Милиони студенти изостават с основни умения

Част от студентите в най-развитите държави показват умения по четене и математика, сравними с тези на 10-годишни деца. Това показва ново изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), съобщава "Икономист".

Проучването "Изследване на уменията на възрастните" анализира резултатите на около 160 000 души от всички 38 държави членки на организацията. Изследователите са оценявали различни възрастови групи, включително хора, които учат във висши учебни заведения.

Данните показват, че средно 8% от студентите в държавите от ОИСР четат на ниво, характерно за 10-годишно дете или по-ниско. Разликите между отделните страни са значителни.

В Германия и Франция делът е под 5%. В Полша, Израел и САЩ обаче процентите са съответно 21%, 20% и 14%.

Подобна е ситуацията и с математическите умения. Средно 9% от студентите в държавите от ОИСР се справят с математически задачи на ниво 10-годишни деца или по-ниско. В Италия, САЩ и Словакия този дял надхвърля 15%. Най-висока стойност е отчетена в Израел, където около 21% от студентите попадат в тази група.

Според експерти причините са комплексни. Сред факторите са пропуските в обучението по време на пандемията от COVID-19, по-ниските изисквания при приема във висши учебни заведения заради намаляващия брой студенти и недостатъчното публично финансиране на образованието.

Поддържането на високи критерии може да доведе до по-малко студенти и необходимост от съкращения. Данните на ОИСР показват връзка между намаляващия брой студенти във висшите системи и по-големия дял на хората с най-ниски резултати в тестовете.

Спада в резултатите обаче съвпада и с бързото разпространение на големи езикови модели като ChatGPT. Все повече ученици използват AI за писане на своите домашни или за преписване.

Според редица наблюдатели подобни инструменти създават нови предизвикателства за образователната система, тъй като улесняват заобикалянето на традиционните методи за проверка на знанията.

Проучване на британския образователен анализаторски център HEPI показва, че 94% от студентите във Великобритания използват AI, за да получат по-добра оценка на курсова работа или домашна.

Около 12% от анкетираните признават, че са поставяли директно генериран от AI текст в свои курсови работи. През 2024 г. този дял е бил 3%.

Почти половината от студентите в областите на науката, технологиите, инженерството и математиката смятат, че съдържание, създадено с изкуствен интелект, може да получи висока оценка в тяхната специалност. Сред студентите по хуманитарни науки този дял е около една четвърт.

В САЩ ситуацията е сходна. Изследване, публикувано през май, показва, че през учебната 2023-2024 г. около две трети от студентите в държавни университети са използвали AI инструменти. Около 9% от тях са ги използвали за измама при тестове и контролни. Игор Чириков от Калифорнийския университет в Бъркли, един от авторите на изследването, смята, че реалните стойности вероятно вече са по-високи.

Някои училища вече експериментират с ограничаване на технологиите в класната стая. В едно училище в Минеаполис учител по литература и английски език забранява използването на телефони и лаптопи. Всички задачи трябва да се изпълняват с химикал и хартия.

В началото на учебната година само 46% от учениците заявяват, че се чувстват уверени в уменията си по четене. Няколко месеца по-късно този дял достига 95%.

Случаят е само един пример и не може да бъде представителен за цялата образователна система. Данните от изследването обаче показват, че развитите държави се сблъскват със сериозни проблеми при подготовката на младите хора.

Ако тези тенденции продължат, все повече ученици и студенти могат да навлизат в професионалния живот без достатъчно добри основни умения по четене, писане и математика.

Междувременно, резултатите от международното изследване PISA показват продължаващ спад в уменията на 15-годишните ученици в редица развити държави. Сред страните с най-сериозно и дългогодишно влошаване са Франция, Германия, Нидерландия и Нова Зеландия.

Причините за тенденцията остават предмет на сериозни спорове. Един от факторите е увеличаването на миграцията. Новопристигналите ученици често са от семейства с по-ниски доходи и по-често говорят друг език у дома, което може да затрудни адаптацията им към образователната система.

Критици на съвременните образователни реформи обвиняват част от промените в училищата за намаляването на стандартите. Според тях традиционните методи за оценяване и контрол са били отслабени, а учебните програми все повече наблягат на общи умения за сметка на конкретни знания.

Спорове предизвиква и ролята на социалните мрежи и дигиталните устройства.

Делът на 9-годишните в САЩ, които заявяват, че четат книги за удоволствие, е спаднал от близо 60% през 90-те години до 37% днес.

Спадът в грамотността не засяга само учениците и студентите. Тестовете на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват подобна тенденция и сред по-възрастните хора.

Според Андреас Шлайхер, директор на отдела за образование и умения към ОИСР, една от възможните причини е, че хората все по-рядко четат дълги и сложни текстове.