Някой замислял ли се е, защо палаткаджиите бяха окупирали зелените площи пред общината и дори ги съсипаха, както и защо това е и ще остане безнаказано. Дежурният отговор – толерантност. Толерантност от страна на полицията и от страна на общината. На всички беше ясно, че къмпингуващите нямат нищо общо с гневните варненци, които излязоха на улиците през зимата. Но въпреки това отношението на властта към палаткаджиите беше като към протестиращи граждани. Хората си мислеха, че и полицията и местната власт са толерантни към гамените от палатките просто защото са се страхували, че ако ги изгонят, гражданското недоволство може да избухне с нова сила.

Ами не е така. Ключът за палатката този път не е под черджето. Палаткаджиите просто са удобен инструмент за оказване на натиск и извиване на ръце. Ползваха ги с променлив успех ту едни – ту други. По-точно ги прелъстиха, употребиха и когато станаха ненужни, ги изоставиха. През всичкото това време ги държаха изкъсо на синджир. Поотпускаха, след като ги нахъсат (финансово) за поредното режисирано циркаджийско изпълнение. И те танцуваха ли танцуваха... по свирката.

Сега палаткаджиите са на нов синджир. Беше им затегнат около врата от кметската администрация. Това стана на принципа на тоягата и кокала. Първо им разтуриха бутафорния лагер, като им оставиха само една палатка и една тента, но встрани от входа на кметския билдинг. След това ги поухажваха лекичко и така си подсигуриха подкрепата на псевдо-протестиращите.

Защо се случва това? Както ДНЕС+ разкри и оповести, общинската администрация си търси удобен кмет. Търси кандидат, който да подкрепи на кметските избори срещу гаранции, че той няма да развърти метлата, ако ги спечели. Администрацията никак не е за подценяване, когато става въпрос за изборни гласове. Това са десетки хиляди чиновници, умножени по броя на семейното им обкръжение, които биха пуснали бюлетина като един. Организирани са на семеен и роднински принцип, на бизнес интереси, на корупционни схеми, на далавери на дребно, дори и на авери по чашка. Тази разнородна и многолика компания може да гласува, като по команда, но само ако е в неин интерес.

След оставката на Кирил Йорданов, бившите му подопечни „тикви“ и „тъпани“, както обичаше да ги навиква галено той, се преорганизираха в разпасани команди, работещи само от свое име и в лична изгода. Разпасани обаче съвсем не означава неориентирани, а отвързани. Сега ръцете им са свободни да шарят и да превръщат всяко свое действие или бездействие в лични приходи. От висшите общинари, през средните чиновници, до обикновените бюрократи, всеки според важността на поста си. И искат да продължат да го правят и при следващия кмет.

На пътя им обаче има само една пречка. Това е Варненският общински съвет. Неговата роля в местната власт е да задава рамката, по която работи (събира и харчи пари) кметската администрация. Също и да контролира действията на чиновниците. Не случайно на псевдо-протестиращите им подсказват едно основно искане – о-став-ка! На общинските съветници, разбира се, на кого друг.

Колко удобно би било това за администрацията. Тогава никой не би могъл да удържи безнаказаността на чиновниците. И понеже тя отдавна е преминала границите на обществена търпимост, бюрократите пак в удобно само за тях време, по подходящ само за тях начин и с подставени от единствено от тях лица ще ни изиграят скеча под изтърканото вече заглавие “Гневът на палатките”.
Добрата новина е, че местният парламент дава ясни сигнали, че няма да отстъпи пред този натиск. И нещо повече, което всъщност е най-важното и належащо в момента – ще даде сериозен отпор на самозабравилата се администрация. В момента това е единствената възможност да бъдат блокирани стремежите за разбойническо разграбването на Варна.

Колкото до палаткаджиите, администрацията ще ги обеси на същия синджир, чрез който сега дирижира танците им. Обречени са! Няма никакво значение дали ще изпълнят зададената хореография по ноти или като слон в стъкларски магазин. И в двата случая накрая ще са неудобни. А неудобните ги „отстрелват“.