Групировката ТИМ стои зад проблемите с правосъдието, които сполетяха председателя на надзорния съвет на Общинска банка Любомир Павлов.
Изненадващата новина бе съобщена на “Седем” ден преди редакционното приключване на броя от два независими източника, единият от които е сред отговорните фактори на Общинска банка, а другият е юридически експерт. Информацията обаче е трудна за проверяване поради публичната непрозрачност на някогашното варненско формирование, което безшумно набира мощ и напредва към икономическата сърцевина на столицата.
Въпреки това “Седем” реши да публикува версията. Защото по неочакван, но логичен начин тя прояснява, намества и окрупнява смисъла на разрастващата се разпра около трезора на столицата.

От деня, в който бе арестуван банкерът Любомир Павлов, известен и като политически наставник на Стефан Софиянски, медийната месомелачка работи на ускорени обороти. Тя всекидневно въвлича представителите на т.нар. дясно икономическо мнозинство в София в грозни свади за тайната криминална приватизация на част от общинския акционерен дял. Медийната превъзбуда е на път да срине моралния престиж на видни персонажи, прелъстяващи избирателя с десни коалиционни кроежи. Парадоксът е, че саморазобличението изглежда естествено, а не по сценарий, както се извиняват новите любимци на прокуратурата. Просто защото те взаимно се разстрелват с факти за групова и лична икономическа корист, маскирани с десни заклинания.
Подмяната, за която предупреждаваше Демократи за силна България, започна да се замоизлага. И постави на карта всички коалиционни планове, украсени с “бялата якичка” на Софиянски, с прозрачното морално алиби на Надежда Михайлова, с прагматичния хъс на “Гергьовден” и с дипломатичността на Анастасия Мозер.

Не напразно поводът с банката бе светкавично използван от прокуратурата за разправа с емблематична за ССД фигура като Любомир Павлов.
Друг е въпросът, че и този път обвинението не успя да скрие политическата си предпоставеност. Само че поръчителите на акцията пак успяха да останат в сянка. Покри ги мъглата от абсурдно противоречащи си твърдения относно кукловодите на банковата трагикомедия.
Павлов даде своя принос за разгръщането на фарса като разигра сълзливи етюди с влошеното си здраве. И зашемети публиката с панически опит да минимализира политическите загуби за ССД като внезапно обвини в съгласувани действия прокуратурата, БСП и Демократи за силна България. Обвинението прозвуча нелепо. Защото броени дни преди ареста си той пускаше през медиите друга версия: че врявата е инсценирана от бившия шеф на общинския съвет Антоан Николов чрез лобистите на фирмата “Софийски имоти”, за да се изкупи финансовата институция на безценица.

Намесата на групировката ТИМ в пъзела

обаче усложнява скандала и ефектите, преследвани от него.
Вече стана очевидно, че единият от тях е на път да постигне компрометиращите си политически цели. С каквито и пазарлъци да приключи разпрата за Общинска банка, бъдещите дясно-центристки коалиции са вече злепоставени. Дори и да бъдат компромисно скалъпени и спазарени, те едва ли ще се пожънат реално онези проценти доверие, които им приписваха услужливи социолози.

Ако обаче финансово-икономически конгломерат като ТИМ има интерес от публичните трусове покрай банката, това пренарежда картината на укривани досега зависимости между действията на прокуратурата и разположението на силите както в дясното столично икономическо мнозинство, така и вляво от него.

Според оскъдната информация за дузината й босове, те са бивши професионални бойци от въоръжените сили в секретното поделение “Тихина” във Варна. Съветският словесен аналог на изпълнителите на секретни бойни мисии е “спецназ”. Терминът е обгърнат с легендата на страха и жестокостта при изпълнението на акции, включително и зад граница.
Един от хората, приписващи си приживе заслугата за създаването и укрепването на ТИМ в първата половина на 90-те е разстреляният през декември 2002 бивш и.д. шеф на военната прокуратура Николай Колев. Той също е варненец.Не трябва да се забравя, че близката му семейна връзка с гл.прокурор Филчев се дължи на варненското землячество. До избухването на конфликта между двамата, за който “Седем” напомни неотдавна, Филчев е възприемал Колев като свой професионален ментор - и в годините на своето навлизане в изпълнителната власт като зам-министър на правосъдието, и в качеството си на обвинител № 1. В отказа на Колев да играе “момче за мръсни поръчки” на гл.прокурор се търси и причината за убийството му. То бе предшествано от скандалните разкрития на жертвата за нравите в прокуратурата и за психическите проблеми на Филчев.
Разследването на убийството му се оказа спряно за пореден път в края на миналата година.
Едва ли обаче са пропиляни завещаните от Колев връзки с толкова могъща групировка като ТИМ. За нея се говори като за фундамента на бъдещо управление на БСП.

---

Продължава тук...