- Г-н Минчев, първо, честит 50-годишен юбилей от екипа на „ДНЕС+”, какъв подарък си пожелавате и как ще отбележите празника?
- Празникът ще го отбележа в семеен кръг. Пожелавам си преди всичко здраве и спокойствие, за да мога да свърша това, което държа да свърша.

- От колко време наблюдавате политическите процеси в България?
- Ако предположим, че политически процеси в България има все пак от ноември 1989 г., оттогава ги наблюдавам. Иначе наблюдавах и това, което се случваше преди 1989 г., поне от края на 70-те години, но това не беше политически процес в същинския смисъл на думата. Във всички случаи наблюдавам в подробности случващото се през последните 20 г.

- Бихте ли направили кратка характеристика на политическата ситуация в момента?
- Политическата ситуация се движи доста бързо към криза. Много хора считат, че това, което се е случило през 1991-ва и 96/97-а година вече не може да се повтори. По принцип кризите винаги са различни и тази криза, която ни предстои да преживеем, може и да не бъде по-лека от онази, която преживяхме през 1996/97 г. Наред с въздействието на международната финансова икономическа криза, в България назрява доста сериозна политическа криза, предизвикана за пореден път от неспособността на БСП да управлява държавата и на практика предизвикана от обстоятелството, че при управлението на БСП държавата деградира и изчезва.

Тази политическа криза, която ще бъде предизвикана именно от деградацията и рухването на държавата, може да бъде проследена чрез индикатори като нарастващите наказания, идващи от страна на Европейската комисия, нарастващото недоволство на все повече категории български граждани от икономическото, социалното и институционалното положение, в което се намира българската държава. Искрено се надявам, че, ако тази криза се разрази, а вече и не виждам особени шансове да не стане, това ще бъде поредният и последният урок, който българските граждани ще извлекат, за да разберат стойността и значението на стабилната, демократична държава, която трябва да се пази именно чрез общо гражданско участие и контрол върху това, което властимащите правят.

- Какви са очакванията Ви за България за времето например, когато ще празнувате 60-годишнината си; по-европейска ли виждате страната след 10 г.?
- 10 г. особено в българския контекст са прекалено дълго време, за да бъдат обект на политологична прогноза. Искам да ви кажа, че в състоянието, в което се намира България днес, пред нея са отворени както пътищата към оптималния успех на европейска интеграция, така и пътищата към деградация и отпадане в периферията и дори отвъд периферията на съвременна Европа. За съжаление и двете възможности, както и поредица от междунни възможности са открити и в зависимост от това как всички ние, българските граждани ще се държим през тези 10 г. ще доведе и до избора на едната от двете алтернативи.

- А как именно би следвало да се държат гражданите в условията на една все пак демократична система?
- Демократичната система съществува и се развива преди всичко под въздействие на една непрекъсната гражданска активност. Демокрацията не е система, която създаваш и в която можеш да седнеш като в кресло. Тя е система, която непрекъснато трябва да се охранява, тъй като тя представлява политическа система, гарантираща нашата собствена свобода да разполагаме с живота си, без да бъдем зависими от поредния Тато, поредния генерал или поредния некадърник, който иска да узурпира обществената власт в своя полза. Именно поради този характер на демокрацията като политическа система, тя не може да съществува и да се развива по друг начин, освен чрез непрекъсната активност на гражданите да търсят своите права и да изискват от институциите да действат на равнището, което удовлетворява гражданското общество.

- Едно пояснение, ако позволите, Вие казвате „поредния Тато, поредния генерал…”, това означава ли, че лидерите са излишни?
- Не, те не са излишни, но всеки един политик, всеки един лидер предпочита да бъде колкото се може по-авторитарен и по-безконтролен, тъй като това е по-лесният начин да управляваш държавата. Демократичният лидер е подконтролен, той трябва да се допитва до гражданите, той зависи от мнението и волята на гражданите. Авторитарният лидер, който вече се е превърнал в нещо като „баща на народа”, не зависи от волята и мнението на гражданите. Ние трябва ежедневно да предотвратяваме еволюцията на политическите лидери от демократични лидери в „бащи на народа”.

- А кога ще стигнем американците, както пееше Тодор Колев?
- Американците ще ги стигнем поотделно.
Васил Тоновски

Политологът Огнян Минчев е роден през 1958 г. във Варна. Доктор на социологическите науки, изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания и на българския клон на международната организация „Трансперънси интернешънъл”.