Нямаме деца, които не искат да ходят на училище

Отец Иван от Нови хан първи започва да строи защитени жилища за бездомни родители и техните деца преди повече от двадесет години. Несретниците се множали и заради това той построил няколко жилища, които обаче не били узаконени. Една година продължи сагата с покрива над главите на хората, които отецът приюти. Сега рушенето на жилищата е замразено. Нещо повече – отецът търси нови домове, както и поминък за хората, потърсили убежище при него в село Якимово. За отминалото лято, за предстоящите проблеми и за началото на учебната година разговаряме с отец Иван.

- Отец Иван, какво беше това лято за вас?

- Номално, както всяка година. Все пак беше малко по-различно от другите години, защото тогава през лятото винаги ходехме на море. Децата се чувстваха много добре там, прекарваха по двадесет дни. Но вече не ходим, защото няма пари. Кризата ни хвана, никой не ни кани да ходим на морето. Тогава решихме, че ще разрешим този въпрос по друг начин, направихме лагер в село Якимово край реката. Децата изкараха един месец там. Реката беше много топла и децата по цял ден почти не излизаха от водата.

- За колко време го построихте този лагер?

- Започнахме го през пролетта, това са девет къщички на колела и шест каравани. Сега продължаваме да дооформяме лагера, нямаше време да чакаме повече. Дойдоха и децата и те помагаха кой с каквото може. Малко по-особено беше това лято от другите, но прекарахме много добре.

- Щом и децата са се включили в строежа на лагера, значи сте много задружни.

- Това го има много отдавна, ние сме си едно семейство, още откакто открих дома. Работим всички, всеки прави по нещо. Децата имат по две-три малки кончета, водят ги на паша, впрягат ги, товарят ги, събират трева. Непрекъснато правят нещо, не стоят без работа. Има един мъничък Николайчо, той само ме преследва и казва:” Иска да аботи”. Още не може добре да произнася думите, но вече знае значението на думата „работа”.

- На колко смени почиват децата?

- Аз съм направил лагера така, че да побира всички деца наведнаж. Така че не се налага да има смени, ще сме общо заедно. Лагерът е за седемдесет-осемдесет деца, но бебетата не ги водим.

- Кой се грижи за децата, докато са на лагер?

- Ние не сме малко хора. Грижат се майките, имаме медицинска сестра, моята помощница Галя също е там. Има добър персонал, който да поеме децата.

- Щом къщичките са на колела, значи можете да местите лагера на друго място?

- Не, къщите не могат да отидат на друго място, може да ги местим само из двора, докато караваните ги местим. С тях ходихме на морето толкова години и сме готови пак да го направим ако имаме възможност.

- Докъде стигна реализацията на мечтата ви да има къщи за всяко семейство и хората ви да си изкарват прехраната със земеделие в Якимово?

- Отчасти успях да реализирам тази своя мечта, но не напълно още. Взел съм няколко къщи, но те трябва да се реставрират, да се направят сериозни ремонти - да изградим вътре тоалетни, бани, да прекараме парно, за да е удобно на хората.

- А колкото до селската работа, успяхте ли да направите така, че хората да се препитават от продукцията си?

- Работят хората, намерихме малко земя, но тя не е наша. Насадихме домати, пипер, картофи, лук, зеле и хората се грижат за всичко това. Е, напълно не сме осъществили мечтата си, но отчасти нещо сме направили. Не може отведнъж всичко да стане. Трябва да си купим ниви, защото, за да работим, трябва да имаме земя. Засега такава нямаме.

- А самите хора как се чувстват?

- Всеки си има къщичка, двор, садят за себе си зеленчуци. Така се чувстват по-свободни, вече не са зависими като в Нови хан, да чакат да им кажа нещо, да няма къде да отидат на друго място.

- Чух, че сте имали набези на крадци. До вас ли опряха?

- Те не подбират хората, които трябва да окрадат. Има ги, но оставихме това в ръцете на полицията, тя да разреши въпроса. Мисля, че това вече се прекрати, полицията ги търси.

- Какво ви откраднаха?

- Каквото намериха, задигнаха. Откраднаха акумулатори, всичко, което докопат. Има хора, които не работят, мързи ги, а искат да живеят добре.

- Вие успяхте ли да се видите с някои от тези хора и те разбраха ли всъщност от кого са крали?

- Аз ги познавам горе-долу кои са, ние се съмняваме в едни, но нямаме доказателства. Не може така директно да кажем кой е. Но аз си мисля, че знам кои са.

- Българи или роми са?

- Всичките са роми. Крадат, а после викат: ”Това са хората на отчето”. Аз обаче познавам моите деца, те няма как да направят това сами на себе си.

- Казахте, че полицията ви е помогнала. А вие самите как се организирахте срещу това бедствие?

- Ние няколко дена правехме наши патрулки. Момчетата ходеха нощно време и ни пазеха. Особено бяхме внимателни, като наближат празниците, тогава най-много се краде. По Гергьовден имахме пак наша патрулка, имаше ги и на всички останали празници. Охранявахме не само нашите домове, но и цялото село, защото крадците шетаха навсякъде.

- Къде се случи това, в Нови хан или в Якимово?

- В Якимово. Там откраднаха две помпи за поливане, пет акумулатора, все такива неща.

- А в Нови хан имали ли сте такива инциденти?

- Не.

- С какво си го обяснявате?

- С това, че в Якимово има много роми. Те са безработни.

- Самият край беден ли е?

- Не може да се каже това, тъй като земята е много плодородна. Но самите хора са много бедни, защото земята вече не е тяхна, продали са я и принадлежи на кооперации. Сега в Якимово има само стари хора, пенсионери.

- Как мислите, българинът по-мързелив ли е станал, какво се е случило с него?

- Не мързелив, а много мързелив е станал. Научихме нашите сънародници с тези двеста и петдесет лева помощи и с други помощи да живеят, макар и в мизерия. Аз викам на някои от хората: „Елате да работим, ще ви платя”. А те ми отговарят:”Бегай бе, ще ти работим. Ти ще ми дадеш триста лева на месец, а аз ще взема от общината повече, без да си мръдна пръста.” Никой не ще да работи днес.

- А всъщност кой ви помагаше за къщичките?

- Имам една-две бригади. Работеше една бригада от Черни връх, имаше една групичка от трима души от съседни села, работеха и моите хора.

- Колко къщи успяхте да реставрирате и колко ви остават?

- Може би петнадасет – шестнадесет къщички, и още толкова остават.

- Успяхте ли да набавите всичко на децата за новата учебна година?

- Засега всичко е наред, имат си учебници, тетрадки, чантички си имат. До Нова година горе-долу ще има. Но да не говорим за обувките, водим децата на групички да им мерим.

- Обувките ли са най-големият проблем?

- Засега да, много голям проблем са. Хубави обувки уж, по петнайсет-двайсет лева даваме, не изкарат и месец и се отлепват.

- Има ли деца които не искат да ходят на училище?

- Няма такива.

- Какво им казахте, като ги изпроводихте?

- Пожелах им успешна година. Направих водосвет, пожелах им да слушат. На тези деца, които слушат, Бог им помага.

- Какво ще пожелаете на всички деца за новата учебна година?

- Бог да им даде разум, целомъдрие, да разбират уроците и да завършат успешно. Да слушат родителите и учителите, защото това е пътят им към света после. /novinar.bg