Hаскоро излязоха най-новите данни на демографската статистика, отнасящи се до факти като смъртността, раждаемостта, миграцията, прираста на населението и възрастовия му състав в отделни райони на страната. В данните няма нищо неочаквано.

По отношение на раждаемостта в ЕС има най-разнообразни примери. По принцип дълго време се е смятало, че намаляването на раждаемостта в развитите страни е трайна тенденция, но в ЕС се появяват примери, че увеличаването на просперитета в един момент може отново да доведе до повишаване на раждаемостта. И макар че глобалната картина е съвсем различна в рамките на ЕС, раждаемостта като цяло е по-висока именно в по-развитите страни. Това са и страните, които имат постоянен приток от сравнително младо имигрантско население, така че на техните трудови пазари не се очертават проблеми с мащабите на нашия.

Въпреки че новите данни потвърждават известна вече диагноза, те са повод отново да потърсим отговор на важни въпроси. Защо населението на България намалява с толкова бързи темпове? Защо има силна емиграция от страната? Защо има спад в раждаемостта? Защо в отделни територии има толкова небалансиран възрастов състав на населението? Защо селищната мрежа се свива, а отделни немалки райони се обезлюдяват? Да потърсим отговор извън тривиалното твърдение, че това е естествен процес.

Не е тайна, че светът като цяло има проблеми с пренаселването и неспособността на планетата да обслужва вече роденото население. Страни като България са голямо изключение в общата картина. По отношение на естествения прираст България прилича на развитите страни - раждаемостта е ниска, смъртността също (става дума не за европейски, а за глобален план, в рамките на ЕС България има висока смъртност). По отношение на движението на хората обаче България прилича на развиващите се страни - потокът от хора, напускащи страната, многократно надвишава потока на влизащите, които са основно български граждани, напуснали страната по-рано. Демографите наричат движението на хората механичен прираст, който в България също е изразено негативен. Получава се така, че страните, които са основен източник на имигранти по света, имат достатъчна (понякога дори предостатъчна) раждаемост, за да компенсират този процес.

България обаче няма и губи население с един от най-бързите темпове
в световен мащаб. Миграцията има две лица - едното е любезно, а другото лошо. В идеята за Европа е заложено любезното лице, наричано мобилност. В последните европейски демографски доклади наистина се отчита увеличение на младите високообразовани мигранти, които се местят не от икономическа принуда и даже не за икономическа изгода, а на база на предпочитания и личен избор, непродиктуван от икономически съображения.

Българската емиграция обаче в голямата си част не е такава. Икономическата принуда играе голяма роля, а изтичането на мозъци е част от общата картина.

Другата част е изтичането на нерешени социални проблеми. От достъпните данни личи, че сред българските емигранти, временни и постоянни, са представени почти равномерно всички обществени прослойки. Във възрастов план най-силно представени са поколенията в активна трудоспособна възраст.

По принцип в миграцията няма нищо лошо. Проблемите идват, когато тя е движена от икономическа принуда, по-скоро от желанието да избягаш отнякъде, отколкото да попаднеш на желано място. Най-очевидният пример защо бягството носи висока цена и големи лишения е свързан с недвижимата собственост.

Нека погледнем каква е ситуацията с вътрешната миграция, която има сериозен принос за обезлюдяването на цели райони. Тя не е само от селата към градовете, тя е и от малките градове към по-големите и от по-големите към още по-големите. Миграцията изпълнява регулиращи функции в икономиката, но не е безразлично как се случва това. Нещата, които са важни, са например цената на жилищата и наемите, сравнени с доходите, както и публичните услуги, достъпни на мястото, към което се мигрира. /24chasa.bg