Скорошна поредица от разговори с добре осведомени американски официални лица – някои свързани с Белия дом на Тръмп, други с дългогодишни дипломатически връзки с Русия – направи ясно за мен, че няма край в обозримо бъдеще на продължаващата война между Русия и Украйна, започната през февруари 2022 г. от руския президент Владимир Путин.

Путин между силата и уязвимостта

Все така непреклонен, Путин днес се възприема от някои разузнавателни експерти в администрацията на Тръмп като уязвим в дългосрочен план, въпреки сегашното огромно превъзходство на Русия в жива сила, богатство и завзета украинска територия. Възражда се разговор – може би пагубен – че Путин е обсебен от желанието да бъде смятан за един от най-известните руски владетели, като Петър Велики – царят от XVIII век, който е водил двадесет и една години война, завоювайки земи от Балтика до Черно море.

Провалът на първоначалната атака

Припомниха ми също в скорошни разговори, които напомняха на ранното задоволство в коментарите на администрацията на Байдън, че Путин не успя да постигне бърз успех в първите дни на войната и да застраши пряко Киев, столицата на Украйна, след като най-елитните руски парашутисти и бойни части не постигнаха успех в първоначалната руска инвазия. Неочакваната атака, планирана от Путин, за да застраши Киев и да принуди към незабавна отстъпка, доведе до огромни загуби на войници и танкове и до унизително руско отстъпление, което бе приветствано и преувеличено от администрацията на Байдън. Руснаците не знаеха как да спечелят тази битка, но и превъзхожданите по въоръжение украинци не можеха напълно да ги отблъснат. Това бе началото на убийствено равновесие.

Войната като изтощение

Днес войната върви бавно като война на изтощение. След като бе отбелязано, че при 12-часова руска атака в неделя в Киев и другаде са убити най-малко четирима украинци и са ранени десетки, един американски разузнавателен служител саркастично и точно ми каза, че броят на убитите и ранените изглеждал „приемлив“. Войната с въздушни и дрон атаки продължава ден след ден.

Икономическият натиск върху Русия

Казаха ми също, че Путин е очевидно много по-малко заинтересован днес, отколкото изглеждаше преди августовската среща на върха в Аляска с Тръмп, от това да консолидира завоеванията си – той вече е спечелил значителни територии в четири източноукраински области – и да се съгласи на прекратяване на огъня и евентуално мирно споразумение, което би легализирало постигнатото на терен. Според американския официален представител, Путин е погълнат от огромни икономически проблеми, които напрягат военните му резерви и отношенията му с руските олигарси. Несъмнено има известна истина в разказите за продължаващите икономически проблеми на Путин. Широко известно е, че той заема масово от руските банки и продава суровия си петрол евтино, но руската армия продължава – макар и бавно и при ожесточена съпротива – да се сражава и да напредва по-дълбоко в Украйна. Путин също може би е объркан и дори смаян от променящите се оценки на Тръмп за войната в Украйна.

Томахоуци и напрежение с Европа

Това, че колебливата надежда на президента да изработи мирен план с Путин – и да увеличи шансовете си да получи Нобелова награда за мир – не върви добре, стана ясно миналата неделя, когато вицепрезидентът Дж. Д. Ванс каза пред „Фокс Нюз“, че администрацията на Тръмп обмисля продажбата на далекобойни ракети „Томахоук“ – способни да ударят Москва и отвъд – на Украйна. Една от целите, обясни той, е „да се помолят европейците да купят това оръжие, което да покаже европейска кожа в играта.“

В по-късно интервю пред „Фокс“, пенсионираният генерал-лейтенант от армията Кийт Келог, специален пратеник на Тръмп за Украйна, каза за използването на „Томахоук“ срещу режима на Путин: „Отговорът е да. Използвайте способността да удряте дълбоко.“

Икономиката – ахилесовата пета на Путин

Горещо-студените отношения на президента Тръмп с Путин изглеждаха успешни след втората му инаугурация през януари. В началото имаше разговори за уреждане на войната: Русия би могла да консолидира териториалните си придобивки в Украйна, а САЩ да получат достъп – може би чрез приятелска частна компания – до редки земни минерали, както и възможност да развиват курорти в Крим и поне една от контролираните от Русия области в окупираната Украйна.

Според американския официален представител икономическата позиция на Путин оттогава се е влошила. „Путин не може да действа сам“ в продължаването на войната. „Той има нужда от пари и структури, които да го поддържат. Той не е Супермен. Какво друго може да спечели? За какво води тази война? Каква е целта му?“

Официалният представител продължи: „Не става дума за завладяване на Европа. Той не е Екатерина Велика. Той трябва да знае, че има ограничени ресурси.“

Какво следва?

„Имаше време,“ каза официалният представител, „когато имаше споразумение, че Путин ще получи поне три области, а Украйна ще получи мир. А сега му казахме, че няма да получи нищо. Президентът каза, че земята вече не е на масата. Путин прекали и си тръгна. Войната ще продължи, докато той не бъде убит или докато няма бунт в Русия.“

Днешната позиция на официалния представител „е да оставим Путин да ври в собствените си избори. Той никога няма да получи Украйна, а лятната му офанзива жалко се провали.“

Американската политика сега е да се окаже възможно най-голям икономически натиск, за да се помогне за сриването на руската икономика. Путин в момента продава „киселия“ руски суров петрол на Индия като един от основните купувачи. 30% от сегашната руска икономика идват от продажбата на руски газ и петрол. „Путин няма избор, освен да продължи войната, която унищожава икономиката му. Русия бе доведена на колене.“

Мнението на Джак Матлок

Попитах бившия американски посланик в Русия Джак Матлок. Получих кратък и циничен отговор:

„Тръмп трябва да се срещне с Путин и внимателно да изслуша какво казва. За да спре войната и да има някаква стабилност, Украйна трябва да признае Крим за руски. Донбас също, ако Украйна се съгласи и остане извън НАТО. Путин може би ще се изтегли от другите области, ако Крим е сигурен. Това вероятно ще изисква различно украинско правителство, защото Зеленски вероятно ще бъде убит от неонацистите, ако направи такава сделка.“

Заключение

Матлоковата реплика за Зеленски ми напомни за грешка, която направих миналия юли, когато съобщих, че в американската разузнавателна общност има среди, които искат Зеленски бързо да напусне поста, за да отстъпи място на генерал, смятан за по-надежден. Написах също, че ако Зеленски откаже да си тръгне, той ще бъде отстранен със сила. Желанията на дори най-добронамерените в американското разузнаване не винаги се сбъдват.

Сиймур Хърш

Превод: "Гласове"