-Прави впечатление, г-н Йорданов, мълчанието на интелектуалците днес. По времето на Виденов и Костов бяхте гласът на народа. Сега народът роптае, а вие се спотайвате? Харесахте царската власт, уморихте се, оядохте се или...?
- Не се наемам да говоря от името на всички интелектуалци в България, мога да говоря само от свое име.
Първо - че сме били „глас на народа", е силно казано.
Второ - тези които се опитваха да реагират и апострофират властта, бяха единици. При Виденов това беше безнаказано. При Костов - беше опасно. Затова по-голямата част от интелектуалците например поднасяше подаръци на Иван Костов на 50-ия му рожден ден и го величаеше като съвременния Стамболов. Те и досега са си по местата -директори на театри, шефове на фондации и галерии, началници в културното или просветното министерство.
- Затова ли изоставиха народа си - хората почват да излизат на протести, синдикатите направиха митинг, а подкрепа от интелектуалците няма?
- Дълбоко се съмнявам, че народът излиза на улицата. Повече вярвам в спонтанния протест на жителите на „Княжево" и Мало Бучино, отколкото на организирания митинг на синдикатите. Макар че с две ръце го подкрепям и им ръкопляскам, че най-после излизат от летаргията си.
Колкото до умората -лично аз не съм се уморил, нито съм се оял. Напротив -безработен съм вече шеста година. И точно затова не спирам да пиша. Но пиша неща, които знам, че искам да останат след мен. Стихове, пиеси, дори спомени. Нямам време вече...
Ефектът от една статия против Костов или Виденов навремето беше поразителен. Днес ефектът от такава статия срещу Симеон е нулев. Днес авторите на подобни статии са много, такива статии излизат непрекъснато и затова никой не им обръща внимание.
- Казвате, че не вярвате на синдикатите. Но д-р Тренчев предупреди, че ако правителството не изпълни обещанията си, може да настъпи зимата на 1997 г. Възможно ли е все пак синдикатите да влязат в ролята си от началото на прехода и да поведат народа?
- Да го поведат накъде? Съмнявам се, че някой знае накъде да поведе народа днес. Всички просто чакат да дойде въпросната година на влизането ни в Европейския съюз и се надяват тогава да стане чудото. А то никакво чудо няма да стане! Сигурен съм, че поне през първите пет години ще бъде още по-лошо от днес.
А що се отнася до обещанията на правителството -не помня, пък и едва ли някой помни какви точно бяха те. Хората са примирени вече и все някак оцеляват.
Но е престъпление при тази страхотна мизерия, при този безпримерен стоицизъм да се гавриш с търпението на народа, да повишаваш тока и парното, да го лишаваш от здравно обслужване, да държиш милиони пенсионери в нищета, да оскъпяваш дори образованието на младото поколение, да поставиш хората на изкуството и културата в ролята на постоянни просяци, да си затваряш очите пред огромната емиграция.
Да виждаш как една нация застрашително намалява и да не биеш тревога.
- Как си обяснявате тогава покачващия се рейтинг на премиера и правителството? Хем страхотна мизерия, хем одобрение в социологическите сондажи...
- Това се дължи преди всичко на медиите, които станаха по-снизходителни към Симеон, към неговия объркан словоред и към неговите имоти. Това се дължи и на самия Симеон, който нито веднъж не отговори със злоба на злобата и който притежава завидно чувство за такт.
Отначало неговите непрекъснати извъртания дразнеха или будеха насмешка. Сега почват да изглеждат като добре премислена дипломатичност. И няма какво да се лъжем, съдбата на НДСВ в крайна сметка е в неговите ръце.
- Кои са според вас най-големите пробойни на този кабинет и на този премиер до днес?
- Голямата илюзия за 800 -те дни.
Царските имоти.
Ината на премиера да не прави промени в кабинета и да не освободи министри с крайно нисък рейтинг и непрекъснати гафове. . Войната в Ирак (впрочем това е пробойна и на парламента).
- Защо тогава започва да се налага тезата, че е по-добре премиерът Сакскобургготски да остане и за втори мандат?
- Кой я налага тази теза? Никоя политическа сила освен НДСВ не е възприела такава идея. Това са хипотези на политолозите. Но мисля, че омразата на Костов и Мозер към Симеон например го правят по-симпатичен на левите избиратели, които иначе по принцип са против царя. Освен това премиерът нито веднъж не е проявил злопаметност към бившите комунисти и това му печели точки.

---

Продължава тук…