40 години от "Българския Еверест" и кончината на Христо Проданов

"Аз съм на върха, на върха съм..." - тези думи Христо Проданов изрича на 20 април 1984 г. в 18:15 ч. местно време по радиостанцията в базовия лагер на първата българска експедиция за изкачване на Еверест.

Минути по-късно световните осведомителни агенции разпространят като мълния новината.

"Катманду, 20 април. Днес 41-годишният български инженер Христо Проданов покори най-високия връх на планетата - Еверест. Това е първият човек, изкачил върха по западната му стена, без да използва кислороден апарат."

България ликува!

"Еверест е български!" - така съобщава новината държавната телевизия. Христо става радост, гордост и предмет на всеки разговор навсякъде - вкъщи, в автобуса, на улицата, в училища и заводи.

Спускането от върха обаче се оказва фатално трудно, а спасяването - невъзможно, въпреки героичните усилия и саможертва на алпиниста Людмил Янков.

Прекарал три денонощия без кислородна маска при височина над 8000 метра Христо Проданов загива в ледената прегръдка над Голямата сива кула (8700 м) на Хималаите.

"Той остана завинаги горе, при своя връх, слят с мечтата си!", казва Людмил Янков за съдбата на своя приятел.

Христо Проданов не само е първият българин, изкачил се на "Покрива на света", но и първият в света, който го осъществява толкова рано - през април, без кислородна маска и по най-трудния и дълъг път - по  Западния гребен, наричан още "Жестокия път" с траверс по южния склон. Този подвиг и до днес не е повторен. Алпинистът преодолява най-голяма денивелация за един ден и покорява 8848-метровия първенец от базовия лагер 5350 м само за 33 дни.

"Не е важен върхът, а пътят до него"

Паметни са тези думи на Христо Проданов. Роден на 24 февруари 1943 г. в подножието на Балкана - в Карлово, още като ученик Христо се запалва по алпинизма и катери родните планини с еднаква страст.

На 17 г. изкарва курс на Централната планинска школа под Мальовица, а негов учител е Благовеста Аврамова - една от първите жени майстор на спорта по алпинизъм и съпруга на ръководителя на българската експедиция до Еверест през 1984-а Аврам Аврамов.

"Като котка лазеше нагоре по скалата - бърз, сраснал се просто в тура. Понякога се удивлявах на неговата пъргавина и сръчност и на това точно намиране на пътя на определен тур - сякаш преди ден-два е бил по него", спомня си по-късно Благовеста. Едно от последните писма на Христо от Еверест е до нея - уверява я в успеха на експедицията.

Методи Савов (вдясно) и Христо Проданов

Снимка: Скрийншот

Зад гърба си той вече има експедиции в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш и Хималаите. Голяма част от тях са при изключително тежки условия. Поставя редица рекорди. Неведнъж е на косъм от смъртта. Претърпява травми, загуба на пръсти на краката вследствие на измръзване. Ръководител е на първата българска експедиция на Хималаите през 1981 г. Тогава изкачва сам върха Лхотце (8516 м) и става първият българин, изкачил връх с над 8000 м височина.

Проданов е и първият човек, качил през юли-август 1983 г. три седемхилядни върха в планинския масив Памир в рамките на 28 дни - връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м) и връх Корженевска (7105 м).

Но има още една мечта - да достигне най-високия връх в света. 22 месеца продължава подготовката за експедицията "Еверест '84".

Снимка: Колаж на Лилия Чалева

"Dream team"

На 20 февруари 1984 г.  24-ма българи излитат от София, за да осъществят втората национална хималайска експедиция "Еверест 1984 г." Участникът в нея Дойчин Василев ги нарича "Dream team", защото те са най-добрите алпинисти в България. Маршрутът е най-трудният към върха - по Западния гребен, известен като Жестокия път, неповторен до днес след тази експедиция.

Маршрутът на изкачването е разделен на пет лагера, без базовия, който е разположен на 5350 м. Първият междинен е на 6050 м, вторият - на 6770 м, третият - на 7170 м, четвъртият - на 7520 м, а щурмовият - на 8120 м. Аврамов обмисля да оборудва още един щурмови лагер - на около 8400 м като оттам да се стигне до върха от 8 до 12 часа, в зависимост от атмосферните условия.

Алпинистите са разделени на четири щурмови групи. Ръководител на първа група е Дойчин Василев, на втора - Иван Вълчев, на трета - Димитър Бърдарев, а на четвърта - Христо Проданов.

Снимка: Дир.БГ/Иван Григоров

18 март 1984 г. основната група пристига в базовия лагер в Хималаите, а Христо Проданов и шерпът Джоуанг Ринджи (наричан Джон) са определени първи да атакуват върха.

На 19 април окончателно е изграден лагер номер четири на височина 7320 метра от алпинистите Джамбазов, Канидис и Томов. По същото време Проданов и шерпът Ринджи установяват лагер номер пет на височина 8120 метра, където прекарват нощта.

Рано сутринта на 20 април в 5:45 часа местно време двамата се отправят към върха без кислород и всяко движение на такава височина изисква неимоверно големи усилия на волята. В 11 часа Проданов съобщи, че се намира на височина около 8500 метра. Шерпът Джоуанг обаче се контузва и Проданов продължава сам.

В 18.15 часа, след 33 дни изкачване от базовия лагер, Христо Проданов стъпва на "Покрива на света". Ръководителят на експедиция Аврам Аврамов описва този исторически момент в книгата си "Еверест по Западния гребен" (1987 г.) така:

"18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: "Аз съм на върха, на върха съм — Христо!"

Ура-а-а! — чувам до мен. Виждам как от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и навън. Срещу мен се задават хора, много хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за свръзка на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за поздрав. Спомням си само, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.

Христо предава: "Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам."

Изтощителното изкачване към върха обаче е продължило повече от 12 часа  и Христо стига твърде късно, а на самия връх остава твърде дълго - цели 33 минути. В 18.48 ч. съобщава, че започва слизането. Взима малко парченце от съветското знаме, оставя камерата (на 9 май е намерена от Николай Петков) и тръгва да слиза. Нощта обаче го застига.

В 21.10 ч. Христо предава:

"Стъмни се вече, става много опасно, не искам да рискувам и ще търся място да нощувам".

В района има буря, температурата е под минус 40 градуса, височината - в "Зоната на смъртта", на около 8600 - 8700 метра надморска височина, а силите му се привършват, след като посреща трето денонощие без кислородна маска, без палатка и без спален чувал.

Нощта минава в трепетно очакване, но Христо мълчи въпреки многократните подканяния да се обади. Едва в 9.40 часа сутринта на 21 април нещо в радиостанцията пропуква, но не може да се разбере дали е натиснат кумотаторът или това е някакво неволно докосване. По този повод ръководителят на експедицията Аврам Аврамов нарежда всички радиостанции да работят, но да не се обаждат без причина.

В 10.24 часа от индикатора на голямата радиостанция трудно се дочуват първите за деня думи от Христо. "Аз... тук... над големия сив купол".

Тогава идва ред на радиста Стефан Калоянов:

"Дръж се, Ице, ти си голям мъж! Мъж си ти! Не заспивай, ти си българин! Не заспивай, всичко е ОК! Към тебе тичат хора! Хора тичат към теб! Моля те, не заспивай! И не говори!"

Целият наличен състав по маршрута взема най-активно участие с намерение колкото се може по-бързо да се достигне до Христо и му се окаже помощ.

В момента, когато Христо съобщава, че ще остане да нощува, разположението на останалите алпинисти е следното:

Трифон Джамбазов се намира в лагер 4 (7520 м). Малко по-късно там пристигат Людмил Янков и Стамен Станимиров. В лагер 3 (7150 м) се намират Иван Вълчев, Методи Савов, Димитър Бърдарев и Дойчин Василев. В следващите редове тези височини ще определят два безпримерни момента.

През целия ден всички алпинисти вървят нагоре и все нагоре с едничката цел - да стигнат колкото може по-бързо до своя другар. От базовия лагер, вече само чрез главната радиостанция, радистът Стефан Калоянов се опитва да установи връзка.

В откъслечни и чести прекъсвания Христо едва успява да съобщи, че е загубил ръкавиците си и без тях не може да помръдне нито метър.

В 19.45 часа на 21 април Христо за последен път натиска кумотатора, след което радиостаннцията отново замлъква. В 20.40 часа, след консултация с лекаря на експедицията Аврам нарежда да се направи последен опит за връзка с Христо. След като и този път станция не отговаря в 20.45 часа ръководителят и лекарят на експедицията -  Аврам Аврамов и д-р Стайко Кулаксъзов, обявяват, че първият българин, стъпил на покрива на света "Еверест" Христо Проданов е загинал.

Безпримерен героизъм и себеотрицание в този ден проявява Людмил Янков, който е един от най-добрите приятели на Христо. В мига, в който се отправя към бедстващия си другар, Людмил вече знае, че така и няма да осъществи голямата си мечта. Неговата нова цел не е самият връх, който е трябвало да изкачи седмица по-късно, а подножието му, накъдето носи няколко кислородни бутилки и последното пламъче надежда за спасяването на Христо.

Людмил се освобождава от излишния багаж и бързо набира височина. Без дори да спира в лагер 5 (8120 м) продължава нагоре. Излиза до около 8500 м - дотам, от където започват силно ронливи скали. Движението нагоре на Людмил става колкото трудно, толкова и опасно.

В 21.50 часа, когато вече е тъмно, а и самия той е на края на силите си, съобщава, че ще нощува тук и търси удобно място. Прекарва нощта на открито, а към базовия лагер вече бавно приплъзва ужасът на двойна трагедия.

Янков обаче втрещява всички и оцелява при нечовешки условия. И макар да не намира приятеля си, стига най-близко до него. За съжаление открива единствено раницата и стъпките му в снега.

"Българската, а и световната история не познават много аналози на доблестта, саможертвата и висотата на духа, присъщи на Людмил. Не се изкачи на върха, но в морално естество се изкачи много, много над самия Еверест", казва доц. Сандю Бешев, хроникьорът на българския алпинизъм.

Към 12.30 часа на 21 април от лагер 3 (7150 м) Иван Вълчев също се освобождава от излишния си багаж и тръгва с ускорен ход. Подминава лагер 4 (7520 м), за да достигне до около 8500 м - цели 1000 метра в денивелация.

"Бях прочел много страници за хималайските експедиции, но чудото, което извърши на 21 април Иван Вълчев - да изкачи повече от 1000 метра денивелация, и то на височина между 7200 и 8500 м, не бях срещал дори в литературата", пише в дневника си ръководителят на експедицията за това, което прави Вълчев.

На 22 април Аврамов издава заповед, с която нарежда да се прекрати атаката към Еверест и всички, без изключение, да се завърнат в базовия лагер. На 25-и вече няма нито един българин по маршрута. Така завършва първата атака към Еверест.  Обявена е 5-дневна почивка и... очакване на втората атака, която е обявена за 1 май.

На 8 май на Еверест стъпват Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май - Николай Петков и Кирил Досков. Така приключва националната експедиция "Еверест'84", която се записва в световната история на алпинизма.

Първата българска експедиция за покоряването на планинския първенец в света е определена за спортното събитие на ХХ век на България в допитване на БНТ.

Изпреварва незабравимото американско лято от 1994 г., когато националният отбор по футбол на България стана четвърти на Световното първенство, и феноменалния скок на Стефка Костадинова от 209 см на световното първенство в Рим на 30 август 1987 г.  Рекорд, ненадминат и до днес./Dir.bg

Снимка/ Скрийншот