Бившият вицепремиер Николай Василев намери революционно решение на демографската криза у нас. Той предлага да се дават по 20 000 лева за бебе.

Най-големите задачи пред българската нация за 21 век са очертани в книгата му NextBG.

"Чувал съм различни мнения по въпроса по света. Джордж Фридман, автор на визионерската книга "Следващите 100 години", предвижда, че населението на света ще спре да нараства и към средата на века ще се стабилизира към 9 милиарда.

Книгата му е от 2009 г., а през ноември 2022 г. надминахме 8 милиарда. Може да е подценил бъдещето.

Коджи Номура, доктор по икономика от университета Кейо в Токио, не е притеснен от спада на раждаемостта в Япония. Той ми сподели, че малкият брой деца води до по-високо богатство на глава от населението и до по-висок стандарт на живот.

Разбирам аритметиката му, той е учен, а не политик, и живее в голяма държава.

Но съм загрижен за липсата на стратегическо мислене в малки държави като нашата. Преди нищо и никакви 30 г. Япония беше на върха на човешкото развитие, а днес Китай с огромно население и завиден растеж я задмина по много показатели.

Големият брой хора означава по-голяма работна сила. Повече учени, учители, лекари, инженери, строители, пилоти, бизнесмени, работници... Да, и повече войнишки ботуши също. Повече деца означава растеж, развитие, а според мен и повече щастие. 

Помислете какво е бъдещето на едно село с много деца и на друго село без деца. А държавата ни е колкото един средно голям град в Китай, Индия или Африка.

Драмата на България не е какво ще стане с населението на света, а че другаде расте експлозивно, а при нас намалява трагично. Нашата плодородна земя може да изхрани не 9, а може би 29 милиона. Но кои? Кой ще живее тук през 2050 г.? Вашите и моите деца може да са другаде, а тук да са други хора.

Неотдавна обществото ни се занимаваше с това дали децата да изучават "Под игото" с оригинален или адаптиран текст. Моето предупреждение е, че все по-малко деца ще го четат изобщо на български език - архаичен или модерен...

Защо българските държавници не се занимават с демографията

Повечето политици традиционно неглижират тази тема по няколко причини:

Тя се отнася до процеси през следващите 20-40 години, докато техният късоглед хоризонт е няколко сантиметра напред. Хоризонтът е от четвъртите до петите поредни избори.

Нашите неродени деца и внуци не гласуват, затова дайте да говорим за актуализация на пенсиите. За година и нещо през 2021-22 г. пенсиите бяха коригирани около 5 пъти! Демографията почти не беше споменавана.

Не смятат, че нещо изобщо може да се направи. Вероятно нямат никакви идеи и знания.

Първи проблем - защо има ниска и все по-ниска раждаемост

На базата на лични наблюдения и интуиция всеки от нас може да даде причини за това. Ще ви представя няколко групи причини.

1. Житейски. Промяна на начина на живот

Поколенията преди нас са се женили по-рано, имали са деца веднага. Имам близки, които родиха деца на двойно по-голяма възраст от своите родители. Тъй като детската смъртност също е била висока, хората са имали повече деца, за да оцелеят поне някои от тях. Знам за случаи от преди 100 години, в които от 7 деца в семейството са останали 4 - пак много по днешните критерии.

Децата са и въпрос на лична съдба. Висшистите обикновено имат деца през 30-те си години. Хората без висше образование започват средно на 22-25 години. Днес намираме своята половинка по-късно или изобщо нямаме връзки. Имаме по-малко деца и по-късно.

Продължителността на живота расте, хората се чувстват по-млади и активни по-дълго. Нали сте чували концепцията "40 е новото 20" от филма "Сексът и градът"? Каквото преди хората са правили на 20, сега го правят на 40. И често проспиват правилния момент. Лекари, занимаващи се с ин-витро процедури, споделят, че историята на всяка такава жена е достойна за отделен роман...

Броят на абортите годишно е почти равен на броя на ражданията.У нас това се счита предимно за личен и лекарски проблем и за него много не се говори. А всъщност е и обществен проблем. Не съм забелязал да има кампании за превенция на нежелана бременност, а също и кампании за превенция на аборти, когато такива не се налагат.

Обществото ни не се занимава с въпроса дали много млади хора не искат да имат деца. Не подкрепяме достатъчно самотните родители, основно майки. Очевидно е, че дори малко намаляване на броя на абортите би вдигнало раждаемостта. Не, не предлагам да се забраняват абортите, а да имаме политики и стратегия, каквито липсват.

2. Медицински. Ин-витро процедури

Биологично човечеството се променя. Повече хора имат репродуктивни проблеми. Чел съм, че биологичните показатели на мъжете са спаднали четири пъти за две поколения. Ако е така, накъде отива човечеството? Но нека не се правя на лекар.

Съдейства ли държавата достатъчно за заплащане на целия необходим брой ин-витро процедури? По-скоро да, но трябва да се помисли дали системата не може да се подобри още.

Но темата не е само в парите, а в цялата обществена среда. Обществото трябва да насърчава раждаемостта. Жените, а и мъжете, трябва да са по-добре информирани за връзката между възраст и фертилност. Повечето жени оставят тази тема за последния възможен биологичен момент. В житейски план смятат, че първо трябва да имат финансова стабилност, а после да мислят за деца.

Затова е необходимо да се променят много нагласи. Голямата финансова подкрепа, която предлагам по-долу, е само една от стъпките в тази посока.

3. Икономически

Ако хората нямат достатъчно финансови възможности, не искат да имат много деца. Решават, че не могат да им осигурят необходимия стандарт на живот - образование, здравеопазване и др. 

4. Логистично-инфраструктурни

Повечето decision makers (хора, които вземат решения) в БГ не мислят по този въпрос. 

Достатъчно добри ли са АГ болниците? Има ли специализирана детска болница? Не, още няма.

Има ли достатъчно детски градини? Те наблизо ли са до дома или не? Знаем, че в София към 15 000 деца (!) остават без градина. Ехооо, годините минават. Какво чакаме - да построим 100 градини до 2100 г.? Или раждаемостта да падне толкова, че да няма нужда от градини? Като няма достатъчно държавни градини, държавата стимулира ли частните, които може би са и по-добри?

Например с ваучери на принципа "парите следват детето". През последните 2-3 години държавата започна подобна политика за София, но сумата е незначителна и малко хора се възползват от нея. Към 300 лв. на година за дете, което е кандидатствало за държавна градина, но не е получило място. Правилна стъпка, но микроскопична. Бих предложил размерът на такъв "ваучер" да се увеличи 25-30 пъти.

Някои ще кажат, че в София нямало достатъчно терени за нови детски градини. Ами да. Продължават да се строят цели нови комплекси на зелени поляни. Там планираха ли се парцели за градини? Не, разбира се. Ако има политическа воля, терени ще се намерят. 

Има ли достатъчно услуги за гледане на децата у дома? Всеки човек с деца знае, че намирането на добри детегледачки е голям проблем. Добри ли са парковете и детските площадки? С детска количка лесно ли е да се разхождаш в населените места? И много други.

5. Морални и етични причини

Ако младите хора не харесват държавата, тогава няма да искат да останат тук и да родят деца. Искат друго. Премахване на корупцията, екология, обществени отношения, доверие.

Втори проблем - защо толкова много хора напускат България?

Темата винаги ми е била близка до сърцето. Съпругата ми Силвия е българка, родена в чужбина, трето поколение. С нея сме живели в по 5 държави извън България. Прекрасно знаем множество причини защо човек да иска да замине за чужбина, както и още толкова защо да поиска да се върне.

Ето някои от тях:

1. Икономически причини

В богатите държави доходите са по-високи. В големите държави мащабите са по-големи. Има по-добри възможности за успешна кариера. Макар че България също забогатява и разликата намалява.

2. Морални и етични причини

Дали ще ви изненадам със следващата група причини:

3. Недостатъчно доброто висше образование в България

Ето пример за "червеноперка". Ако не сте съгласни с мен, може да ви кажа, че у нас университетите са на световно ниво, а вие да се направите, че ми вярвате. 

Защо се концентрирам конкретно върху университетите?

Защото това е възрастта, в която младите хора съзряват и се развиват най-много. В която усвояват професия, започват кариера, създават професионални контакти. Това е и възрастта, в която много от тях намират своята любов и планират да имат деца. Ако повече български младежи остават да учат в български университети - ето как ще има по-малко емиграция, повече налична работна ръка и впоследствие по-висока раждаемост.

Но не е така. Всяка година хиляди български гимназисти отиват да учат в по-добри или не чак толкова добри университети по света. Тук няма да коментирам дали това са по-талантливите студенти или не. Всеки българин е безценен за бъдещето на нацията, вкл. генетично. Някаква част от тях после се връщат да работят в България. Но друга голяма част си заминава завинаги. Смесените бракове, че и някои български бракове в чужбина водят до това децата невинаги да говорят добре български и да се чувстват част от "българския свят". От национална гледна точка те са загубени завинаги. Една трета от българчетата се раждат извън България.

Има ли изобщо решения за демографската криза? Или да пием шампанско на потъващия Титаник и да чакаме бъдещото мигрантско нашествие да ни заличи, преди да отпразнуваме 14 века България?

Решения винаги има. Ето моите предложения:

- Българските правителства да поставят демографската политика като най-голям свой приоритет - стратегически и бюджетен.

- Да се определи министерство (няма нужда да е ново), което и в заглавието си да има думите "демографска политика". През юли 2021 г. бях предложил да има Министерство на труда, социалната и демографската политика.

- В държавния бюджет да има заделени огромни средства за всички мерки в демографията. Щом това ще е бюджетен приоритет номер едно, сумата трябва да е десетцифрена (1 милиард има 10 цифри). Като примери вижте следващите две точки.

4. 100-200 млн. лв. за построяването на целия брой необходими детски градини 

В София и в други населени места. Като по-добра алтернатива бих предпочел това да се реализира от частния сектор без публични средства. Тогава милиони годишно биха отишли за ваучери за частни градини.

5. Двугодишна щедра програма за финансова подкрепа при раждане

Насочена основно към средната класа. Защо средната? Защото богатите нямат такава нужда от подкрепа, а други социални групи и сега се подпомагат през социални мерки. Останалите обаче са мнозинство и точно те трябва да бъдат обхванати.

Има как приоритетно те да бъдат подкрепени... Цел (непостижима) - 100 хил. новородени деца годишно. Сумите да бъдат обвързани с осигурителния доход, образователния ценз и други критерии. Може да се дава голям данъчен кредит за всяко дете.

Каква да бъде сумата? За да има ефект, трябва да е значима. 1000 лв. не е такава. Може би няколко хиляди. Внимание: Дори ако предвидим екстравагантна средна сума от 10 000 лв. на бебе (средна, защото може сумата да не е еднаква за всяко семейство според критерии, върху които трябва много да се помисли), при сегашните към 60 хил. раждания става дума за 600 млн. лв.

Било много ли? В сравнение с какво? Сметката за пенсиите наближава 20 млрд. лв. За компенсации за електричество през 2022 г. държавата изхарчи 10-12 млрд. Огромна част от тях отиде при заможни домакинства и печеливши фирми, които нямаха нужда от това. Ако се родят 100 хил. деца - невъзможен резултат, но би бил достоен за награда на столетието - сумата ще е 1 млрд.

От глупостите с природния газ през 2022 г. вероятно загубихме повече. Ако сме още по-смели, може да дадем немислимата сума от 20 000 лв. средно на новородено! Тогава при 60-100 хил. деца говорим за 1.2 - 2.0 млрд. лв.

Защо да бъде двугодишна програма? Защото бременността трае към 9 месеца. За да има ефект програмата, трябва да се изчакат две години. И тогава да се прецени дали програмата работи и какво друго трябва да се предприеме.

Вие ме познавате като най-големия бюджетен ястреб, в България, нали? Но сега си слагам ръката на сърцето и заявявам, че това биха били най-добре изхарчените - по-скоро инвестирани - 1-2 млрд. лв. в държавния бюджет.

Момент, имам лоша новина. Тъй като смъртността е доста по-висока, дори фантастичните 100 хиляди бебета на година не могат да спрат намаляването на населението. Дори при нулева нетна емиграция, а тя не е нулева. Лоша работа. Ще ни трябват много повече деца, например 150 хил., само за да излезем на нулата. Колко деца казахме, че ражда средното семейство в Нигерия?

6. По-високи детски надбавки месечно

До момента месечната надбавка за дете е от порядъка на 50 лв. на месец, но сумата е различна за различния брой деца. През 2000 г. беше около 6 лв. на месец. Предлагам тя средно да се увеличи четирикратно на около 200 лв. на дете месечно, като начало. Това ще бъде ясен сигнал към младите семейства, че ще имат повече подкрепа в трудния процес на отглеждането на деца...

Също така постоянно има спорове дали всички деца да получават еднаква сума, или по-богатите семейства да бъдат отрязани. Знам аргументите за втория вариант. Но трябва да се имат пред вид още два фактора:

- Да отрежат детето ти от и без това мизерните добавки, защото си бил малко над определения праг на доходи, е доста обидно. Ще се окаже, че хората точно под прага сега заедно с добавките вече получават повече от теб.

- Документацията и бюрокрацията, необходими за администрирането на този процес, едва ли оправдават напълно спестяването на малко пари за сметка на най-богатите семейства.

Според мен по-простите политики и системи са за предпочитане. Така че бих предложил детските надбавки да са за всички. И да се увеличат значително.

7. Жилищни политики за млади семейства с деца

Собственото жилище е важен фактор за семейното планиране. Желаната формула е:

Семейство - работещи родители - собствено жилище - повече деца.

Тук може да се поучим от опита на Унгария, например. Можем и сами да си измислим формули след проведено професионално обсъждане. Идеята е да се облекчи изплащането на ипотечния кредит за семейства с деца. Например, (част от) лихвеното плащане.

8. Демографията е въпрос и на обществена среда

Тайната на добрите показатели от 2002 до 2009 г. е в общото усещане за растеж, развитие и свобода. За лично благоденствие и мечти. За спокойствие и убеденост, че можеш да поискаш всичко, защото можеш да постигнеш всичко. Тогава си щастлив и започваш да искаш деца.

Рекламите за семейства по телевизията например могат да не са по модела "мама, татко и аз", а да показват многодетни фамилии. Темата за повече деца в семейството може да бъде интегрирана в образованието, културата, медиите и навсякъде.

С мерките ще спра дотук. Убеден съм, че широка обществена дискусия ще роди много повече идеи. Всички мерки, обсъдени в книгата за развитие на икономиката, модернизация на държавата, подобряване на образованието и здравеопазването биха подобрили условията за по-висока раждаемост. Държавата трябва да гарантира всички социални услуги, за да имат младите хора деца.

Да има добра политика за бързо връщане на майките на работа, за да не губят квалификация и мотивация. Така по-лесно ще ги убедим за второ или дори за трето дете.

Е, дали успях да ви накарам да се замислите, че демографията трябва да бъде first?", пише в книгата на Василев, която е публикувана със съкращения от "Стандарт".