Може би изводите в този материал са прибързани. Нещо повече! Може би не са никакви изводи и по-скоро става дума за предположения. И какво от това? Все от някъде трябва да се започне. Нали?

Усещате ли надигащата се злоба срещу крехкото обединение на десните партии във Варна? Първият признак са усърдните опити да се продължи внушението за безпомощност. Със садистична методичност се убива смисъла на начинанието. Умишлено се смазва вярата на хората с дясно мислене, че е възможно да произвеждат и добри новини. От една страна в общественото пространство се набиват аргументи от миналото. От друга се осветяват естествените човешки недостатъци на десните лидери.

И въпреки това някъде дълбоко под пластовете високомерие и арогантност, които демонстрират червените гаулайтери се... усеща страха. Вече се усеща!

Ами ако не се сбъдне прогнозата, че така наречените бизнеспартии ще имат повече общински съветници от дясната коалиция във Варна? Тогава какво? Самият факт, че това се е случило ще предизвика... земетресение. Не на повърхността, разбира се. Кукловодите ще се съберат в някой емблематичен ресторант, ще клатят мъдро глави и ще дрънкат (в тесен кръг) глупости как всичко е “под конторл” и как станалото е било “предвидено” и даже “режисирано”. Инстинктивно по-хитрите от нискостоящите в партийната йерархия червени гаулайтери също ще настръхнат. И всички вкупом ще замаскират страховете си с още по-крещята арогантност и брутално високомерие.

В интерес на истината провалът на дясно-центристка коалиция във Варна на тези избори е възможен. Няма как с лека ръка да бъдат игнорирани зловещите пророчества, въпреки че може би... трябва. И все пак!Ако дясната коалиция, дори и победена, оцелее – тогава нищо няма да е загубено.

Защото ще е спасено най-важното. Духа на дясната идея.
Мнозина твърдят, че интригите са съсипали десницата. Това е вярно само отчасти. Интриги винаги е имало и вероятно винаги ще има. Но те не са главния виновник! СДС бе съсипано от липсата на вяра. Успешно дискредитираха именно вярата и резултатът не закъсня. Мнозина изстинаха към каузата и празнотата моментално бе запълнена с още и още интриги. Накрая дребнотемието смаза всички. На финала не остана нищо друго освен гадни интриги и празни приказки изговаряни от мъже и жени с празни погледи!

Днес като че ли този период на безвремие е към края си! Може би изводът е прибързан? Добре! Нека да не е извод, а само едно мъничко предположение. Казват, че всичко е много, много крехко. Толкова крехко, че вероятно няма на този свят застрахователна компания, която би застраховала неговото бъдеще. Няма, обаче и още нещо. Поне на повърхността няма вътрешни конфликти. Някак си хората в дясно започнаха да свикват един с друг. Май! Май се промениха и погледите им. Като че ли нещо подобно на нова вяра започна да се забелязва все по-отчетливо.

За сега целта е толкова скромна - на всяка следваща пресконференция да се говори все по малко и по-малко за вътрешнопартийни и вътрешнокоалиционни проблеми. Ако тази тенденция се запази, вероятно ще дойде и денят, когато никой няма да обсъжда самото обединение. То просто ще е факт, който всички ще са приели.

Едва тогава предположенията, заложени в този материал, ще започнат да се оформят като изводи. Просто десницата вече няма да се занимава със себе си.

Представяте ли си пресконференция, на която десните лидери говорят за... ценности, за идеи, за проблемите на Варна и варненци? Аз вярвам в Бог – в момента, в който някой от десните лидери каже тези няколко думи, ще лъсне простата истина, че никой, никога в нашия град не е чул същите думи от... другаря миторполит Кирил например. Аз вярвам в семейните ценности! Вярвам в свободната пазарна икономика! Вярвам, че бъдещето на България е в успешната интеграция на страната в Евроатлантическите структури! Всичко това звучи много по-добре от това какъв бил преди 10 години Цанко Цветанов или Любо Роев.

И без това друго освен вярата не остана. Те! Другите! Прекрасно знаят за какво иде реч! Знаят, че на този свят няма по велика манипулация от истината. Ще мачкат и ще унижават с все по-голямо настървение. Ще обясняват как еди си кой бил обикновен сервитьор , пък не знам кой бил конфликтен, на трети му липсвали първите 7 години, четвърти не знаел нито един чужд език. и т.н., и т.н. И какво от това! Да разправят каквото си искат!

Вече се усеща страха! Нищо, че е само предположение. Страх ги е, да не бъдат победени от същите тези хора върху, които те с такова удоволствие упражняват злобния си сарказъм.

Най-смешното в цялата работа е, че... вече се е случвало. Как беше - няма по велика манипулация от истината! Част от тази истина е фактът, че великите московски възпитаници с оксфордското образование, гадните намазани ченгета, дето всичко знаят за всеки и безмилостните групенфюрери, оглавяващи поредната трибуквена групировка, са били побеждавани във Варна при това не един път на най-различни избори (включително и на местни избори). В основата на предишните успехи на десницата във Варна винаги са стояли обикновени хора, с обикновено образование и обикновени способности. Единственото необикновено нещо на тези хора беше вярата им.

И бъдещите успехи на десницата ще имат... същия фундамент.
Просто няма как да е различно. Комунистите държат всичко в тази шибана държава. Ако някой си мисли, че близкото бъдеще се очертава като по-различно от настоящето, то жестоко се лъже. Техните деца пак ще учат в Оксфорд (но ще се кълнат във вярност на Москва), а ние ще сме доволни ако успеем да финансираме следването на нашите в Софийския университет.

За да изравнят шансовете, на обикновените хора с обикновените способности не им остава нищо друго, освен да... са заедно.
И заедно да защитават вярата си!
Антон Луков

П.П. Точно в деня за размисъл 27 октомври се навършват 43 години откакто Роналд Рейгън произнася една от най–великите си речи. Наричат я “Време да се избира” и според мнозина политически наблюдатели тази реч е причината Роналд Рейгън да бъде забелязан от лидерите на републиканците и избран за кандидат на Републиканската партия за поста губернатор на великия щат Калифорния, на изборите през 1966г. Тя се счита за старт на бляскавата му политическа кариера и до ден днешен е вдъхновяващ пример за хората, които обичат свободата в цял свят. Именно с тази реч възкръсва изразът “Рандеву със съдбата” използван за първи път от Франклин Делано Рузвелт. В много други свои речи Роналд Рейгън нарича САЩ “сияйният град на хълма”, а американците са „с голямо сърце” и живеят в “идеалистична, смела, скромна и честна” страна, чиито хора „имат право на смели мечти”.
Каквото и да разправят за Роналд Рейгън, онези, които го помнят ще потвърдят, че той наистина беше един обикновен човек с необикновено силна вяра в бъдещето на Америка! Може да изглежда странно, но в това съвпадение вероятно има пръст самата съдба.
Варненци също имат право на смели мечти!
Нищо не е вечно! Даже “Империята на злото”!