Защо в България няма да стъпя на какъвто и да е атракцион. Най-бруталното е накрая.

Не исках дори да мисля, камо ли да пиша за нелепата смърт на 8-годишното момче на парасейлинга. Затова ще разкажа просто няколко лични истории, пък вие сами си правете изводите.

Няколко дни преди нелепата смърт и аз бях на море със сина си. И минавахме покрай големия аква парк в Несебър и той ме попита това какво е. Викам му .. "Това е аква парк. Имамного големи и забавни водни пързалки, където е голям кеф, обаче... аз в България на такива места не стъпвам. В тази държава на безхаберници и мутри с връзки, в която всеки си прави каквото си иска и никой не носи отговорност, не се ходи на такива места. Тука падат новопостроени неща, прави се ремонт на ремонта... не, и не. Не си струва риска." После разбрах, че май на другия ден някой си е извадил рамото. Защото големият разбирач, който е работил там, му е казал да се пусне "по другия начин". "Може и така". А може и в ортопедията.

Преди това пък бяхме на плажа и там някакви хора ги дърпаха с джет на нещо като надуваем диван. Изглеждаше забавно. Малкият пак ме пита и аз пак му казах същото - сигурно е забавно, но на тия просто им нямам вяра, че ще ни опазят. Откъде да знаеш каращия джета дали няма да е оня същия, дето напъваше мотора снощи или беемвето. От ония, дето ги хващат с коктейли от наркотици в кръвта. Колко му е да реши да се изпъне на някой завой и да ни обърне всичките с главата надолу - кел файда, че имаш жилетка.

И тука някой сигурно с право ще ме пита - а, бе, Жоре, що си толкова черноглед?! Що не вярваш на хората. И аз ще му кажа - о, изчакай само и прочети докрай и веднага ще разбереш!

Преди много години, още бях дете аз и тъкмо се бях научил да плувам по-добре и се качихме с майка ми и сестра ми на водно колело. На водните колелета работеха някакви абсолютни гамени, на които не им пукаше особено. Искахме колело и те първо тръгнаха да вадят едно, ама не им хареса. Решиха да ни дадат друго. Но така го вадеха, че удариха майка ми в крака. Тогава бях още малък и не ми светна лампата веднага, че това са немарливи копелета. А и тази повсеместна немарливост още не беше повсеместна. Влязохме във водата и се оказа, че това колело не завива добре на едната страна. В едната посока завиваше добре, но в другата - едва едва. И решихме да направим един кръг и да се връщаме - не че имахме кой знае какъв избор. Да, ама както го правим този кръг и тъкмо сме на най-далечната му точка - на около 150 метра от брега, и започнахме да се пълним с вода. Сестра ми и майка ми бяха отпред, а аз бях отзад, и морето започна да навлиза в колелото ни. Започнах да греба вода навън, ама колкото и силно да гребях, тя идваше все повече и повече. Колелото започна да се изправя вертикално - респективно означаваше, че скоро ще потъва. Казах на майка ми "мамо, като Титаник сме, трябва да се махаме". Сестра ми се притесни и каза, че не може да плува. Което не беше вярно, защото точно тя ме научи. Майка ми каза да скачам и аз скочих във водата. И тримата заедно отплувахме до брега. Когато отидохме на брега, баушите не помня дори да се извиниха кой знае колко. Помня, че когато майка ми отиде да се разправя с тях дръпнаха едното колело и я удариха с нея в крака. Бях само на 12 години и нямаше как да я защитя, но ако бях на 5-6 повече щеше да стане голям бой. Това беше наистина отдавна и тогава дори нямахме спасителни жилетки на водните колелета. Ако някой от нас не можеше да плува, щяхте да ни гледате по новините. Но никой не умря и нямаше новини - макар и целият плаж да видя за какво става въпрос и да беше изумен. Оказа се, че мърлячите тъкмо били направили профилактика на водните колелета, но на това забравили да му сложат тампоните отдолу. Хехе, сякаш има нещо по-важно от това.

Но това е нищо. Няколко години по-късно вече в 12-ти клас бях на национален кръг олимпиада в София. И след олимпиадата с едни братлета отидохме на София Ленд. Там за един ден имах два инцидента. Първият беше на едното влакче. Влизам вътре и сядам, но съм висок и краката ми все още стърчат отстрани и не съм влязъл хубаво. Въпреки това операторът пусна влака и той тръгна със сериозна скорост, а отстрани по трасето имаше много железа. Едва успях да си прибера крака навреме преди да бъда разчекнат още на първото такова...

Малко по-късно братлетата решиха да се качим "на кулата". Аз не бях особено ентусиазиран, но отидох с тях. "Кулата" представляваше най-голямата атракция там - беше нещо като 50-100 метров пилон не знам колко точно, на който те изстрелват нагоре, после падаш обратно надолу със свободно падане, и обратно нагоре и така нататък. Всички сядаме по местата и трябва да закопчеем коланите. Сами си ги закопчваме, не идва да ни ги закопчае оператора. Той само дойде и прегледа дали сме се закопчали. Коланът беше двуточков ако не се лъжа. И накрая оператора сваля отгоре едно голямо здраво метално нещо, което минава над раменете ни и де факто е нещото, което да ни пази да не изхвърчим нагоре.

Направи ми впечатление, че след като мина до човека до мен неговото "нещо" щракна, а при мен сякаш не беше щракнало. Зачудих се, замислих се и реших да проверя като се хванах за това нещо и го натиснах надолу с всички сили. Чу се "щрак" и буквално 2 секунди по-късно изхвърчахме нагоре. До ден днешен съм убеден, че ако ангелът ми Господен не ми беше казал да си щракна нещото, щях да съм останал на кюфтета някъде долу до кулата на София Ленд.

И затова, сине, никога няма да те заведа и никога няма да те пусна на какъвто и да е атракцион в България. Нито на аква парк, нито на водно колело, нито на виенско колело, даже на въртящи се синджири няма да те пусна. Най-много на блъскащи колички да идеш, че и за картинг се колебая..

И не, изобщо не съм изненадан, че се е скъсало въжето. Нито съм изненадан на снимките отпреди година, на които се вижда, че още тогава е отивало на късане. Нито на карабинерите, които изглеждат като да са купени от левчето.

П.С. А, да, тази година също имаше инцидент с друга атракция - с Берг и "рикша" на Морската градина в Бургас. Единия ден карахме едни, които бяха супер. На другия ден ни дадоха едни, на които трябваше да напъвам с всичка сила и едва се движех. А аз карам велосипед всеки ден и играя баскетбол - не е като да са ми слабички краченцата. Бяхме платили за 20 минути и на 10-тата минута върнах рикшата, защото не можех повече. 3 дни после ме боля таза. Синът ми пък не можа да си изкара 20-те минути на Берга поради същата причина и накрая даже Бергът върна назад и педала му смачка леко крака в кормилото.

НИКАКВИ АТРАКЦИИ ПОВЕЧЕ В БЪЛГАРИЯ!

ЦАРЕВИЦА НА ПЛАЖА НЯМА ДА ХАПНА ДАЖЕ! Неслучайно растат случаите на салмонела през лятото.