Украинският президент Володимир Зеленски преодоля най-сериозната вътрешнополитическа криза по време на своето управление. Тази криза временно накърни репутацията му, но не и неговата позиция, напротив, пише "Нойе Цюрхер Цайтунг".

По улиците на Киев и други градове отново се възцари спокойствие. Главнокомандващият украинската армия Олександър Сирски остана в историята, Михайло Федоров като министър на отбраната — също, и страната сега може отново да се съсредоточи върху събитията на фронта. Колкото и неприятни да бяха подробностите около това, което наричат най-голямата вътрешнополитическа криза от началото на войната, президентът Зеленски излезе невредим от борбата между лагерите.

Отстрани, и особено в очите на протестиращите, за известно време изглеждаше, че уволненията и новите назначения се случват несистематично, сякаш Зеленски губи контрол. Вероятно обаче ситуацията е точно обратната — Зеленски, включително благодарение на демонстрантите, отново пое нещата в свои ръце.

Той не само уволни министъра на отбраната, който предизвикваше спорове и се противопоставяше на традиционните военни фигури, но и главнокомандващия, който беше непопулярен сред населението и мнозина от военните. И двете страни печелят. Народът чувства, че е бил чут, президентът назначи две нови перспективни фигури и бойният дух се повиши, пише изданието.

И докато последните демонстранти все още държаха плакатите си, Зеленски обяви намерението си да преговаря със САЩ за нов мирен план. С това той сложи точка на кризата и се оказа в центъра на вниманието — там, където най-много обича да бъде.

Разбира се, отзвукът от кризата ще се усеща още известно време. Трудно е да се отрече, че назначаването на нови хора на ключови постове крие риск от нарушаване на приемствеността и административна нестабилност, както се опасяват някои аналитици. Не може да се отрече и това — както се оплаква младото поколение — че президентът взема решенията сам и на практика не дава никакви обяснения.

Въпреки това Зеленски остава лицето на войната и символ на непокорството пред всички онези, които многократно заявяваха, че Украйна е загубила. Не само за партньорите му в западния свят, но и за сънародниците му. Въпреки че от началото на войната рейтингът му на популярност спадна, според проучване, ако изборите бяха утре, за него пак биха гласували 32% от украинците.

За това спомага и фактът, че благодарение на впечатляващите удари с дронове по Москва и други руски региони, унищожаването на военни кораби и важни инфраструктурни обекти — които военните и медиите представят във формат, подходящ за TikTok — се създаде усещане за военно превъзходство. А също и фактът, че Зеленски отново и отново демонстрира смелост. Например, защото редовно посещава фронта.

За това, че Зеленски успява отново и отново да преодолява кризите и да отбива атаките на критиците, продължавайки своя маратон за мир, той дължи, от една страна, на системата, която му предоставя значителна власт, а от друга — на способността си да предусеща потенциалните опасности.

Той многократно е демонстрирал тази интуиция в миналото — когато през февруари 2024 г. уволни главнокомандващия Валерий Залужни, известен с резките си изказвания и заемащ първо място в рейтинга за популярност сред политиците. Или когато се освободи от ръководителя на Офиса на президента Андрий Ермак. Или когато през 2025 г. искаше да подчини два независими антикорупционни органа на Генералната прокуратура. След бурни протести той оттегли законопроекта.

"Зеленски винаги е готов да коригира курса си, ако види рискове в него... Тази гъвкавост е едно от основните му предимства, благодарение на нея той успя да стабилизира и последната ситуация", казва политологът и член на Украинската академия за геополитика и геостратегия Станислав Желиховски.

Зеленски, човекът от света на шоубизнеса, се превърна в Зеленски — военновременен президент и влиятелна политическа фигура. Това е и история на еволюция, която невинаги е била праволинейна.

Според източник от Министерството на отбраната на Украйна именно той взема решенията по военните въпроси, стратегиите и целите на настъпателните операции. Трудно му е да общува с онези, които могат да хвърлят сянка върху неговия ореол на слава. Той очаква безпрекословна лоялност.

Опозицията често го обвинява в създаването на "вертикала на властта". Тя се оплаква от незначителното си влияние, както и от отслабването на парламента. Към това се прибавят и вътрешните борби в системата: олигарси, реакционери, корупция, медии — на президента му се налага да се занимава с немалко проблеми наред с войната.

Освен че Зеленски притежава отлични контакти на международната арена, позициите му се укрепват и благодарение на реорганизацията на държавния апарат.

"Парламентарната система се превърна в система, в която парламентът се подчинява на волята на президента", казва се украински политически журналист пред "Нойе Цюрхер Цайтунг". Политологът Желиховски също признава, че процесът на вземане на решения в Украйна се е променил значително. Зеленски, разбира се, се опира на Офиса на президента, правителството, военното командване, Съвета за национална сигурност и отбрана и парламента. Тези органи обаче не участват във вътрешните кадрови решения на Украйна.

"Съвременната украинска система на власт до голяма степен функционира като взаимодействие между няколко центъра на компетентност. Централните политически решения обаче фактически са съсредоточени около президента — такива са реалиите на войната. Освен това всички вътрешнополитически решения се вземат с оглед на европейската интеграция и сътрудничеството със западните партньори. Фактът, че някои от тях се вземат по ускорена процедура, води до централизация на властта."

Натискът, на който е подложен Зеленски, отговорността, постоянните пътувания и търсенето на подкрепа отдавна са се отразили на лицето на президента, карайки го да остарее преждевременно. Той е изтощен, казва анонимен източник. Но колкото по-дълго продължава войната, толкова повече той се стреми към пълен контрол. "Може да се каже, че се е превърнал в автократ". От друга страна, той е емоционален и съпреживява с онези, които са загубили близките си, споделя болката, причинена от руското насилие и разрушения. "Така че диктатор никога няма да стане", пише в заключение вестникът.