Каквото и да говорят управляващите, каквото и да говори опозиция, на всички тях им е ясно, че ще има оставки и нови предсрочни парламентарни избори. Рано или късно, но ще има! А след това – накъде? Както се казва в един популярен израз и една песен – „Този филм сме го гледали, този мач сме го играли“. Партиите ще си наредят листите с кандидати за депутати, половината или повече от половината българи няма да отидат да гласуват и резултатът ще е същия – ще ни управляват хора, избрани с вота на не повече от 15-16% от хората. Така на власт отново ще са политици, без значение дали леви, десни или други, които са оплетени в мрежите на олигарсите и корпоративните интереси.

Има изход от тази спирала, която възпроизвежда едни и същи политици, която възпроизвежда антинародно управление вече години и години наред. Изходът е във въвеждането на задължително гласуване и силен мажоритарен елемент в избирателната система. Първото е лесно и ако има дебати те ще са двуполюсни - „за“ и „против“. За мажоритарните избори обаче вариациите са много. На парламентарния вот през 2009-та имаше такъв елемент, но той се оказа тотален провал. Важното при мажоритарния избор е той да дава възможност за депутати да се кандидатират личности, които се ползват с доверието и уважението на хората. Във всяка партия има такива личности, които не се вписват в партийната рамка и логично не намират място в кандидатските листи.

Общоизвестно е, че лидерите подреждат в листите „послушковци“ и хора посочени от корпоративните и олигархичните кръгове. В същото време в партиите има достатъчно „бунтари“, които са харесвани от гражданите, но са низвергнати от партийните върхушки. Това са хора, които имат мнение и не се страхуват да го изкажат. Хора, които имат каузи, работят за тях и не им пука, че това няма да ги издигне в партийните йерархии. Но пък това ги издига в очите на симпатизантите на съответните партии и още по-важно - в очите на безпристрастните избиратели.

Колкото до задължителното гласуване, най-важното е, че то ще неутрализира купуването на гласове. По-точно ще неутрализира влиянието на партиите с купен и контролиран вот. При една избирателна активност в рамките на 80-85%, защото дори и задължителното гласуване не води до 100% активност, купеният вот ще потъне и дори ще се обезсмисли. Партии като ДПС, които от години са незаобиколим фактор, ще се превърнат в дребни парламентарни формации, от които нищо не зависи. Дори и пак да влязат в управленска коалиция те ще са малкият партньор в ъгъла на масата и няма да могат да диктуват и налагат условия, както се случва в момента.

От друга страна, при високата избирателна активност, заради задължителното гласуване, управляващите ще са представители на близо половината от българите, които имат право на глас. Това е нещо коренно различно от досегашните управления на „малцинствата“, които са идвали на власт с подкрепата на нисък процент избиратели. Съчетано с мажоритарен вот, това ще даде възможност да управляват хора, които се ползват с голямо доверие. Хора, които си стигнали до властта благодарение на личните си качества, а не защото са се договорили с този или онзи партиен лидер или са проекция на корпоративни и олигархични кръгове.

Така написано всичко до тук изглежда... хайде нека де не е прекрасно, но поне да е добре. Проблемът е, че няма кой да вкара в закон задължителното гласуване и мажоритарната система. Абсурд е да очакваме, че управляващите ще кажат нещо от сорта – ок, променяме изборния закон, кабинета подава оставка и насрочваме нови избори.