Милиони долари наливат западните държави в различни канали за снабдяване на украинската армия с артилерийски снаряди от съветски калибри, като целта е всичко да се случва достатъчно тихо, за да няма политически последици и ответни действия от страна на Русия - и всичко това превръща в част от целия сюжет две малки български градчета с военни заводи, Костенец и Сопот, пише "Ню Йорк Таймс" в свой материал.

Разказва се за Костенец, "умиращ планински град в Западна България", в който, след 35 години прекъсване, от януари се произвеждат 122-милиметрови снаряди. Представители на американското посолство без много шум са присъствали на откриването на нова поточна линия във военния завод "Терем", "занемарена сграда в края на града". Сега предприятието може да стане един от най-големите работодатели в Костенец.

В подобно положение от години е Сопот, където е ВМЗ. "Най-вероятно няма и едно семейство в града, чиито членове да не работят или да не са работили в завода. На практика нямаме безработица - не работят само тези, които не искат да работят", коментира пред NYT кметът Деян Дойнов.

ВМЗ-Сопот днес работи от понеделник до събота с разширен капацитет.

 

Заради всичко това не е изненадващо и че износът на оръжие на България се е увеличил петорно през 2022 г. спрямо 2019 г. - до очаквани над 3 млрд. долара.

В статията се припомня и за ролята на кабинета "Петков" при организацията на снабдяването на украинските въоръжени сили - до една трета от снарядите им в един момент са били български.

И в Костенец, и в Сопот обикновените хора признават, че се притесняват от ситуацията, искат да има мир, но в същото време не отричат, че заетостта в производствата не е лошо нещо.

Защо?

Въпреки всичките доставки на западно оръжие, основната част от бойната техника на украинската армия е или съветска, или по съветските стандарти. Нейните боеприпаси не се произвеждат в държавите от НАТО, а собствената военна промишленост на страната понесе тежки поражения в хода на конфликта.

В същото време, в момента армията на Киев изстрелва по 4000 снаряда дневно и при евентуално мащабно контранастъпление ще ѝ трябват още повече - през лятото Русия хабеше по 50 000 дневно, но вече и нейните запаси са силно ограничени. Така за Украйна и западните ѝ съюзници остават единствено варианти, свързани с Варшавския договор и бившето съветско пространство.

За България ситуацията не е нетипична. Военните заводи у нас произвеждат големи количества оръжие и боеприпаси по съветски стандарт и след влизането ни в НАТО, като "това създава възможност след изпращането на американски войници в Ирак и Афганистан - съюзниците в тези страни използват съветско въоръжение и САЩ го купуват от България, за да ги снабдяват", пише NYT.

Военната индустрия у нас изживява пика си през 80-те години, когато на нея разчитат армиите на Иран и Ирак, които през почти цялото десетилетие водят пълномащабна война помежду си, но те далеч не са единствените клиенти.

Специални закупчици

Освен в България, специални екипи от представители на САЩ и Великобритания буквално обикалят света в търсене на варианти за допълнителни доставки на въоръжение. Споменават се Сърбия, Румъния и Босна, а отделно Люксембург купува оръжие от Чехия и го предава на Украйна.

Сред тези комбинации е такава с 40 000 снаряда, които е трябвало да бъдат произведени в Пакистан и в сложна схема с румънско и британско участие да стигнат до Украйна. Това обаче не станало, защото южноазиатската страна не успяла да произведе боеприпасите в срок./money.bg