ОГЛЕЖДАЙТЕ се по улиците за Васил Левски. В тези смутни времена все някой ще го разпознае. Може би патрулите...

Онзиден се оказа, че ни е оставил завещание, и то във фейсбук, така че въпрос на часове е Апостола да ни се яви и сам в плът и кръв.

Няма да е изненада да възкръсне. Всъщност е негово задължение, тъй като в нашата културна традиция Левски е съизмерван винаги с Христос.

Мерсия Макдърмот много проницателно отбелязва, че "българите нямат нужда от Господ, те си имат Левски".

Появата му сред нас ще покаже "колко отчаяно нужен ни е Апостола днес", както велиславещата го Дърева казва на всеки 19 февруари. И като някакво знамение за тази поява негово предсмъртно писмо с наставления към българите вече се разнася от уста на уста. Но съдейки по текста, Левски се кани да оглави протестите, а не контрапротестите. Той ще извика "Оставка!", не "Подкрепа!", с което ще принуди Дърева да се отрече трижди от него.

За нейно щастие писмото е мистификация, и то без претенции за достоверност. Авторът е поръсил текста с полуцитати от автентични писма на Левски и ги е размесил с най-актуалните народни тежнения днес. Чудно, как се е въздържал да вкара в устата му "задкулисието" и "Пеевски", но за "олигархия" не е устоял.

Авторът явно се е забавлявал, но пък също така му личи, че е митоман. Той разчита на едно явление, което на академичен език се нарича "вторична фолклоризация". Така са възниквали много от народните песни и повечето от легендите.

Първо отнякъде се появява авторски текст със сензационно съдържание, после той започва да се препредава, преразказва и доукрасява. С времето авторството избледнява, разколебава се и изчезва съвсем, но описаният сюжет или твърдение се загнездва в масовото съзнание. След много години споменът за реалната случка се изличава, но легандарният корелат е жив и остава единственото свидетелство.
Около Васил Левски вече има много легенди и ето че те продължават да се произвеждат и днес. Една от тях е, че всъщност Левски не е заловен в Къкрина. Там турците са хванали негов двойник. Неин инвариант гласи, че Левски е заловен около 20 дни по-рано на Дунава при Свищов, а залавянето в Къкрина е инсценировка, замислена от австрийските тайни служби.

Може да бъде създаден словесен портрет на авторите на такива легенди. Те по правило са мъже от третата възраст, графомани, свикнали да бълват книжовна продукция, нуждата от която е изчезнала внезапно с пенсионирането им. Най-често са хора на перото, професори или културни дейци, чиито статии вече никой не публикува. Но техният порив да напишат нещо "приносно", с което да увенчаят живота и книжовната си дейност, ги тласка в по-безобидния случай да се отдадат на краеведение, а в по-радикалния - на самодейни исторически проучвания.

Най-вероятно по поръчка на властта Николай Хайтов водеше своята епична битка за костите на Левски точно с такава цел. Той искаше последната дума за Левски да бъде
неговата, така както Джойс си е представял, че със своя "Одисей" ще увенчае писането на романи.

Днес, каквото и да си приказват учените, маса народ вече е повярвала в Хайтовата легенда за гроба на Левски и гледа с благоговение към черквичката пред ЦУМ. Последвалите разкопки около нея правят мястото да изглежда още по-сакрално и така се създава прекрасен контекст за гроб на Апостола на свободата. Хайтов, подобно на автора на това предсмърно писмо, бавно постига своето.

Съответно на ранга му в народните представи и за Ботев има много легенди. Например, че не е бил убит край Враца, а са го пленили и заточили в Диарбекир, откъдето се върнал тайно, оженил се, народил деца и живял чак до 1918 г. През целия ХХ в. в България е имало самозвани деца или внуци на Ботев, а най-дръзките са се обявявали за самия Ботев.

Самозванството е крайната, най-радикалната форма на митомания. При него авторът превръща в творба самия себе си. То не е преструвка, нито съзнателно имитиране на друг човек, а е присвояване на чужда самоличност чрез отказ от своята. За него може да има множество причини и те са подробно проучени. Сред тях са психическите отклонения като раздвояване на личността и др., но те са най-редки.

Исторически самозванството като феномен е най-силно изразено в славянския ареал, особено в Русия. Както всички форми на мистификация то е политически акт и затова
влиза в дефиницията на активното мероприятие. Затова няма да е чудно, ако и предсмъртното писмо на Левски се окаже рожба на някое "задкулисие".

РОСЕН ЯНКОВ, 24chasa.bg