Не е задължително войната на символите да бъде символична. Или да има смисъл!
По-скоро е обратното!
Последиците обаче винаги са НЕсимволични.
И са съвсем реални. Въпреки че отново не е задължително да имат смисъл!

Изглежда това отказват да разберат най–непримиримите застъпници на идеята за провеждане на референдум за новините на турски език по БНТ.

Тези новини не са нищо друго освен един символ. Самите турци не ги гледат с кой знае какъв ентусиазъм. Те възприемат новините по-скоро като лице на промяната в родината им България, отколкото като информационен източник, без който не могат.

Колкото и странно да звучи, от другата страна на барикадата ситуацията е… сходна. Ясно е, че новините на турски по БНТ не пораждат някакъв неимоверно силен информационен глад сред българското население. За българите обаче те също са част от промяната в родината.

Трябва да признаем очевидното - българският преход към демокрация не е по–милостив спрямо българските турци.
И ние, и те! Всички живеем трудно!
Демокрацията обаче върна имената на турците! С този акт те официализираха нещо, което винаги са смятали за особено ценно – своята идентичност.

Вероятно точно тук е пресечната точка на драмата!

Спрямо турците в България след 10 ноември 1989г. (за разлика от Германия, спрямо евреите, след Втората световна война, например) НЕ съществува чувство за вина и съответно сред обществените нагласи не се усеща необходимост от пречистване чрез едно простичко… извинявай, казано от сърце!
Вярно е обаче, че и никой не е искал такова извинение.

Българите НЕ възприемат т. нар. “Възродителен процес” като кой знае какъв проблем в най–новата си история. Особено на фона 5-те века турско робство е много трудно да бъде разколебано масовото убеждение, че всъщност т.нар. “Голяма екскурзия” е едва ли не справедливо възмездие. Логиката в случая е необорима – на въпрос какво са виновни днешните турци за греховете на дедите си, се отговаря с контра-въпрос, а какво са били виновни нашите деди, че е трябвало пет века да търпят насилие. Не е плод на случайност фактът, че любимите аргументи в спора около излъчването на новините на турски език по БНТ се изчерпват основно с въпроси! Примерно, нещо от рода на: “Кога християните, живущи в ислямския свят, ще получат права, сходни с мюсюлманите в християнска Европа?”, “Нарушават ли се правата на малцинствата в България?”, “Каква ще е позицията на Брюксел?”, “Ще плати ли Турция компенсации за робството?” или “Приемането на Турция в ЕС носи ли опасности за България?”.
Тоест, диалог няма.

Няма даже желание за получаване на отговори.
В този спор на всички са им достатъчни… въпросите.
Това прави спора опасен. И излишен!

Доколко е абсурден може да видим, ако някой се осмели да направи коректно социологическо проучване за гледаемостта на новините на турски език по БНТ. Току виж се оказало, че ги гледат повече… българи, търсещи повод да освободят заливащите ги отвсякъде вулканични страсти. Нещо като групова терапия – аз съм зле, и те са зле, ама на мен ще ми стане по–добре, ако на тях им стане по-зле.
Ами, ако на турците им е все едно? Днес ще ги лишим от новини в БНТ - можем ли да ги спрем, да си имат частна турска телевизия? Ами верига от радиостанции? Или вестници, агенции, сайтове... Защо сами ги бутаме към този далеч по–неприятен за нас - не за тях – вариант?

Между другото, жестоката българска реалност разголва един много сериозен факт, свързан директно с този безумен по своят същност спор.
Неуспехът на неправителствените организации!?!
Вече две десетилетия в България работят уважавани (и не толкова уважавани), известни (и не толкова известни) неправителствени организации, грижещи се за устойчивото възприемане от страна на българското обществено мнение на европейските ценности, демократичните принципи и традиции.
Коментарът по дейността им се изчерпва с една дума - ПРОВАЛ!
И причината е само една!
Българското общество НЕ ги възприема като БЪЛГАРСКИ.

За чест на работещите в Българските неправителствени организации, те самите НЕ са виновни за натрупаното недоверие. Огромната пасмина български комунисти и ченгета, натоварени с хронична русофилска обремененост, винаги ще виждат врага в лицето на “Хелзински комитет”, “Лекари без граници”, “Грийн пийс” и т.н.

Ами медиите в България? Как беше - “Всичко, което е необходимо за да победи злото, е свестните хора да не предприемат нищо.” Едмънд Бърк*. За съжаление по нашите географски ширини Бърк никога не е бил на мода.Уви!
В повечето европейски страни и САЩ има обществено съгласие според, което медиите активно съдействат ДОБРОВОЛНО срещу нагнетяването на напрежение на расов или верски принцип.

В България по темата почти не се разсъждава. Журналистите отразяват страстите на мнозинството и това се счита за професионализъм.
Ако утре някоя институция помоли българските медии да посочват в материалите си имената на престъпниците (защото вината е индивидуална), без да посочват етническия произход на престъпника (защото етноса няма колективна вина), това най–вероятно ще бъде възприето негативно. И не само! Повечето редактори ще се състезават да измислят най-оригинални начини за заобикаляне на правилата. Това даже ще бъде въпрос на професионална гордост.
Но не и на отговорност!

Както никой не е търсил отговорност от онези отдавна забравени журналисти и главни редактори, които в началото на Първата световна война пишеха във английските, френските, германските, българските, руските и т.н вестници, че войната е “необходима” и “справедлива”, и че е “народна”, защото е желана от народа.
Което си е било точно така!

Първите набори англичани, французи, германци, българи, руснаци и т.н., отиващи на фронта, са заминавали с цветя, песни, духова музика... И нито една медия не си е дала труда да предупреди маршируващото с усмивка пушечно месо за предстоящата глобална касапница. Повечето журналисти не се и опитали да променят общественото мнение, в резултат на което станало НЕвъзможно навреме да бъде канализиран, бликащият в излишък национализъм в някакво градивно състезание, примерно, на идеи, спортни постижения, икономически просперитет, научни открития или в каквото и да е област, различна от войната.

Световната история, за съжаление, е пълна с подобни примери на “народен” ентусиазъм, водещ към…нищото.
За нашата история да не говорим! През вековете такива сме ги творили, че какво е за нас едно нищо и никакво спиране на новините турски език по БНТ?
Нали и най кьопавата работа винаги може да се дооплеска? Нали?
Пък и най-кривата пътека винаги си има своята първа крачка. Направо през просото!
Най–смешното в цялата работа е, че май много малко хора си дават сметка, че всъщност новините на турски език по БНТ са български новини!
Нещо, което е коренно различно от турски новини в българското медийно пространство (ТВ, радио, вестници, интернет).

Новините на турски език по БНТ са под контрола на българската държавата, докато турските новини в българското медийно пространство (ТВ, радио, вестници, интернет) НЕ са под контрола на българската държава.
В случая по-малката беда е, че сваляйки новините на турски език по БНТ, държавата губи един от малкото си канали за някакво влияние сред етническите турци, живущи в България.
По-голямата е, че самите турци могат да си изградят далеч по могъща система за комуникация. Тяхна си система!
А най–голямата беда е, че каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи.
Антон Луков

*Едмънд Бърк (на английски: Edmund Burke, на латински: Edmundus Burke) е политик и философ от 18 век с голямо принос в сферата на политиката и естетиката. Неговата фигура се характеризира с особена оригиналност и значение за британския политически живот. Създател е на съчинението "Размисли за революцията на Франция" от 1790 г., в което критикува принципите на Френската революция. След като се преселва във Великобритания, Бърк дълги години служи в Камарата на общините като член на партията на Вигите. Автор е също на "Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото". Наред с всичко останало, Бърк е смятан за основател на съвременния консерватизъм.