Сред многото и неприказващи си партии от десния спектър БЗНС-НС представлява уникално явление. Оранжевата гвардия е последната запазила някакво влияние традиционна партия. Затова практически няма дясна формация, която да не изразява открито желание за партньорство и коалиране със земеделците на Анастасия Мозер. Сред разбуненото от взаимни нападки и неприязън дясно пространство БЗНС-НС остава остров на стабилност, последователност и предвидимост.

Именно Мозер се оказва и политикът с най-голям потенциал за обединител на партиите вдясно. Това пролича от факта, че всички лидери на десницата уважиха последния конгрес на земеделците и че именно на този форум изложиха принципните си идеи за партньорство. Всички без изключение заявиха желание за сътрудничество и дори за коалиция с БЗНС. За тях Мозер вече е основен стратегически партньор.

БИТКАТА Е НЕ САМО ЗА ЗЕСТРАТА, А НАЙ-ВЕЧЕ ЗА АВТОРИТЕТА НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ЛИДЕРКА
Като се започне от сработените структури в цялата страна, които знаят всички номера и тънкости в правенето на избори, и се стигне до международния авторитет на лидерката.
Председателят на СДС Надежда Михайлова се обяви за партньорство с БЗНС-НС, като обясни, че десните имат само две алтернативи - да позволят да се запази досегашното статукво и така да дадат властта на БСП или да намерят формулата за съставяне на десноцентристка коалиция. Стефан Софиянски подчерта същото желание за обединение на десницата.

В крайна сметка след ухажването, продължило месеци наред, земеделците великодушно посочиха партньорите си за предстоящите избори. Предизборната коалиция е съставена от ССД на Стефан Софиянски и ВМРО на Красимир Каракачанов. Оказа се, че партиите са постигнали съгласие за създаване на общ предизборен щаб и евентуално - на обща парламентарна група в следващото Народно събрание.

А Иван Костов е на път да остане сам, а партията му е обречена да не успее. Не защото той е лош политик или слаб лидер. Напротив - Командира е добър политик и много силен човек. Времето обаче, през което неговото поведение му осигуряваше добра политическа участ, безвъзвратно отмина. Другото време, което пак би дало шанс на Костов и неговата партия, е много далеч. Биографията на Костов е достатъчно тежка, за да разчита на каквито и да е приятели. Нещо повече - той не ги търси и ги отблъсква. Затова партията му няма никакъв шанс да бъде част от тройната или четворна коалиция, която ще управлява България в следващите години. Очаква я дълбока опозиционност /ако изобщо намери място в следващия парламент/.
Възможно ли е най-накрая и истински лидерите на десноцентристките партии у нас да седнат заедно и да започнат да разговарят за това какво ги разделя и какво евентуално би могло да ги обедини? Ръководствата на десните партии много трудно говорят помежду си, камо ли да се разбират. Времето изтича и много скоро благите намерения ще бъдат изместени от необходимостта да се вземат тежки политически решения. Тогава ще стане ясно не само какъв е реалният обединителен потенциал на земеделската партия, но и колко искрени са били приветствията от трибуната на конгреса. Мозер знае, че предстоящите избори са изключително тежки, защото няма ясно изразени полюси. Нито левицата, нито разпокъсаната десница на този етап могат да дадат мощен отпор на оформящия се вече център в лицето на НДСВ, ДПС и Новото време.

След обясненията в любов идва ред на политическия покер, а кой от ухажорите на Мозер ще извади печелившите карти, ще стане ясно най-рано след месец-два.

Сирма НОЕВА
в. Пари, 2 декември 2004г.