Без да се е кандидатирал за нищо и дори без още да е създал партия, Бойко Борисов откри предизборната си кампания. Добре известната със своите точни и обективни прогнози социологическа агенция МБМД обяви, че бъдещата партия на бившия генерал в момента е първа политическа сила и събира най-голям процент на доверие в сравнение с другите партии. Шансовете й за победи на избори, проведени днес, са огромни - Борисов би бил първи, БСП - втора сила, а "Атака" трета. Какви точно избори се имат предвид, не се уточнява. Ще се кандидатира ли Борисов на тях - също.

Седмица преди МБМД пък държавният НЦИОМ обяви, че Борисов би бил без конкуренция като кандидат-президент. Наложи се кметът да отрича, че се стреми към стола на Първанов, защото "имал да асфалтира, да прави кучкарници и да бърше това, което СДС 10 години като синя партия начело с Иван Костов е направило в София". Това не попречи на бившата му съперничка за стола на "Московска" Татяна Дончева от името на БСП да поиска ГЕРБ да бъде забранен, нито на няколко прекалено амбициозни политически аутсайдери да декларират, че Борисов още малко и ще застане зад президентските им самономинации. Което принуди кмета отново да отрича, че се стреми към стола на Първанов. Наложи му се даже да реже пъпната връв, която Огнян Герджиков обяви, че ГЕРБ има с НДСВ.

Това обаче е само началото. Докато е на мода, Борисов ще го кандидатират винаги и за всичко, независимо дали иска, или не. Ще се налага да реже множество въжета и да къса километри върви, с които ще се опитват да го овържат. И понеже го знае, като добър спортист генералът тренира. Тренира за битка, когато и да е тя. Знае, че победата е върху острието на сабята. Казали са му, че така е побеждавал Де Гол.

Май тласкат Борисов по неговия път. Интересен избор, макар че не е нито негов, нито нов. Преди 10 години имаше хора, които се опитваха да направят Де Гол от Желев. Част от тях сега пробват с Борисов. Представям си как са го убеждавали да приеме. "И Де Гол е бил генерал, и ти си генерал. Де Гол е бил герой от войната с германците, ти си герой от войната с престъпниците. Той не е обичал партиите и ти не обичаш партиите. Той е бил националист и ти си националист. Той е искал силна държава, и ти искаш силна държава. Щом той е могъл, ще можеш и ти!"

Ако това е планът за Борисов, добре е да се знае какво и как е постигнал Де Гол. Създал е силна централизирана държава начело с президент, съсредоточил в ръцете си огромна власт. Президент, който назначава министрите и преди всичко министър-председателя. Президент, който създава Съвет на министрите и го председателства. Който приема всички важни решения под формата на декрети. Който назначава дължностните лица, офицерите и съдиите. С непосредствени права в областта на външната политика и националната сигурност. С конституционно право да води преговори и да сключва договори. Глава на въоръжените сили и председател на Съвета по отбрана. Човекът, който според чл. 16 от френската конституция в случай на непосредствена опасност се натоварва с всички задължения в държавата, продиктувани от задачите на общественото спасение - само след консултации с премиера и председателя на парламента. Вече половин век френският президент има такива правомощия - откакто Де Гол превърна Франция в президентска република.

Как обаче го е постигнал? Бавно и трудно, с възходи и падения. От излизането му на френската политическа сцена през 1940 г. до първия му президентски мандат през 1958 г. минават 18 години - време, през което мразещият партиите професионален военен става политически пълнолетен.

Първата си партия Де Гол основава след първите си седем години в политиката - през 1947 г. Преди това обаче през 1940 г. напуска заместник-министерския си пост в прохитлеристкия кабинет на маршал Петен, за да основе надпартийното обединение "Свободна Франция" което по време на войната се трансформира в "Сражаваща се Франция", и което обединява дейци с различен произход, концепции и позиции в защита на общофренските интереси. И става национален герой. След освобождението на Франция около година - до изборите през есента на 1945 г. - Де Гол е премиер на временното правителство. Изборите са съпроводени с референдум за това дали бъдещото законодателно събрание да бъде учредително и временно. Събранието наистина е учредително, но благодарение на комунистическото мнозинство в него конституцията на Четвъртата република затвърждава партийното статукво, срещу което генералът се бори. Затова той напуска постовете си и през април 1947 г. създава първата си партия - Обединение на френския народ.

Разказвам всичко това, защото ми се струва, че лесни политически успехи разглезиха Борисов и той прекалено си повярва. Май вярва твърде много и на съветници, които му обещават гарантиран успех, ако повтори предишен успешен модел. Може и да има сходства между Франция през 1947 г. и България през 2006 г., но това за него е по-скоро зле, отколкото добре. Защото първата партия на Де Гол - Обединение на френския народ (ОФН), бързо изгрява и бързо залязва. Ако следва нейния модел, с партията на Борисов най-вероятно ще се случи същото.

Наистина началото на ОФН е впечатляващо и зрелищно. Митингите, на които героят от войната произнася първите си речи, са блестящо режисирани - с грамадни трибуни, от които той отправя пламенни речи, заобиколен от издигнати огромни мачти, на които се веели хоругви с лотарингски кръст. Биели барабани, скандирали се лозунги. В изискан демагогски стил Де Гол уверява французите, че новата партия не само е преодоляла делението на леви и десни, но и е наследила от левите стремежа към социален прогрес, а от десните - благородството и националните традиции". В обединението се приемат и членове на други партии, защото Де Гол твърди, че то самото не е партия, а "необятно обединение на всички французи". Основните му задачи са независимост на Франция, чието величие трябва да бъде възстановено, раздяла с миналото, свободни избори, обновление на икономиката.

---

Продължава тук...