Преформатирането на системата е показател, че войната е за дълго, а "спецоперацията" е начин на живот

Руският президент Владимир Путин формира свой модел на справедливо общество и ефективна икономика: той редува политическа мобилизация ("присъедини се към своите") с емоционална демобилизация (бъдете добри граждани, но частният живот е възможен, ако следвате правилата на режима), в допълнение към военната прокарва и мирна програма и обещава мащабна социална подкрепа на всички, които работят "за победата".

Ако използваме думите на Херберт Маркузе, автократът се опитва да изгради едновременно държава на войната и държава на благоденствието, warfare state и welfare state. И той предлага на обществото модел на нова справедливост за следващите шест години, в който основните бенефициенти на режима са групите от населението, пряко свързани с войната и следователно заслужаващи мащабна държавна подкрепа. Новият обществен договор изключва "малцинствата", които се противопоставят на войната, и тези, които се занимават с производителен труд и следователно плащат немалки данъци. А при новия социален модел те ще плащат още повече.

Работна гаранция за шестилетката на Путин!

Новата справедливост е изключително неравномерна. Предстоящото въвеждане на прогресивно данъчно облагане, обявено от Путин в посланието му за 2024 г., разрушава принципа на стабилност и предсказуемост на данъчната система, но ясно определя приоритетите. И то не в икономически, а в политически план. Путин се интересува от лоялността на съвсем конкретни слоеве от населението - тези, които зависят от държавата, от бюджетната подкрепа, на онези, които физически се бият или работят в разрастващото се производство на това, което уклончиво се категоризира като "готови метални изделия", или които се готвят да раждат при държавно стимулиране възможно най-много зависими от бюджета граждани и бъдещи войници.

Но ето го и проблемът - бюджетът трябва да генерира приходи за такива щедри разходи на шестилетката Путин. Следователно действително работещите и плащащи данъци групи от оцелялата средна класа ще изхранват многомилионна армия от хрантутници, които на свой ред се занимават с непроизводителен труд - "победа" над Запада и потискане на гражданското общество вътре в страната. Изпълнението на тези задачи ще отнеме много време и ще изисква много пари: режимът на Путин сам си продава заплахи и сам плаща за тях.

Тези наистина работещи и продуктивни групи обаче ще започнат да търсят начини да избегнат несправедливото за тях данъчно облагане, което съответно ще намали събираемостта на данъците. Що се отнася до зависимите групи, техните доходи може да започнат да се поглъщат от нарастващата инфлация поради огромните военни и социални разходи. Балансирането на бюджета - източникът на благоденствие на социалната база на Путин - се оказва под въпрос.

Под голям въпрос е и обичайното нефто-газово благополучие, както и съдбата на и без това сринатия руски износ. Вносът също не е в най-добро състояние, но се оказва, че има политико-икономическа цел той да бъде намален максимално, така че всичко, което може, да се произвежда вътре в една автаркизираща се Русия.

Резултатът от това е, първо, още по-голяма зависимост от Китай. И второ, днешните управленски елити са забравили две фундаментални истории от опита на руската пазарна икономика: парадоксално, но няма заместване на вноса без внос на резервни части, компоненти, семена, фуражи и т.н. Няма и успешна конверсия - военното производство не се превръща автоматично в елегантни шорти, т.е. в граждански продукти.

Що се отнася до различните възможности за износ на суровини, с които Русия отдавна се слави и на които винаги е разчитал традиционният икономически модел на Путин, те също постепенно се топят като ледовете в Антарктика: например прогнозите са, че до края на 2024 г. електромобилите ще изместят в Китай повече от 20 милиона тона суров петрол, което се равнява на 10% от потреблението на бензин и дизел в страната.

Формирането на системата на новата справедливост е показател, че войната е за дълго. "Спецоперацията" е начин на живот, устройство на икономиката, пренастроена за автаркия, производство на "метални изделия" и преразпределение на собствеността (Главната прокуратура работи активно по национализацията).

Това е и един вид национална идея. Шестилетката на Путин е и проектът за бъдещето на Русия, но в същото време неволно издава реалните проблеми - необходимостта да се купува лоялност и настъпващата недостатъчност на държавния бюджет. В противен случай данъчната тежест нямаше да се увеличава по логиката на разкулачване на по-богатите. Но новите кулаци няма да бъдат унищожени - ще им се дърпат данъци, за да се нахранят представителите на силовите структури и зависимите от бюджета слоеве.

Раздаваща държава без рента

Конструкцията на социалната справедливост на Путин е само обновена версия на същия модел на раздаващата държава, която преразпределя националния доход въз основа на политическите приоритети на висшето ръководство на страната.

Преразпределителните коалиции, които са много по-важни от квазипартиите, съществуващи само формално, се надпреварват да продават заплахи. Путин не оставя никого без внимание и обещава подкрепа и изразява благодарност на всяка от тези коалиции - което е важно от гледна точка на запазването на тяхната лоялност в извънредни ситуации.

А тези ситуации се повтарят с трагична регулярност. Включително и тези, в които самият Путин разкрива, макар и временно, своята слабост - бунтът на Пригожин и атентатът в "Крокус". Не е случайно, че след историята с Пригожин автократът благодари на силите за сигурност за тяхната лоялност (която те дори успяха да проявят) с не по-малка енергия, отколкото Сталин благодари на руския народ след края на Втората световна война. И не е случайно, че в краткия период от време непосредствено след президентските избори Путин посети последователно колегиите на ФСБ, Генералната прокуратура и Министерството на вътрешните работи.

Автократът обръщаше по-малко внимание на бизнес средите - основно само по време на предизборната си кампания, когато за него беше важно да покаже широките възможности за мирно развитие на страната и да създаде впечатление за нормалност на живота в Русия. След изборите той се срещна само с Александър Шохин, лидер на "профсъюза на олигарсите" - РСПП.

От тази коалиция зависи отпускането на допълнителни пари на режима за специални нужди, а и тук има своеобразен административен пазарлък между Кремъл и едрите бизнесмени: ние ви позволяваме да печелите и не ви вкарваме в затвора, а вие ни давате съгласувания в резултат на пазарлъка процент от свръхдоходите.

Моделът на раздаващата държавата работи в условията икономика на рентата. Но рентата от нефт и газ, макар и не по катастрофален начин, макар и бавно, но изтънява. Тя няма заместител - такъв заместител може да бъде само икономика с коренно различно ниво на отвореност и пазарност, а руската държава се отдалечава именно от този модел.

Основното е, че режимът се нуждае от пари. Оттук и планът за данъчна контрареформа, която трябва да удължи съществуването на механизма на раздаващата държава, която продължава да сипе обещания за трилиони, за да поддържа обществената лоялност към Путин и неговия режим. Контрареформата трябва да добави и средства за продължаване на проточващата се за неопределен срок "спецоперация", която изисква инвестиции във военно-промишления комплекс, включително чрез намаляване на финансирането за секторите на човешкия капитал (като при това политическият приоритет на образователната система е да индоктринира младото поколение с идеологията путинизма).

Въпреки дългосрочната изчерпаемост на модела на раздаващата държава и новата социална справедливост в полза на тези, които работят "за победата", той може да се окаже относително устойчив през следващите години. От политическа гледна точка той все още е благоприятен за режима, който разчита на едно безразлично и отчасти зависимо мнозинство: според неотдавнашно проучване на ВЦИОМ повече от половината руснаци (53%) смятат, че данъците могат да бъдат високи, стига бедните хора да получават по-голяма подкрепа от държавата под формата на безплатни услуги (образование, здравеопазване, сигурност).

В същото време обаче една трета от анкетираните смятат, че качеството и достъпността на държавните услуги може да са съмнителни, поради което не са готови да подкрепят идеята за повишаване на данъците. А по-заможните респонденти (по-точно "с добро финансово положение") по-често смятат за справедлива единната ставка на данъка върху доходите.

Това вече е логиката на един отговорен данъкоплатец, който би искал най-малкото да разбира какво се случва с парите му, когато те попаднат на разположение на държавата. Но така или иначе е невъзможно да се повлияе на решенията на политическото ръководство - за това са необходими работещи демократични институции, отчетност и ротация на властта. А значи мнозинството от данъкоплатците ще продължи да позволява на държавата да харчи парите им за "спецоперацията" и облаги за ориентираните към обслужване на бойните действия групи от населението. И коригираният модел, пригоден за продължителна война със Запада, едва ли ще предизвика някакво забележимо недоволство, още по-малко брожения в обществото.

Андрей Перцев, Carnegie Politika