(Не)познатата история на българското корабоплаване до национализацията

Избрано 09.09.2023 15:28 Снимка: ДНЕС+

(Не)познатата история на българското корабоплаване до национализацията

Както във всички морски страни, така и у нас историята на корабоплаването започва с гемии. Това са малки дървени кораби, които се движат благодарение на вятъра. У нас думата "гемия"е дошла от турски език, където означава кораб. По времето преди Втората световна война сред нашите моряшки среди корабите само с ветрила се наричат "шхуни", а като общо понятие за всички малки кораби се използва терминът "гемия", пише в архивите на Българския морски флот.

През 1892 година официално е поставено началото на Българското търговско корабоплаване, което става важна част от родната индустрия, макар и страната ни да не е голяма морска сила. Което е нормално, предвид факта, че имаме излаз само на Черно море, което е малко и затворено.

Опити за търговия с кораби има още от 50-те години на 19 век, но през 1892 година е свикано Първото учредително събрание на акционерите на новосъздаденото Българско търговско параходно дружество (БТПД) "Постоянство". С този акт официално е поставено началото на българското търговско корабоплаване.

През същата тази година и Министерският съвет утвърждава устава на дружеството и VI Народно събрание приема Закон за съставяне на Българско търговско параходно дружество.

През септември 1892 година Стефан Попов и Стоян Шивачев в съдружие с гръцкия гражданин Г. Поликандриди създават Българско параходно дружество "България" в Бургас. На 3 септември 1892 година те купуват от Гърция малкия параход "Бургас", който предприема редовни рейсове в Черно море между Бургас, Анхиало, Варна, Балчик и Каварна.

В сведението за парахода, подготвено от митническото управление по искане на министъра на финансите, пише следното:

"Машината му е 90 к.с., дълъг 35,20 м, широк (английски) 18 и дълбок 9 ноги". Товарната вместимост на парахода е 56 тона, а номиналната - около 160 тона. Параходът се управлява от капитан Яни Давикос от с. Мармара, Гърция. С цената на много усилия бургаското параходно дружество успява да поддържа съобщителните връзки между черноморските пристанища и Цариград около две години, до 1894 година."

Подготовката за учредяване на Параходното дружество във Варна е много по-мащабна и продължителна. Инициативата за създаването му е подета през 1887 година от политика Георги Живков (три пъти председател на Народното събрание, регент на България след абдикацията на княз Александър I (1886-1887) и министър на народното просвещение) и е продължена малко по-късно от влиятелния варненски търговец и общественик Велико Христов.

Снимка 612141

Източник: пресцентър МО

На 31 декември 1889 година група български предприемачи - Велико Христов, Янко Славчев, Петър Енчев, Иван Mънзов, Стат Паница и Петър Попов - свикват във Варна общо събрание, за да поставят началото на българска параходна компания на Черно море. Избрана е 10-членна учредителна комисия за съставяне на проектоустава. Той е утвърден от общото събрание на търговците на 14 януари 1890 година. През лятото на същата година Министерският съвет одобрява предложението на учредителната комисия за създаването на Българското търговско параходно дружество.

В началото на 20 век се разглежда възможността дружеството да бъде закрито или изцяло национализирано

През Балканските войни петте кораба на дружеството са мобилизирани. В края на Междусъюзническата война те са изпратени на неутрална територия в Севастопол. На 17 ноември 1913 г. във Варна е осветен купеният новопостроен в Италия параход "Цар Фердинанд" с товароподемност 1994 тона. Първи капитан на кораба е Антон Георгиев.

През Първата световна война корабите на Българското търговско параходно дружество отново са мобилизирани. Освен за превоз на военни материали, корабите са използвани за минни заградители и за плаващи бази на подводниците и на водосамолетната авиация. След Солунското примирие през 1918 г. са реквизирани и в продължение на две години плават под френски флаг.

През междувоенния период Българското търговско параходно дружество започва да се развива по-динамично и значително подобрява рентабилността си, което дава възможност за нови инвестиции. На 8 април 1928 г. е доставен и построеният през 1900 г. в Триест (тогава в състава на Австро-Унгария) параход "Бургас" (товароподемност 2941 тона) първият наш търговски кораб с радиостанция. 

На 21 декември 1933 г. е доставен е построеният през 1911 г. във Франция параход "Балкан" (товароподемност 3838 тона). Той е първият български търговски кораб, който използва течно гориво (мазут) за котлите. Българският флаг е издигнат във френското пристанище Марсилия. А на 9 декември 1933 г. дружеството се сдобива и с построения през 1919 г. във Франция параход "Княгиня Мария Луиза" (3821 бруто-регистров тонаж - БРТ).

Българският флаг е вдигнат в Марсилия, Франция. Заедно с "Балкан" двата кораба поставят началото на континенталната линия на дружеството Варна - Ротердам. 

В навечерието на Втората световна война дружеството разполага с девет кораба с обща товароподемност от 30 000 тона. Частните дялове в него се концентрират, включително значителен дял под контрола на варненския индустриалец Асен Николов. В края на 30-те години в парламента се обсъжда национализацията на Българското търговско параходно дружество, но тя отново не е реализирана.

В началото на Втората световна война дружеството има значителни търговски успехи поради насочването на трафика между Централна Европа и Близкия изток по Дунав и през Черно море, но през 1941 г. част от корабите му са мобилизирани и поставени на разположение на Германия.

След като на 11 ноември 1948 година е публикуван Законът за национализацията на частните и кооперативни товарни плавателни съдове, остатъците от предприятието са национализирани и включени в създаденото през 1948 година Държавно параходство "Български морски флот"./money.bg

CHF CHF 1 2.0066
GBP GBP 1 2.32757
RON RON 10 3.93298
TRY TRY 100 5.43804
USD USD 1 1.79599