени съществено правилата за конституиране на служебен кабинет. Президентът може да избира служебен министър-председател от ограничен кръг лица на високи публични длъжности, а служебният премиер предлага министрите във временното правителство. Тази конст итуционна промяна остава. Тя беше подкрепена от 6-ма конституционни съдии, а останалите 6-ма бяха срещу нея. При това положение промяната не може да бъде отхвърлена. Ето защо може да се каже, че поне засега парламентарната република оцеля на косъм.

Остава отворен въпросът дали това гласуване, 6:6, следва да се възприема като окончателно решение в полза на поправката, или че няма решение, което пък би означавало, че КС ще може да бъде сезиран отново по същата тема. Дори обаче да се възприеме вторият вариант, то това ще се превърне във въпрос на бъдещето. Много ще зависи в следващия парламент какви формации ще попаднат, с какви интереси, какви мнозинства биха били възможни и едва тогава ще може да се преценява дали ще има стремеж сред достатъчен брой народни представители да се занимават отново с темата за служебното правителство (ако е възможно).

Другата институция, която може отново да пожелае да сезира Конституционния съд, при възможност, е президентът. Всъщност от гледна точка на формата на държавно управление, въпросът за служебното правителство беше по-интересен от този за съдебната система. По темата за служебната власт един срещу друг директно застанаха парламентът и президентът. Подобни сблъсъци са полезни за развитието на институционалната среда, ако бъдат разрешавани по установения регламент. А случаят е именно такъв. Всяка от двете страни (парламент и президент) имаше своите аргументи и парламентът, макар и с реми, все пак спечели. Това решение на Конституционния съд е в полза на парламентарната република, то я стабилизира и укрепва нейната основна институция, а именно Народното събрание.

Фактът, че България е република с парламентарно управление (чл.1, ал.1 от Конституцията) означава, че не би следвало да е възможно управление без действащ парламент. Именно такива бяха всички служебни управления досега, без настоящото. Нека отбележим и това, че новият начин за излъчване на служебно правителство се доказа още в първия случай, в който се наложи да бъде приложен. Преходът от редовното управление на Денков и Габриел към служебното на Главчев беше плавен, осъществи се с приемственост и институционални сътресения не бяха допуснати.

Това са обстоятелства, които вероятно са били забелязани от конституционните съдии и със сигурност са били взети под внимание от тези от тях, които подкрепиха промените, насочени към служебното правителство. Президентът, в случай че реши да търси варианти за ново сезиране на КС, също би било добре да има предвид всичко това. Опасенията, че може да се стигне до конституционна криза не се оправдаха. На практика такава опасност няма.

Освен във вътрешнополитически, конституционните промени относно конституирането на служебното правителство, са важни и във външнополитически план. Нашите съюзници и партньори е добре да се сигурни, че България е парламентарна република и винаги функционира като такава. Позициите, които страната ни изразява в ЕС и НАТО или въобще в системата на международните отношения, следва да се основават върху решения на Народното събрание. Само тогава тези позиции могат да са легитимни и изразяващи волята на суверена.

Сега предстои връчването на третия мандат, който едва ли ще може да бъде реализиран. Страната ни отново ще се управлява от служебен кабинет, който по всяка вероятност в голяма степен ще изглежда като настоящия. Ако КС беше върнал предишния вариант на служебна власт, то сега към политическата криза, в която се намираме, щяха да се прибавят и институционални сътресения, а публичната администрация вероятно щеше да се чувства под силно напрежение. Ролята на едно служебно правителство е да осигури функционирането на държавата в условията на политическа криза и да я преведе през нея, а не да задълбочава кризата и да създава усещане за безпътица. Всичко това е гарантирано много по-добре сега, отколкото при предишния начин за излъчване на служебен кабинет.

Конституционният съд запази и промените, свързани с правото на народните представители да имат двойно гражданство. Всъщност така решението на този въпрос отива в ръцете на политическите формации и на избирателите. Ако определена партия не желае да има депутати с двойно гражданство, тя може да не включва такива хора в листите си. Ако пък избирателите не желаят кандидат с двойно гражданство, който им е предложен, те няма да гласуват за него. Партиите, с разумни ръководства, най-вероятно ще направят проучвания за нагласите, които имат техните избиратели по този въпрос и ще се съобразят с тях при определянето на кандидатите.