Криста Фаурия, apnews.com

На 77-годишна възраст Джефри Хинтън има ново житейско поприще. Като същински пророк на новото време носителят на Нобелова награда (за физика – б.пр.) алармира за опасностите от неконтролирания и нерегулиран Изкуствен интелект.
Често сочен за „Кръстника на изкуствения интелект“, Хинтън е известен с пионерската си работа в областта на дълбокото обучение (deep learning) и невронните мрежи, която помогна за полагането на основите на често използваната днес технология на изкуствения интелект. Чувствайки „известна отговорност“, той започна да говори публично през 2023 г., след като напусна позицията си в Google, където работи повече от десетилетие.

С напредването на технологиите – и инвестираните долари – захранващи ИИ през последните години, нараснаха и стоящите зад него залози. „Той наистина е богоподобен“, казва Хинтън.

Хинтън е един от все повечето изтъкнати тех фигури, които говорят за ИИ, използвайки език, който доскоро беше запазен за божественото. Изпълнителният директор на Open AI Сам Олтман нарече своята компания „магически интелект в небесата“, докато Питър Тийл, съосновател на Pay Pal и Palantir твърди, че изкуственият интелект може да допринесе за появата на Антихриста.

Осъждане ли ще донесе ИИ, или спасение?

Пълно е със скептици, които се съмняват, че технологията заслужава подобни страхове. Един от тях е Дилън Бейкър, бивш служител на Google и водещ инженер-изследовател в Distributed AI Research Institute, който изучава вредното влияние на Изкуствения интелект.

„Мисля, че те често действат на базата на магическо, фантастично мислене, повлияно от многото научна фантастика, с която са се запознали през юношеските си години“, казва Бейкър. „Те наистина нямат връзка с реалността“.
Макар чатботове като ChatGPT едва наскоро да пронинкаха в цайтгайста, някои кръгове от Слилициевата долина пророчестват за властване на ИИ от десетилетия. „Опитваме се да събудим хората“, казва Хинтън. „Да накараме обществото да осъзнае рисковете, така че да притисне политиците да направят нещо“.

И ако има учени като Хинтън, които предупреждават за екзистенциалната заплаха, каквато според тях представлява ИИ за човечеството, то на противоположната страна на спектъра има изпълнителни директори и теоретици, които твърдят, че се приближаваме към технологичен апокалипсис, който ще бъде последван от нова ера в човешката еволюция.

В публикувано миналата година есе, озаглавено „Машините на любящата благодат: Как изкуственият интелект може да промени света към по-добро“, главният изпълнителн директор на Anthropic Дарио Амодеи излага своята визия за бъдещето, „ако всичко върви добре с Изкуствения интелект“. Той предрича победа над повечето болести, увеличаване на биологичната и когнитивната свобода, изваждането на милиарди хора от бедността, за да могат да се възползват от новите технологии, ренесанс на либералната демокрация и правата на човека“.

Амодеи предпочита израза „могъщ изкуствен интелект“, но други използват „сингуларност“ или „общ изкуствен интелект (ОИИ)“. И въпреки че привържениците на тези концепции често нямат съгласие как да ги дефинират, те в общия случай посочват хипотетичен бъдещ момент, в който ИИ ще задмине нивото на човешкия интелект и вероятно ще предизвика бързи и необратими промени в обществото.

Компютърният учен и писател Рей Курцвайл предрича от 1990-те години, че един ден хората ще се слеят с технологиите – концепция, която често бива наричана „трансхуманизъм“.

„Ние няма да сме в състояние да различим какво излиза от нашия мозък и какво излиза от ИИ. Всичко ще бъде заложено вътре в нас. И ще ни направи по-интелигентни“, казва Курцвайл. В най-новата си книга „Сингуларността е по-близо: Когато се слеем с ИИ“ Курцвайл удвоява залога на по-ранните си предсказания. Според него до 2045 г. ние ще сме „мултиплицирали интелекта си милиони пъти“.

На въпросите дали смята ИИ за своя религия, той най-накрая признава: „Да“. Изкуственият интелект определя чувството му за смисъл. „Мислите ми за бъдещето и за бъдещето на технологиите и бързината, с която то настъпва, определено се отразяват на отношението ми към настоящето, към това, което правя и как то влияе на други хора“, казва той.

Видения за апокалипсис

Въпреки изричното позоваване на езика на книга Откровение, което прави Тийл, положителните визии за изкуствения интелект са „апокалиптични“ по-скоро в историческия смисъл на думата. „В древността апокалиптичното не е негативно“, обяснява Доменико Агостини, професор в Неаполския университет по ориенталистика, който изучава древната апокалиптична литература. „Ние напълно сме сменили семантиката на тази дума“.

Терминът „апокалипсис“ идва от гръцката дума „αποκάλυψη“, която означава „откровение“. Макар и често асоциирана днес с края на света, апокалипсисите в древната юдейска и християнска мисъл са били източник на кураж във времена на трудности и гонения.

„Бог обещава нов свят“, казва професор Роберт Герачи, който преподава религия и технологии в колежа „Knox“. „За да влезеш в този нов свят, трябва да имаш благодатно ново тяло, надделяло над злото, в което всички ние имаме дял“. Герачи първи забелязва апокалиптичния език, който се използва за описване на потенциала на ИИ в началото на 2000-те години. Курцвайл и други теоретици в крайна сметка го подтикват през 2010 г. да напише книгата си „Откровението на изкуствения интелект: Представата за рая според роботиката, изкуствения интелект и виртуалната реалност“. Езикът насочва Герачи към ранното християнство, „само че изключваме Бог и включваме... избрани от вас закони на космическата наука, за които твърдите, че вършат същата работа, и тогава ще имаме същото великолепно бъдеще“, пише той.

Герачи твърди, че този изказ не се e променил много от времето, когато той е започнал да го изучава. Изненадата за него е колко широко разпространен е станал. „Изрази, които някога звучаха много необичайно, сега са навсякъде“, казва той.

Намери ли Силициевата долина най-сетне своя Бог

Един от факторите на нарастващия култ на ИИ е вероятността. „Преди двайсет години тази фантазия – вярна или не – не генерираше много пари“, казва Герачи. Сега обаче „зад твърдението на Сам Олтман, че общият изкуствен интелект е зад ъгъла, има финансов мотив“. Но Герачи смята, че Chat GPT „не е дори далечно, бегло, правдоподобно съзнателен“ и смята, че има и друго, което задвижва този феномен.

В исторически план технологичният свят винаги е бил изпразнен от религиозно съдържание. Неговата секуларна репутация го предшества до такава степен, че един епизод от сатиричния сериал на НВО „Силициевата долина“ се развива около „изобличаването“ на колега, че е християнин. Вместо обаче да вижда ирония в скептичното почитание на технологичния свят спрямо ИИ, Герачи смята, че двете се намират в причинно-следствена връзка. „Ние, човешките същества, сме дълбоко, дълбинно, същностно религиозни“, казва той и добавя, че впечатляващите технологии зад ИИ може би въздействат на хората от Силициевата долина, които вече са отхвърлили „обичайния подход към трансцедентното и смисъла“.

Никоя религия не е лишена от скептици

Не всички изпълнителни директори от Силициевата долина са покръстени – дори и да искат да са част от технологичното бъдеще. „Когато хората от тех индустрията говорят за изграждането на един истински ИИ, е почти като да мислят, че създават едва ли не Бог“, казва СЕО на Meta Марк Дзукърбърг в подкаст миналата година, по време на представяне на преминаването на собствената му компания към ИИ.

Теорията за трансхуманизма на Курцвайл и други подобни станаха по-разпространени, но те все още не са повсеместни в Силициевата долина. „Научните аргументи за това не са по никакъв начин по-силни от религиозните аргументи за отвъдния живот“, твърди Макс Тегмарк, физик и изследовател в областта на машинното самообучение в Масачузетския технологичен институт.

Подобно на Хинтън, Тегмарк говори открито за потенциалните рискове от нерегулиран ИИ. През 2023 г. в качеството си на президент на Института „Future of Life“ Тегман помага за разпространението на отворено писмо, в което се призовава за „незабавно прекъсване“ на обучаването на системите в мощните лаборатории за ИИ. Писмото събира над 33 000 подписа, включително на Илон Мъск и на съоснователя на Apple Стив Возняк. Тегмарк смята, че писмото е било успешно, защото е помогнало за „популяризирането на дискусията“ за безопасността на ИИ, но смята, че работата далеч не е изцяло свършена. Според него с подходящи регулации и предпазни мерки ИИ може да бъде използван като инструмент за различни неща – от лечение на заболявания до увеличаване на продуктивността на човешкия труд. Но е абсолютно наложително, настоява той, да стоим настрана от „крайно рисковата“ надпревара, която някои компании водят – „псевдорелигиозен опит за създаване на алтернативен Бог“.

„Има множество истории, както в религиозните текстове, така и в древногръцката митология например, които разказват, че когато ние хората решим да си играем на богове, нещата винаги завършват зле“, казва той. „А аз усещам, че в момента в Сан Франциско има много хюбрис (арогантност – б.пр.)“

Криста Фаурия отразява темите религия и култура за „Асошиейтед Прес“. Базирана е в Лос Анджелис.

Прервод за "Гласове": Екатерина Грънчарова