Предизборните месеци вместо повече прозрачност на властта, май породиха повече тайни, а дори и „бисери”. Но не от тези, кандидатстудентските, където можеш да махнеш с ръка и да се посмееш, а от онези, които водят до по-малко информация и засягат правата на гражданите. Така например административният съд във Варна е отхвърлил жалба срещу мълчалив отказ да бъде предоставен достъп до две кметски заповеди /Решение поадм. дело № 1631 от 2011г./. Основен мотив на съда е, че гражданите имали право на достъп само до информация, не и до документи. Има и още – нека зачетем самите мотиви:

„… В настоящия случай, от сигнатурата на посочените от заявителката номера на заповеди е видно, че същите са актове, уреждащи въпроси на градоустройството на гр. Варна, т.е. актовете са издадени по реда на ЗУТ. Законът за устройство на територията е специален закон по отношение на закона за достъп до обществена информация. Същият, доколкото едновременно с регулирането на правния режим на градоустройството, засяга и вещни права (също конституционно защитени) на граждани и други гражданско-правни субекти, е предвидил достъп до документите и административните преписки само за лицата [курсивът мой], които имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на този специален закон…”

А така, заповедите са издадени по ЗУТ /Закона за устройство на територията/. То като си помислиш, заповеди се издават все на основание на разни закони. Нито един вид заповеди не е предвиден да се издава по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Следователно всеки от тези закони, по силата на които е издадена някоя заповед, е „специален” и гражданите нямат достъп до информацията в заповедите. Дето беше казал Бай Ганьо – „Костентуция! На-аа-а Костентуция!”
Разбира се, в действителност законът дава право на достъп до всяка информация, създавана или съхранявана от органите на власт /какъвто е дори и кметът на Варна/; дава достъп до всяка информация, от която гражданинът може да си състави мнение за дейността на органите на власт /чл.2, ал.1 от ЗДОИ/; също така, достъпът до съдържанието на всички актове на органите на власт /дори и на тези по ЗУТ/ е свободен съгласно чл.10 от ЗДОИ.

Че решението е неправилно от юридическа страна, е доста очевидно. Още повече, че има постоянна практика на Върховния административен съд за това, че мълчаливите откази противоречат на закона и че гражданите имат право на достъп именно до документи. Въпросът обаче е и чисто житейски как перото на решаващия се насилва да пише, че въпросите на градоустройството не били проблеми на гражданите и обществото, а само на засегнатите собственици. Именно градоустройствените планове – общи и подробни, определят как да изглежда градът, в който живеем, коя част да се застрои и къде да има зелени площи, откъде да минава траспортът и така нататък. И къде отиде освен това принципът на конституционното право на достъп до информация, че всяка информация е достъпна и открита, освен ако се накърнява нечие защитено право …?
Александър Кашъмов